Лилия Йотова е сред най-разпознаваемите имена в съвременната българска фотография – автор с над 200 корици на списания и силно присъствие в лайфстайл и медийната среда. Председател и съосновател на Асоциацията на професионалните фотографи, тя е двигател на каузата за по-високи стандарти и защита на авторските права у нас.
С опит в едни от най-големите медии и доктор в областта на интелектуалната собственост в творческите индустрии, днес Лилия Йотова съчетава ролите на фотограф, преподавател и ментор.
Поводът за този разговор е 10-годишнината от създаването на Асоциацията на професионалните фотографи – десетилетие, в което тя и екипът ѝ работят за по-ясен глас и по-високи стандарти в бранша.
За нея кадърът не е просто изображение, а начин да запазиш времето – честно, силно и без компромис.
Лилия, ако трябва да опишете фотографията не като професия, а като вътрешна необходимост, какво е тя за вас?
Фотографията за мен е поле за проява на творчество без ограничения, начин на изразяване. Фотографията е съвременен визуален език, който всеки човек може да разбере. Тя е начин на комуникация, форма, чрез която можеш да разкажеш история без думи. Тя е също и неизчерпаем източник на енергия, която ме зарежда, стимул да търся красота във всичко, което ни заобикаля. Фотографията е също възможност за запазване на ценни мигове от живота и съхраняване за целите на историята. Чистата фотография, без намесата на изкуствен интелект, е неоспоримо доказателство за действителност и реалност.
Вие сте начело на Асоциацията на професионалните фотографи в България в един динамичен период. Как се променя ролята на фотографа в ерата на изкуствения интелект и визуалния „шум“?
Всеки ден се създават милиарди изображения от професионални фотографи, любители, обикновени хора и от изкуствен интелект. Това е море от “визуален шум”, което води до пренасищане, загуба на внимание и бърза консумация. Ролята на фотографа се променя, за да отговори на тенденцията в развитието на технологиите и на промененото потребителско търсене. Фотографът и неговата техническа компетентност вече не са достатъчни за успешната му реализация. Той трябва да изгражда собствен разпознаваем стил, да създава концепции, да разказва истории в снимки. Личният почерк създава стойност, а значението на етиката и доверието се увеличава. С навлизането на AI и генерирането на изображения се размива реалността, трудно се прави разлика между автентичност и манипулация. Това е както предизвикателство пред фотографите, така и възможност да влязат в нови роли, като например използване на AI за обработка на кадри, експериментиране с генерирани изображения, комбиниране на реални и синтетични кадри, креативно насочване на алгоритми за създаване на изображения чрез prompt. Фотографът става куратор, неговото мнение има значение, създава мултимедийно съдържание и визуални концепции. Разказването на истории чрез серия снимки – storytelling, е тенденция. В ерата на AI и синтетичните изображения, които са един вид виртуална реалност, не са истинска, фотографът може да бъде категоричен източник на достоверна информация и реални снимки, отразяващи действителността. Снимките, направени по фотографския метод, могат да бъдат доказателство за истина. Фотографите са и един от основните създатели на реално визуално съдържание, на базата на което се обучава изкуствения интелект. В този аспект ролята на фотографа ще става все по-значима в бъдеще.
Къде минава границата между добрата снимка и значимата снимка?
Всеки може да направи добра снимка, особено с напредъка на технологиите. Но значимата снимка е нещо съвсем различно. Добрата снимка показва как снимаш, а значимата показва защо снимаш. Техническото изпълнение е важно, но още по-важно е дълбокото въздействие. Добрата снимка има правилна експозиция, фокус, добра композиция, естетически приятна, впечатлява с качество и умение. Значимата снимка играе важна роля в живота, обществото, икономиката. Тя носи послание, предизвиква емоция, има социална, историческа или лична стойност, въздейства чрез смисъл и съдържание, може дори да е технически несъвършена. Значимата снимка може да променя съдби.
Жените във фотографията усещате ли различна чувствителност, различен поглед, или талантът няма пол?
Да, жените фотографи имат различна чувствителност и различна гледна точка от мъжете фотографи. Снимките на дамите в нашата професия показват и символизират женственост, майчинското чувство, състрадание, грижа, живот, деца, връзката майка-деца, семейството, любовта. Снимките на жените фотографи са по-позитивни, по-меки, по-изящни, показват красотата в кадър. Талантът, разбира се, няма пол, има както прекрасни мъже фотографи, така и прекрасни жени фотографи. Всеки един показва света през своя поглед. Като процентно съотношение, мъжете са повече от жените в тази професия.
В последните години фотографията стана достъпна за всички. Това демократизира ли изкуството или размива стандартите?
И двете са валидни. Платформите дават възможност за творческа свобода и развитие на гражданската журналистика. Резултатът от това е повече креативност и повече създадено визуално съдържание. Но количеството често измества качеството, лайковете изместват художествената стойност, филтрите изкривяват или променят реалността. Демократизацията разширява достъпа, но не гарантира качеството. Стандартите не изчезват, но се променят. Професионалната фотография продължава да съществува, но вече съжителства с останалото творчество. Професионалната фотография обаче е гарант за качество и висок стандарт.
Кой е моментът, в който разбирате, че един кадър „се е получил“ – има ли интуиция, която не може да се научи?
Моментът е точно тогава, когато виждайки кадъра си казваш – този веднага бих го сложила в рамка и закачила на стената. Грабва те от първия миг и те кара да се връщаш към него отново и отново.
Като председател на АПФ, какво искате да промените в средата за професионалните фотографи в България?
На първо място искам да позиционирам фотографите като висококвалифицирани специалисти, създаващи визуално съдържание на високо ниво. На второ място искам да изградя една авторско-правна култура сред ползвателите на фотографски произведения, която да отчита творческата роля на фотографите и да признава тяхното авторство. Това може да се случи много лесно – като всеки посочва името на фотографа под снимката, която използва. Не струва нищо, а същевременно е изключително важно морално право на фотографа. Апелирам към всички хора – показвайте уважение към творчеството на фотографите, като поставяте фотокредит.
Как изглежда един успешен фотограф днес като умения и задължения отвъд самото снимане?
Фотографът трябва да е предприемач, да бъде гъвкав, да реагира бързо, да следи тенденциите и да включва нови елементи в своето творчество. Необходимо е да използва AI за оптимизация на работния процес и съкращаване на времето за предаване на крайния продукт.
Кои са най-честите грешки, които младите фотографи правят в началото на своя път?
Младите фотографи правят една основна грешка – искат да стартират от нивото на фотографи с дългогодишен опит, без да имат такъв. Те трябва да вложат време, усилия, знания и стотици снимачни часове, за да изградят свой собствен стил и да се позиционират във фотографската творческа индустрия.
Имате ли кадър, който никога не сте показвали, но носите със себе си като лична история?
Имам много кадри, които не са показвани. Надявам се да измисля начин да стигнат до широката публика, защото всеки кадър може да разкаже история. И това е ценно да остане за следващите поколения.
А има ли кадър, кадри, с които най-много се гордеете?
На сърце са ми кадрите, които съм направила по време на концерти и фестивали в последните 20 години. Те показват музикалната история в този период, изпълнени с динамика и цвят, запечатали най-известните изпълнители и артисти за това време, уловили емоцията на публиката и преживявания, които не се повтарят. Музикален летопис.
0 Коментара