Любов – Милени е доктор, майка на три деца, вече и баба, шампион по карате, специалист по холистични практики и човек с богат житейски опит. Преди месец тя направи дебют като автор, а книгата й „С грим под душа“ е една от най-търсените в онлайн пространството. Любов не пише наръчник за щастие, а споделя честно за любовта и загубата, за умората и надеждата, за силата да продължиш напред.
В разговор за „Жената днес“ тя разказва за пътя към тази книга, за самотата на съвременния човек и за това защо всички се нуждаем от повече нежност.
Любов, кой от всички Ваши житейски пътища Ви доведе най-близо до писането?
За мен майчинството, професията, спортът са аспекти на един път, който винаги съм вървяла с много душа и ангажираност. Във всяко нещо, което правя, за мен са важни детайлът и смисълът и това е начин да се срещам с живота в неговата дълбочина. С времето разбрах, че всички преживявания постепенно се натрупват като вътрешно знание и когато бъде споделено, може да има стойност и за други. Писането се появи като естествено продължение на този процес.
Миналото може да ни изгради или да ни разруши. Значението му зависи от нас – от начина, по който го осмисляме.
Как се роди и какво символизира заглавието „С грим под душа“?
„С грим под душа“ се роди от контраста между външния и вътрешния свят. За мен гримът е избор да бъдем красиви, събрани и достойни, дори когато вътре в нас има буря. А душът е онзи момент, в който оставаме насаме със себе си и спокойно осмисляме своите вътрешни въпроси.
Имам един много силен личен спомен, който винаги свързвам с този образ. Преди едно важно състезание по карате преживявах вътрешни трудности. Въпреки това излязох на татамито и се състезавах. Когато се прибрах със златния медал, под душа плачех и се усмихвах едновременно. Тогава осъзнах, че силата е в това да излезеш на голямата сцена на живота, въпреки трудностите.
В книгата казвате, че самотата е пандемия на нашето време. Защо?
Хората сме постоянно свързани. Общуваме в социалните мрежи и имаме достъп до безкрайни контакти. И въпреки това много хора се чувстват самотни. Причината според мен е, че постепенно губим дълбочината на истинското общуване.
Все по-често заменяме живата среща с екрана, разговора – с кратко съобщение, а споделеното време се превръща в нещо механично.
Животът ни е изключително забързан с усещането за огромен избор. Това ни прави пасивни. Чакаме и без да усетим, започваме да отлагаме най-важното – истинските човешки връзки. А те изискват време, внимание и отдаденост – не се появяват „между другото“.
Работата ви с хора в продължение на години ви е срещала с много лични истории. От какво най-често страда съвременния човек?
Много физически оплаквания се появяват, когато човек дълго време е пренебрегвал себе си, заглушил е вътрешните си потребности. Но тялото винаги намира начин да говори: чрез умора, чрез тревожност, чрез болка.
Това не е чуждо и на моя собствен път. Имала съм периоди, в които съм живяла по начин, който изглеждаше правилен и подреден отвън, но вътрешно усещах, че не съм в съгласие със себе си. Именно тогава тялото ми е реагирало.
Вярвам, че една от най-важните настройки на човека е да слуша себе си. Да чуе тихия вътрешен глас, който знае посоката още преди разумът ни да я формулира.
В текста ви се усеща силна вяра в нежността като форма на сила. Кога разбрахте, че именно нежността е отговор на болката?
С опита разбрах, че силата не винаги се проявява чрез противопоставяне. Понякога тя се проявява чрез нежност, чрез способността да видиш човека отсреща в неговата дълбочина.
Когато общувам с някого, се старая да се докосна до онази част от него, която е способна на добро. До нея се стига чрез вътрешно излъчване на баланс, чрез разбиране и откритост. Това е като тихо послание към другия: „ако искаш, можеш да ме нараниш, но аз познавам и другото ти лице“.
Когато човек бъде срещнат именно там, той много по-лесно откликва със същото и започва естествено да проявява своята светла страна.
Това е моята позиция както в общуването ми с хора, така и в личните ми отношения. Затова вярвам, че нежността е една от най-дълбоките форми на сила.
„С грим под душа“ не обещава бързи решения. Какво бихте искали да почувства читателят, когато затвори книгата?
Бих искала да остане с усещането за споделеност – като след топъл, откровен разговор с приятел.
В книгата не говоря от позицията на човек, който дава готови рецепти за живота, а като човек, който също е вървял по пътя на грешките, трудностите и съмненията.
И ако след последната страница остане дори малко повече доверие към живота – че след трудния етап винаги може да дойде по-светъл – тогава тази книга е изпълнила своята цел.
В книгата говорите за името като избор и съдба. Как се появи Любов – Милени?
Това име носи в себе си родовата ми памет. Но бих искала да бъда много ясна – смяната на името сама по себе си не прави живота по-лек и не променя съдбата магически.
За мен това беше резултат от дълъг изследователски процес и внимателно обмислен избор.
Вибрацията на името Любов-Милени е свързана с числото седем. А седем не е число на леката съдба. То предполага път, в който човек преминава през трудностите с опит да разбере какво му казва животът.
В този смисъл името не е опит да избягам от проблемите, а по-скоро съзнателен избор как да преминавам през тях.
Трудно ли е да бъдем добри в свят, който често насърчава точно обратното?
Вярвам, че доброто е осъзнат избор. Често изисква излизане от старите стереотипи, които вече са се изчерпали. Доброто е ясното виждане и разбиране, че носим отговорност за всеки жест. Понякога е по-добре да видим сълзичка в очите на детето заради една забрана, отколкото страдание и неудовлетворение у вече пораснал човек.
Един избор е добър, когато носи развитие, когато изгражда, когато създава условия за по-зрял и по-смислен живот – не само за един човек, а и за хората около него.
Затова вярвам, че доброто изисква съзнание и отговорност. То означава да виждаш по-далеч от настоящия момент и да избираш онова, което в дългосрочен план създава повече смисъл, повече устойчивост и повече човечност.
„С грим под душа“ е първата ви книга. Какво ново начало поставя тя в живота ви като автор и като човек?
Когато започнах да пиша книгата „С грим под душа“, мислех, че просто ще разкажа преживяното, за да създам място за читателя, в което да може да се открие и да преосмисли своя живот в положителен вариант, независимо от трудностите.
Книгата отвори и нещо друго – пространство за срещи и разговори. Все повече хора споделят, че се разпознават в историите. Това показва колко силна е човешката нужда да бъдем разбрани и да споделяме.
Постепенно се ражда и една по-широка идея, проект GoddessWay – пространство, в което хората могат да се събират около теми като красота, смисъл и вътрешна зрялост. Преодоляването на трудностите се превръща в творческа задача.
За мен най-важното е човек да запази радостта от живота и способността си да създава смисъл. Тогава дори най-трудното преживяване може да се превърне в красиво начало.
0 Коментара