Кремена Клейтън – от Ямбол през Близкия изток до „Учител на годината“ в САЩ

Кремена Клейтън вече 12 години учи децата в Атланта, САЩ, на родния им език и основните предмети. И не просто им помага да получат знания, а ги вдъхновява да бъдат добри хора, да вярват в себе си, да уважават другите и да не се страхуват да мечтаят.

Снимки: Личен архив

Да бъде учител не е детската й мечта, но със сигурност вече е нейна мисия. Преди месец Кремена бе избрана за учител на годината в училище в Съединените щати.

Кремена Клейтън завършва езикова гимназия в родния си град Ямбол с английски и немски, след това продължава висшето си образование със специалността „Международен туризъм“. Работила е в тази сфера като туроператор, рецепционист, агент в туристически компании, организирала е екскурзии. След това е била преводач в американски военна база. Така получава възможност да работи и в международна среда, започва да пътува, да се среща с хора от цял свят. Така среща и своя съпруг Родни, който е от Атланта. Следват много пътувания, няколко години работа в Близкия изток като контрактор за американската армия – на позиции, свързани с контрол на качеството и логистика, за да се стигне до Атланта, където Кремена и съпругът й Родни създават семейство – имат две прекрасни деца Алекс и Бела.

Първоначално Кремена започва да работи като доброволец в училището на сина й, после учители и родители я насърчават да поеме по пътя на преподаването. Учи  педагогика в университет, а след като завършва получава предложение за работа като основен учител. И така вече 12 години учителството е нейната мисия.

Как бихте описали своя път – от гимназия в Ямбол до „Учител на годината“ в училище в САЩ?

Учителството не беше първият ми избор за кариера. Завърших езикова гимназия с английски и немски език в родния ми Ямбол, а след това продължих образованието си със специалност „Международен туризъм“. Работих в различни позиции в тази сфера – като туроператор, главен рецепционист и агент в туристическа компания. Организирах екскурзии за чужденци по Черноморието и посрещах туристи на летище Сарафово.

По-късно получих възможност да работя като преводач в американска военна база. Това ми отвори врати към международна среда, даде ми ценни контакти и възможност да пътувам и да се срещам с хора от цял свят. Там срещнах и съпруга си, който е от Атланта. След няколко години работа в Близкия изток като контрактор за американската армия – на позиции, свързани с контрол на качеството и логистика – решихме да се установим в Атланта.

След като създадохме семейство, започнах активно да се включвам като доброволец в училището на сина ми. Именно там открих истинското си призвание. Учители и родители ме насърчиха да превърна тази отдаденост в професия. Завърших педагогика и вече близо 12 години съм учител.

Това е приз, който Ви е присъден от колеги и родители. Какво означава за Вас тази награда и какво променя?

Приемам тази награда с много вълнение и благодарност. За мен това е признание не само за моя труд, но и за доверието, което съм изградила с децата и техните родители – те са истински партньори в този процес.

Първоначалната ми реакция беше изненада, защото работя с изключително талантливи и всеотдайни колеги, които също заслужават подобно признание. Много е зареждащо и мотивиращо да усетиш, че трудът и сърцето, които влагаш, са забелязани и оценени. Тази награда обаче носи и отговорност – да продължавам да поддържам високи стандарти както като професионалист, така и като личност.

През учебната 2026–2027 година ще бъда посланик на училището. Вече участвам в комисии за преглед на учебни програми, ще присъствам на образователни форуми, ще участвам в интервюта за нови учители и ще представям училището на кариерни събития. Освен това съм назначена за ментор на бъдещи учители, които в момента се обучават в сферата на началното образование.

Как бихте описали добрия учител днес – кое е най-важното качество?

Добрият учител трябва да притежава стабилни знания по предметите, които преподава, но в началното образование ролята ни е много по-широка. Ние не само преподаваме знания – ние изграждаме характер, навици, умения за общуване и емоционална устойчивост.

