Галя Щърбева и новият път към щастието

Има хора, за които да си водещ на новините или на публицистично предаване в национална телевизия е връх в кариерата. Галя Щърбева не е от тях. С години тя влиза в домовете на зрителите чрез актуални теми, истории и разговори с хората на деня. Успешният й път в „Нова телевизия“ я води до предаването „Да хванеш гората“, на което е автор, продуцент и водещ, и в него тя намира призванието си.

Галя открива телевизията на ранен етап от живота си и веднага се влюбва в нея. Минава през стажант и репортер, преди да стане водещ и продуцент. Работата й я среща с едни от най-популярните и влиятелни личности в България. Междувременно намира време за създаването на редица документални филми, печелили множество награди. Наравно с това споделя опита си в журналистиката чрез лекции или съвети.

Всяка неделя „Да хванеш гората“ разказва истории, които вдъхновяват. На хора, които са решили да изоставят градския живот и да заживеят на село, където да градят бъдещето си в търсене на

по-качествен и щастлив живот.

Това не са хора, които бягат от нещо, а такива, които виждат стойност в това да се отдалечиш от материалните ценности, да се доближиш до природата и да вървиш извън наложените модели за поведение.

Предаването стартира по NOVA през 2017 г. като част от „Събуди се“, а след пандемията става самостоятелно и вече има близо 400 издания. За Галя „Да хванеш гората“ е много повече от работа. Около предаването се създава цяла общност, която взаимно се вдъхновява и подкрепя, а Щърбева е в нейния център. Покрай „Да хванеш гората“ се раждат две книги, а трета е в процес на изготвяне. От миналата година има и специални базари, на които се предлагат продукти, създадени от част от героите на предаването.

Журналистката описва „Да хванеш гората“ като „най-смисленият ми проект като журналист“ и „най-удовлетворяващата работа“. Галя не крие, че самият процес на създаването на всеки епизод й носи положителни емоции. Историите не само показват интересни хора, но и разкриват красиво и често непознато кътче от България.

„Всяка стъпка е водела до този проект и е имала смисъл, защото ако нямах този опит в телевизията и не бях преминала през всичките етапи – като започна от стажант-репортер, репортер, водещ на кратки емисии, водещ на централна емисия, продуцент на предавания, режисьор на документални филми – нямаше как да стигна до този формат. По време на този път си дадох сметка, че

обичам дългата форма на разказа.

Видях нещата, които мога да правя по-добре и се фокусирах върху тях. Много хора смятат, че да си водещ на новини или публицистично предаване е черешката на тортата, но аз осъзнах, че съм по-добра в това да разказвам истории на хора, които ме вдъхновяват мен самата и ми дават някаква допълнителна стойност“, споделя Галя.

Тя дълго време се занимава с актуалните теми на деня, които често са свързани с негативни събития. И сега това е нейният отговор: да показва позитивни истории и да дава нещо различно на зрителите. „Може би съм бягала умишлено и от това, защото през годините, изкарани в новините, съм си дала сметка, че колкото ми е дало, толкова ми е взело. Стресът постоянно да си в информационния поток и да нямаш избор да излезеш от него е голям. Много е натоварващо. Да, има адреналин, хората те познават, изграждаш доверие към тях, но в същото време това ти носи много напрежение. Цялото това нещо минава през теб и до голяма степен ти се отразява психически. И направих избор: да изляза от тази мелница и да правя нещо по-светло и позитивно“, разказва Щърбева. И добавя:  „Аз съм много щастлива, защото

 „Да хванеш гората“ от предаване се преля в много различни форми

и концепции, стана още по-завършено. Да получаваш обратна връзка от зрителите на живо, от първа ръка, се оказа нещо невероятно, вдъхновяващо, зареждащо. Ако в началото, когато водех новини или други предавания, зрителите са били просто едни цифри, които получаваме ежедневно като рейтинг, сега покрай книгите, които издадохме, покрай базарите, които правим, имам възможността да виждам зрителите на живо, което е зареждащо и ми дава тласък да правя още и още. Никога преди не съм имала това усещане за удовлетвореност“.

В началото истории за хора, които избират селския живот, се намират по-трудно, но последните години това се променя и все повече хора искат да напуснат забързаната градска среда

в търсене на щастие и свобода.

