Изложбата „Блясъкът на елинистическото злато. Повелителят на Сакар“ беше отрита във вторник вечерта в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Експозицията включва уникални находки от тракийско погребение, разкрито в землището на с. Капитан Петко войвода, община Тополовград, и ще бъде достъпна за публиката в София от 13 до 17 август.
Сред експонатите са железен нож със златни апликации и полускъпоценни камъни, златна гривна с отлети малки фигурки с полускъпоценни камъни, златна огърлица, златен пръстен с желязна плочка, златен венец, златни апликации от ризница, златни мъниста от конска амуниция. Акцент в изложбата е и масивният златен начелник от конска сбруя с изображение на змия, който беше показан за първи път по-рано през годината.
Директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов приветства екипите, работили по откриването и възстановяването на тези важни находки за българската археология, които есента ще бъдат върнати в Историческия музей в Тополовград.
Откритията са резултат от спасителни археологически разкопки на Могила 1, част от некропол с общо седем могили, в местността „Тумбата“, проведени през 2024 г. под ръководството на Даниела Агре и д-р Деян Дичев и с участието на специалисти археолози.
В центъра на могилата археолозите са открили гроб на виден тракийски воин – аристократ, погребан в разкош и воински почести. Ритуалът включва кремация на клада, върху която са положени неговото въоръжение, златни дарове и лични вещи. До него е кремиран и неговият кон, върху който са поставени три железни юзди и украси към три сбруи. Погребението датира от късноелинистическата епоха.
Ръководителят на проекта Даниела Агре разказа, че това е един от най-богатите, а може би и най-богатият гроб от тази епоха на тракийски воин-аристократ, откриван на територията на България.
Председателят на БАН член-кореспондент доктор на химическите науки Евелина Славчева акцентира върху това, че златните съкровища, открити в нашите земи, свидетелстват за високо майсторство,
богат духовен живот и проспериращи общества.
Според заместник-министъра на културата доц. Тодор Чобанов тепърва ще ставаме свидетели на знакови открития на ценности в Странджа, дошли до нас през вековете, които ще красят българските музеи и ще бъдат част от нашата визитна картичка пред света.
Разкритите богати материали от изложбата „Блясъкът на елинистическото злато. Повелителят на Сакар“ са имали нужда от
изключителна грижа по консервация и реставрация,
за да станат достояние на широката публика. Процесът по реставрация допълнително е бил утежнен от обстоятелството, че заради кремирането на тялото много от предметите са били тежко засегнати от високата температура. За съжалениe, някои от тях – невъзвратимо. Представените в настоящата изложба находки са реставрирани от специалисти-реставратори от лабораториите на НАИМ-БАН (д-р Петя Пенкова) и РИМ Ямбол (Георги Илиев).
0 Коментара