Затова добрият учител трябва да има не само интелект, но и сърце, търпение и способност да вдъхновява. Изключително важно е и умението да работи в партньорство с родителите. Това качество, без излишна скромност, идва естествено при мен – то е дълбоко свързано с характера ми и с корените ми като българка. Ние сме топъл, сърдечен и отзивчив народ и тази нагласа нося и в класната стая. Отнасям се към децата с грижа и внимание, както бих се отнасяла към собствените си.

Следвам един съвет от майка ми, който винаги ме води:
„Никога не забравяй, че зад всяко дете стои родител, който го обича и ти е поверил най-ценното си. Никога не злоупотребявай с това доверие.“

Учениците ще учат, когато учителят е…?

…готов да ги изслушва и да ги кара да се чувстват важни, чути и забелязани. Когато едно дете повярва в себе си, мотивацията идва естествено.

Имаме и малък ритуал с моите ученици – всяка сутрин ги посрещам с топлина и прегръдка на вратата и ги поздравявам лично. Говорим за това как се чувстват и как започват деня си. Често им напомням, че са обичани, способни и уникални – защото всяко дете е неповторимо.

Какво отличава преподаването и обучението в САЩ от това в България?

Разлики има в много аспекти. В САЩ началното образование обхваща периода от детска градина до пети клас и силно се насърчават свободното изразяване и индивидуалният подход. Учениците са активни участници в процеса и се чувстват уверени да изразяват мнение.

Интерактивното учене, груповите проекти и развитието на критично мислене са основни елементи. Освен това – почти всяко училище предлага разнообразни извънкласни дейности и клубове по интереси, често водени от самите учители.

Кои са най-големите предизвикателства по пътя Ви?

Едно от най-големите предизвикателства е да достигнеш до всяко дете по начин, който отговаря на неговите индивидуални нужди – академични, емоционални и социални. В класната стая има огромно разнообразие от способности, преживявания и темпо на учене, което изисква постоянна адаптация и гъвкавост. Предизвикателство е и намирането на баланс между многобройните оценявания и самото преподаване, като същевременно осигурявам необходимата индивидуална подкрепа, за да може всеки ученик да разгърне потенциала си.

Не на последно място стои и балансът между високите академични очаквания и нуждата от емоционална подкрепа – особено в свят, който става все по-динамичен и натоварен за децата.

А Вие самата откъде черпите кураж и подкрепа?

От децата – тяхната искреност, въпроси и малките им победи всеки ден. Те ме зареждат истински и ми напомнят защо съм избрала този път.

Огромна подкрепа получавам и от семейството си – те са моята стабилна основа.

На какво най-много искате да научите децата?

Освен знания – да бъдат добри хора. Да вярват в себе си, да уважават другите и да не се страхуват да мечтаят.

Една от любимите ми мисли на Рик Риърдън гласи: „Справедливостта не е всеки да получава едно и също, а всеки да получава това, от което се нуждае, за да успее.“

Вярвам дълбоко в идеята, че истинската справедливост не означава всички да получават едно и също, а всеки да получава това, от което има нужда, за да успее. Това означава да виждаме индивидуалността на всяко дете и да го подкрепяме по неговия път.

Децата няма да помнят всичко, което сме ги научили, но винаги ще помнят как сме ги накарали да се чувстват. Затова моята цел е те да си тръгват от класната стая не само по-знаещи, но и по-уверени, по-смели и по-добри.

Коя е Кремена Клейтън извън класната стая?

Извън класната стая съм човек, който цени времето със семейството си, обича пътуванията и срещите с различни култури – може би наследство от предишния ми професионален път. Обичам да чета, да се развивам и да търся нови начини да бъда по-добра – както като учител, така и като човек.

Най-вече съм майка и съпруга – роли, които ме изграждат, вдъхновяват и ми дават най-смислената перспектива за живота.