„Със сигурност има много повече такива хора. Преди пандемията беше непопулярно решение, но след това стана тенденция и даже последно време виждам колко много пада възрастовата граница на хората, които се осмеляват „да хванат гората“. Все по-млади хора стигат до тази точка, в която искат да променят нещо, защото „да хванеш гората“ не е просто физическо преместване от града към селото, а начин на мислене, нещо, което се преобръща в съзнанието ти и решаваш да смениш посоката, модела на поведение, който си следвал години наред. Просто една точка на пречупване, в която ти решаваш да се обърнеш към себе си, да слушаш сърцето си. Защото покрай този забързан живот в големия град, всички следваме едни модели на поведение, гоним едни цели, които са ни наложени, една форма на успех, която е внедрена в нашето общество. Много често покрай всичко това губим себе си и забравяме какво всъщност искаме от живота и кое ни кара да се чувстваме щастливи и свободни“, споделя Галя.

Но не е ли страшно да зарежеш хубавата си работа и сигурен месечен доход?

Не е ли прекалено голям риск?

Галя често зпита свои герои защо се отказват от сигурността и не е ли страшно да разчиташ единствено на собствените си сили. „Задавам им тези въпроси: Не ви ли е страх? Не е ли твърде голяма цената, която плащате за тази свобода? Винаги ми отговарят: Да, има несигурност, има страх, но си заслужава. Възможността ти да определяш ежедневието си и да не бъдеш просто функция на нечии други стремежи, мисли и мечти, това те кара да се чувстваш абсолютно удовлетворен“, разказва журналистката.

Често героите на „Да хванеш гората“ правят избора да заживеят на село, въпреки че имат успешни кариери в София и дори понякога на места, за които мнозина мечтаят, като Ню Йорк и Лондон.

„Това се случва при хора, които са интелигентни, които са осъществили себе си по отношение на кариера. Това са хора, които са отишли на едно ниво, в което виждат живота по друг начин. Както се казва, видели са от всичко. И в един момент са си дали сметка, че това не е щастието. То не се крие в това да се затрупаш с материални придобивки. През тези истории, които показвам, виждам нещо, което ги обединява, а именно, че

стандартът на живот не е качество на живот.

Да, ти можеш да имаш много неща, но когато нямаш време за близките си хора, когато нямаш време за връзка с природата, когато нямаш време да постигнеш собствените си мечти, да удовлетвориш собствените си потребности, тогава стандартът е просто една фикция.“, казва Щърбева.

Според нея цялото ни общество залита към един материализъм и консуматорство. Това е едната крайност. „Може би точно заради това се ражда и потребността да се отиде в другата крайност. Много млади хора, които виждам, са различни от масата и гледат на живота по друг начин. Давам си сметка, че всъщност целият този материализъм ражда много духовни хора, което в крайна сметка ще балансира цялата система“, смята Галя.

Предаването е в своята девета година и вече има хора, които са тръгнали по този път, вдъхновени именно от неговите истории. Те са им показали, че това е възможен избор и са им дали нужния тласък. Хората, които решават да заживеят на село, имат

някои общи ценности, но вървят по техен собствен път.

Някои възстановяват къщата на баба и дядо и поминъка, който те са имали, възраждат забравени традиции. Други започват от нулата и се занимават с иновации.

„Когато по-млади хора отиват на някое населено място, те привличат и други, започват да облагородяват мястото, да ангажират хора от района, да привличат себеподобни. Има вече много села, които се съживиха покрай тази тенденция. Има и много такива, в които се заселват, а те все още са извън атрактивната карта на България. Аз съм абсолютен оптимист, че ще се развиваме благодарение на точно такъв тип млади, мислещи хора, които виждат потенциал“, убедена е журналистката.

Според нея хората, които „хващат гората“, не са хора, които ще се притеснят от живота на село, който не е никак лесен, особено на местата, където няма инфраструктура. „Те са наясно, че, взимайки това решение, ще се сблъскат с много проблеми. За да вземеш това решение, се изисква много смелост и отдаденост“, казва Галя.

Историите на „Да хванеш гората“ ни срещат и с доста чужденци, които често виждат България в доста по-добра светлина, отколкото ние го правим. Може би изненадващо за мнозина, но

хора от различни точки на света,

сред които семейство от Австралия, са избрали родни села за свой дом.

„Има цели села, които се заселват с чужденци. Това, което те виждат в България: на първо място хубавата природа, все още чистата храна и свободата, която сме запазили. В западните общества вече е много ограничен живота и те си дават сметка, че неща, които са били нормални за тях преди години, вече не са. И ги откриват тук, в България. Въпреки проблемите и трудностите, които срещат на по-битово ниво, имат възможности, които няма как да открият в западния свят“, споделя Щърбева. И добавя:

„Част от чужденците са пенсионери. Много пенсионери от Англия идват в България, за да живеят по-качествен живот на по-ниска цена. Но на нас са ни интересни хората, които правят нещо в България, които създават по тези места. Снимали сме много хора, които или ще възродят селската кръчма, или ще направят къща гости, или ферма. Тези, които добавят стойност към средата, в която се вписват. Това са хората, които обикновено започват да учат български, които се запознават с местните, стават част от общността, от традициите на района, от обичаите. Тези хора наистина добавят стойност на българската икономика и провинция, защото те

искат пълнокръвно да участват в живота на страната ни

и наистина смятат тази държава за втора родина и за дом“, разказва журналистката.

