Масово се шири схващането, че за да се храниш здравословно трябва да се подлагаш на редица лишения, да се ограничаваш, да не живееш свободно и пълноценно и не на последно място – да се лишиш от всичко онова, което намираш за ужасно вкусно. Като за сметка на това се храниш с безвкусни храни, които не ти носят радост и удоволствие. Добре познато на всички е закачливото твърдение, че всичко хубаво на този свят е или забранено, или вредно за здравето.
Хайде бе! Така ли е наистина? Всъщност, докато сте в плен на убежденията си (масовите), най-вероятно това твърдение ще бъде истина за вас. Също както и убеждението, че сте жертва на обстоятелствата и не сте в състояние да ги промените и съ-творявате живота си, убеждението, че с Активия, мюсли и сухари ще отслабнете, убеждението, че за да си “в час” трябва непременно да гледаш новини, убеждението, че единствените, които имат
силата да излекуват болестите ви
са лекарите и фармацията и т.н, и т.н. Говорейки за масата и масовите матрични схващания, то масата се храни по един и същи начин, масата е затлъстяла, масата страда от едни и същи заболявания, масата възприема волния живот по един и същи начин – ядене и пиене на корем и сръбска музика до дупка. А не ви ли се иска за миг да се отделите от масата и да погледнете картинката отгоре – най-малкото ще имате го-голяма перспектива отколкото, ако сте забили нос в нея.
Няма да забравя ужасения поглед на една моя близка приятелка, докато ме наблюдаваше как си забърквам овесени ядки за закуска. Изглеждало гадно, как изобщо мога да ям такива гадни неща? За сметка на това пък нейните филийки с маргарин и пастет явно са били невероятно вкусни, защото след като ме оплака и ме сложи в категорията на “горките хора, които ядат безвкусни неща в стремежа си да ядат здравословно и заради това са ужасно ограничени и не знаят как да се наслаждават на живота”,
тя с удоволствие си ги хапна.
Беше доста интригуващо и запомнящо се преживяване, най-малкото заради искреното й убеждение, че не знам как да живея волно и свободно, и от друга страна ме впечатли желанието й (което се проявяваше за пореден път) да изкоментира и критикува избора ми на храна – нещо, което аз нито веднъж не си позволих спрямо нея, въпреки, че има какво да кажа.
Сега, нека да отговоря на някои въпроси.
Има един момент, след като си прочистил тялото си в някаква степен и си му подавал чиста енергия от правилните хранителни източници, в който то се е освободило от огромно количество гадни шлаки, натрупвания, задръствания и прочее красоти. На същия принцип на който претовареният разум не умее да разсъждава трезво, затлачените клетки в тялото не съумяват да функционират дори и с 40% от капацитета си.
Когато тялото е затлачено,
сетивата са невероятно осакатени. На това отдавам повтарящото се желание (с постоянството на самоубиец), което ни тласка към невероятно “вкусните” храни – салами, кренвирши, пастетчета, наденици, дюнери, всевъзможен джънк от KFC, McDonald’s и прочее.
Ако щете вярвайте, но миризмите от разни крайпътни капанчета и гореспоменатите вериги за бърза закуска които преди години са ме карали да се облизвам апетитно, сега ме отблъскват, да си кажем – направо ме отвращават. Защото за пръв път в живота си мога наистина да усетя миризмата и вкуса на храната! Тялото започва само да те води и да избира интуитивно
правилните хранителни източници.
И в този смисъл – не се чувствам ни най-малко ограничена и ощетена заради това, че:
- не се храня с джънк
- не се храня с всякакви смески от соя, рога, копита и кожички (колбаси, наденици, кренвирши и други “изкушения”)
- Не се храня с разни полуфабрикати
- не се наливам с алкохол
- не пуша
- не осъмвам по заведенията
И не го правя не защото се ограничавам, защото някой е казал, че това е вредно. Просто не ми е вкусно, не ми доставя удоволствие, осакатява ме, изсмуква енергията ми – не ми дава нищо ценно!
И не разбирам съчувствените погледи на хората, които се опитват да ме спасяват и ме питат “Е, ти тогава за какво живееш?”
Живея за себе си.
За удоволствието от живота. За радостта от всеки уникален ден от живота, предизвикателствата, радостите и уроците, които ми поднася. За общуването с природата, което ме зарежда, енергизира, дава ми нови познания и мъдрост. Заради добрата и вкусна храна, за която тялото ми се отблагодарява. Заради радостта от движението и спорта. Заради удоволствието от комуникацията с хората. Заради израстването. Живея заради живота.
А вие?
Своя живот ли предпочитате да живеете, или да сте в наложените ви сререотипи? Наистина ли съществува разделение между здравословното и вкусното? Не е ли време да престанем да търсим противопоставяне и различие, а да видим обединяващото? Наистина ли волния, свободен и радостен живот означава да се тъпчеш с всичко, което виждаш в рекламите, да се наливаш с алкохол и да съсипваш тялото си?
Аз само задавам въпросите. Изборът на гледна точка и отговорите са във вас. Потърсете ги!
Източник: svoizbor.
0 Коментара