Допреди няколко години почти никой не беше чувал думата „суровоядство“, а и днес тя все още предизвиква учудване и доза скептицизъм сред онези, които я срещат за първи път. За други обаче суровоядството е начин на хранене, философия и отношение към живота.

В България расте броят на хората, които определят себе си като „суровоядци“ и се хранят традиционно (от 70 до 100%) с термично непреработена растителна храна. Менюто на някои суровоядци може да включва и сурови млечни продукти, сурови яйца и сурово месо-риба. Суровоядците твърдят, че преминаването към предимно суров начин на хранене отключва енергийния потенциал на организма, забавя процесите на стареене, подобрява състоянието на кожата, повишава настроението и лекува хронични заболявания като синдрома на хронична умора, болестта на Крон, дори рак.

Основните аргументи, които суровоядците изтъкват в защита на избрания от тях начин на хранене, включват следните твърдения:

1.Живите организми се нуждаят от жива храна. Непреработените плодове, зеленчуци, семена и ядки са живи и доказателство за това е фактът, че в подходяща среда те могат да покълнат. Термично преработените продукти губят това свойство – те не покълват, а се разлагат.

2.При термичната преработка

продуктите губят част от полезните си хранителни вещества

като витамини, минерали и протеини. Храносмилателните ензими, които се съдържат в суровите растения и спомагат за тяхното разграждане и усвояване от организма, биват унищожени от високата температура. Когато храната не съдържа естествени ензими, организмът трябва да произведе свои собствени, а това е енергоемък процес. Затова след консумация на готвена храна човек обикновено се чувства отпуснат.

3.При консумация на сурова храна организмът има много повече енергия и се нуждае от по-малко сън.

4.Следенето на теглото и поетите калории престава да бъде грижа на суровоядците. Те твърдят, че могат да се хранят до насита, без това да предизвика чувство на дискомфорт.

5.Здравият организъм трябва да е в състояние да отделя и елиминира преработена храна 2 до 3 пъти на ден. Редовното отделяне не е проблем за суровоядците, тъй като храната им е много богата на фибри.

6.Приготвянето на сурова храна изисква много по-малко време и усилия.

7.Консумацията на натурални продукти в техния естествен вид засилва връзката с природата и земята.

Наистина ли готвената храна е вредна?

По смисъла на горните твърдения лесно може да се заключи, че консумацията на готвена храна е вредна за организма. Съществуват обаче редица научни доказателства, които оборват подобни крайни изводи:

1.Доказано е, че някои храни като например бобовите култури, повишават хранителната си стойност след топлинна обработка. Консумацията на сурови бобови култури (макар и покълнали) може да бъде опасна за организма.

2.Храносмилателните системи на много от хората, изложени ежедневно на стреса на съвременния живот, са твърде слаби, за да се справят с преработването на напълно сурови продукти. Рязкото преминаване към суровоядство може да стане причина за редица стомашно-чревни разстройства и храносмилателни проблеми, въпреки съдържанието на естествени ензими в суровите храни.

3.Учени от университета Рутгерс в Тайван са открили, че при 37 от 48 вида зеленчук, желязото се усвоява по-лесно, ако зеленчуците са сварени или печени.

4.Безспорно суровоядството снижава нивото на „лошия“ холестерол (LDL) и триглицеридите в кръвта, но наред с това се понижава и „добрият“ холестерол (HDL).

5.Продължителното практикуване на суровоядство може да предизвика хранителни дефицити

в организма и недостиг на незаменими вещества като витамин В12, витамин D, желязо, цинк и калций. Витамин В12, който участва в образуването на кръвните клетки, се съдържа само в продукти с животински произход – червено месо, яйца, мляко, млечни продукти. Това е и причина много от хората, хранещи се само с растителна храна, да страдат от анемии.

6.При традиционното земеделие днес се използват различни пестициди и инсектициди. Консумирането на сурови продукти излага в по-голяма степен организма на вредното им влияние. Затова ако нямате достъп до натурално отглеждани плодове и зеленчуци, практикуването на 100% суровоядство не е препоръчително.

Специалистите по хранене са единодушни, че включването на повече растителни храни в ежедневното ни меню го прави по-хранително и по-здравословно. Желателно е също част от това меню да бъде сурово или подложено на лека и щадяща термична преработка (напр. готвене на пара).

Лятото е чудесен период, в който можете да обогатите менюто си с повече сурови храни, без непременно да се стремите към 100% суровоядство. Предизвикайте себе си, като през топлите месеци опитате да се храните с по-натурални храни и откриете предимствата на суровата кухня. Някои сурови ястия като плодови смутита, спагети от тиквички, сурови зеленчукови супи и разядки, както и сурови десерти, приготвени от ядки и плодове, могат да бъдат изключително вкусни и засищащи. Тук ви предлагам 2 рецепти, които да опитате, а в глобалната мрежа можете да откриете още стотици предложения за сурови ястия.

Бананов сладолед

Продукти за 2 порции:

-2 малки банана

-шепа пресни ягоди (или други горски плодове)

-1 с.л. натрошени сурови ядки

Приготвяне:

Обелете бананите, нарежете ги на кръгчета и ги оставете в камерата на хладилника или във фризера за 5-6 часа, за да замръзнат добре. След няколко часа изсипете замръзналите бананови кръгчета в купата с S-образния нож на кухненския робот и включете робота. След по-малко от минута банановите парченца ще се превърнат в гладък крем. В този момент можете да добавите ягодите (или други дребни горски плодове по избор) и да завъртите още няколко секунди, за да се смесят добре. Готовият сладолед сервирайте, гарниран с натрошени ядки, и консумирайте веднага.

Сурово зеленчуково суши

Продукти за 3 ролца:

– 3 кори водорасли нори

– 1 ½ чаша флейкс от киноа

– 1 авокадо

– 1 червена чушка

– 1 зелена чушка

– няколко листа прясна зелена салата

Приготвяне:

Накиснете флейкса от киноа във вода в съотношение 1:1 за ½ час. За това време флейксът ще попие водата и ще се превърне в гъста каша, подобна на ориз за суши. Добавете 1 ч.л. сол и ½ ч.л. черен пипер и разбъркайте. Нарежете всички зеленчуци (без салатата) на лентички. Освен изброените зеленчуци, можете да използвате краставица, морков, репичка и дори сурова тиквичка. Сглобете ролцата по механизма за сглобяване на стандартно суши. Поставете първата кора нори върху бамбукова подложка с лъскавата страна надолу. Разстелете отгоре 1/3 от флейкса, като в противоположния на вас край оставите 2 см непокрити. В близкия към вас край наредете ивички зеленчуци. При самото навиване си помагайте с подложката и притискайте хубаво, така че да не останат кухини в ролцето. Продължете със следващото ролце. Накрая с остър и навлажнен нож срежете всяко ролце на 6 парчета.

Още съвети за здравословно хранене и живот – в сайта на Маги Пашова

Facebook Twitter Google+

0 Коментара