Сред многото истории има и хора, които се отказват и се връщат в града, а в повечето случаи причината не се крие в битовите проблеми, а в средата. „Много са малко тези, които се връщат. И е много, че причината не е инфраструктурата, не е липсата на възможности, не е отдалечеността от големия град, а нещо много тривиално – съседите. Затова средата е много важна. Има места, на които хората просто не желаят обстановката да се променя. Те смятат, че селото принадлежи на тях и не обичат, когато дойдат пришълци да правят промени, дори ако е за по-добро. Обикновено това се случва в равнинните райони. Там, където животът е по-лесен. В планинските райони, където е трудно да се оцелява поотделно, хората са много задружни, няма я тази завист, няма го това гледане в канчето на другия“, разказва Галя.

„Да хванеш хората“ отдавна излезе извън телевизионните екрани и телефоните. Около него се родиха две книги. Първата е с истории на някои от героите, а втората е насочена към разкази, свързани с продукти, които те произвеждат. Част от тези продукти пък се предлагат в края на всеки месец на специалните базари на „Да хванеш гората“.

„Предаването роди книгите, а книгите родиха базарите. Завъртя се едно колело, което дава възможност на тези хора, които показваме, да предлагат стоката си, да стигнат директно до публиката на предаването, която много ги подкрепя. Хората, които идват на базарите са дошли специално, за да купят от тях, защото знаят тяхната история и знаят колко е трудно това, което правят и с какви предизвикателства се сблъскват, за да произведат хубава и чиста храна. Това е

сбирка на хора, които общуват, не просто пазаруват“,

разказва Галя. Според нея има търсене за такъв тип продукти, защото хората все по-често четат етикета, внимават какво пазаруват, анализират произхода на това, което слагат на масата си.

„Третата книга, живот и здраве, ще издадем тази година. Тя отново ще е свързана, както първата, с туристически обекти, създадени от героите на предаването. Ще се казва „Да хванеш гората с децата“ и ще бъде насочена към по-семейни места“, споделя Щърбева. Екипът на предаването договаря и организирането на базар „Да хванеш гората“ в Пловдив, който ако има успех, също ще бъде регулярен.

Когато гледаш предаването „Да хванеш гората“ и видиш селския двор, горите или полята наоколо, усещаш спокойствие и изпитваш желание да тръгнеш към тези места. Галя и семейството й се връщат към тях, дори когато не снимат, а самата

работа из тези кътчета също носи позитивни емоции.

„Няма по-хубаво от това работното ти място да е свързано с такива красива красиви места и общуване с такива хора. Ние сме двама – аз и моят съпруг, което ни дава спокойствието сами да преценяваме нещата, да организираме. Много е различно, когато ти определяш ритъма на това, което се случва. Затова сме много щастливи с мъжа ми. Ако не бяхме заедно в този проект, единият от нас щеше да прекарва много време извън къщи, защото ние постоянно пътуваме. А така

откриваме места и емоции заедно,

което е страхотно“, убедена е Галя.

Признава, че преди „Да хванеш гората“ е познавала 10 процента от красотата на нашата родина. А сега, при всяка удобна ситуация, се връща по тези места като турист.

„Все повече хората се опитват да избягат от тази масовост и обща представа за добро изкарване в големите олинклузив хотели. Тези малки „диамантчета“, както ги наричам, дават съвсем различен вид преживяване и емоция. Запознаваш се хората, които са създали това място, говориш си с тях, седите на една маса. Виждаш района със съвсем други очи, защото тези хора обикновено са толкова отдадени в това, което правят, че организират неща, които няма как да получиш като изживяване на едно по-масово място или по-разработен курорт. Така опознаваш България още по-добре и си даваш сметка, че за невероятната природа, култура и възможности за туризъм, които имаме и които са толкова подценени и недоразвити, че просто чак ме хваща яд на моменти“, казва Галя.

Всички тези емоции и преживявания са свързани с журналистиката, за която

Галя говори с голяма любов:

„Професията журналист е уникална, няма друга такава. Тя ти дава толкова възможности, които няма как да получиш по друг начин. Може да отидеш на места, които иначе никога няма да посетиш, да се срещнеш хора, които иначе няма как да пресекат пътя ти. Тази професия е страшно богатство. Да, взима ти много, защото всичко това е съпътствано с много стрес, с много отдаване, но цената си заслужава. Най-хубавите срещи, най-хубавите места съм посетила благодарение на журналистическата професия“, казва Галя.