Нямаше как да повярвам, че Китай е изпреварил и Америка, и Европа, ако робот не ми беше сервирал вечерята в ресторанта в чудния град Чунцин. Засичали ли сте по телевизията репортажи от този мегаполис? Питали ли са ви в кръстословиците за най-големия град в света?
Снимки: Миглена Гайдарова
Отвесно или водоравно, ако се търси световната столица на мостовете, то верният отговор пак е Чунцин. Там човек непрекъснато вижда поне по един или два моста по реката Яндзъ, в която като в картина се влива огромният й приток Джиалинг. От реката в перспектива към безкрайността стърчат толкова жилищни и индустриални комплекси само от небостъргачи, че веригата им не свършва преди хоризонта, и то преди хоризонтите в четирите посоки.
Обхождан с автомобил, Чунцин се разкрива с по-плътна концентрация на небостъргачи и от Сингапур, с артистичността на Шанхай и с екзотиката на Далечния Изток. Бил е столица на Поднебесната империя по време на Китайско-японската война (1937-1945), и се е вдигнал шеметно бързо от разрухата до днешното великолепие и икономическа мощ.
Влакове летят над корабите и улиците, пресичат серпентините на шосетата и изчезват безшумно, изпълнили дълга си на градски транспорт. Мотриси и вагони цепят секундата и стоварват пътници на седмия етаж в една жилищна кооперация. Не е ли чудо?!
Железопътната спирка се казва Лизиба, нагоре по въздуха до нея водят не две, а само една широка магнитна релса. Съседите не се оплакват от шум, вибрации и закъснения в трафика. За влаковете в Чунцин мога да разказвам още дълго, но сега с любопитство и глад следя как роботът пъргаво мъкне тежките табли и завива по коридорите в култовия ресторант в града, греещ от светлини и смях от весели хора.
Ще вечерям заедно с четирима журналисти от България. Китайските домакини от няколко дни ни говорят за специалитета „Врящо гърне” или Hot Pot. Това се смята за мерцедеса на съчуанската кухня, пише го и в пътеводителите. Със сигурност ще бъде убедително пикантно. Снопове люти чушки висят и в интериора на ресторанта, и по магазините, и отвсякъде в градската среда, и в цялата провинция. Като гирлянди по витрините са наредени ярко оцветени заготовки за „Врящото гърне“. Съдържат патешка лой, подсилена с червен пипер, и изобилно набодена със сухи люти чушки.
Най-многолюдният град в света
Населението на Чунцин е близо 40 милиона души – колкото пет Българии, два Истанбула и повече от целия щат Калифорния, включително със Сан Франциско и Лос Анджелис. По територия градът не е компактен, а е конгломерат от селища, разположени върху хълмиста по релеф територия от около 80 хиляди квадратни километра – колкото е площта на Австрия. Благодарение и на силно развития транспорт, разстоянията между кварталите са лесно преодолими с метро, влак, кораб, лодка, автобус, коли, мотор, рикша, велосипед. И пешеходци пъплят във всички посоки като запращани с шепи от ураганни ветрове.
Любуваме се и снимаме неоновите игри по 50-60-етажните фасади на отсрещния бряг на реката, но не изпускаме от поглед и движенията на робота-сервитьор. Любезно сме обгрижвани от опитен водач от Общокитайския съюз на журналистите (в жалък опит да произнесем името му го наричахме Джончо, а с фамилията направо катастрофирахме). Слава Богу, неотлъчно с нас беше и опитна преводачка – и по Великата китайска стена, и на площад Тянанмън, и пак в Пекин в бившата индустриална зона, превърната във високотехнологичен парк, и в столичния културен дом на уйгурите от провинция Синдзян, и на летището преди полета на югоизток за Чунцин, където властите прибраха батерията от камерата на националната ни телевизия.
Защо я прибраха ли? Батерията не беше нова, работеше си безотказно от няколко години. В разцвета на употребата си беше, само дето надписът колко е мощна се беше изтрил. В китайските вътрешни линии било забранено на пътниците да качват в самолетите акумулиращи устройства над определена мощност. Операторката отчаяно се съпротивляваше, но органите на реда разглобиха камерата, извадиха и конфискуваха овехтялата батерия. Вече не само взривно устройство, но и камерата на националната ни телевизия бе обезвредена.
Делегацията заключи, че дори и в мерките за сигурност има протекционизъм. Наложи се операторката да си купи нова батерия с видима индикация за амперите – китайска!
„И нямаш повече ядове!”, приключи премеждието преводачката. Въпреки че всички говорехме без засечка и английски, и руски, и още други езици, в Китай бихме били загубени без придружаващите познавачи и преводачи. Само от книгите и изчетените пътеписи нямаше да знаем нито накъде отиваме, нито защо сме тръгнали натам, а камо ли да изберем безопасен ресторант и да си поръчаме какво да ядем.
Случката, която описвам, е от последните дни на ноември и началото на декември 2019 г. И с кристална топка нямаше да допуснем, че само след месец-два ще ни настигне смъртоносна пандемия, събудена точно тук и в този момент! Чунцин е само на два часа път от Ухан…
Hot Pot
Гордостта на сичуанската кухня Hot Pot (люто по подразбиране) е задължителна за китайската Нова година, също както печената пуйка с кисело зеле и баницата с късмети за нашата Коледа. Размерите на лоените заготовки от магазините са различни – зависи колко роднини и гости се събират край масата, а и колко лютивина понасят.
Ястието е барут. С клечки или с европейска лъжица да туриш хапка в устата и си възпламеняваш гърлото като със запалка. Зейваш и си змей, огнени езици изскачат от хранопровода ти.
Технологията повелява в казан с вряща вода на масата да се пусне тлъсто калъпче за Hot Pot, червено от чушките, и то се превръща в димящ бульон. Точната дума е парещ – не само заради точката на завиране, но и от обилния огнен съчуански пипер.
Грешка беше да си гребвам с лъжица от течността. Вкусна беше, но по консистенция само лой и овкусители. А в мазнината калориите са повече от витамините.
Триста децибела люто
Супата кипи и мирише завладяващо. Върху купички лед роботът е донесъл хигиенично нарязани ивици от няколко вида месо. Разпознавам тънкото карпачо от телешко. Обясняват, че кръглите филийки са от свински бъбреци. А какви са квадратните резени?
Изчистени чревца от гъска! Бели като пилешки филета, тънички и жилави. За нашата (европейска) маса са предназначени само тези три асортимента. А за съседните компании – плюс десетина още невиждани по цвят, форма и консистенция мръвки.
Край съседното врящо гърне са насядали колегите от чундзинския съюз на журналистите, които нямаше как да пропуснат свещенодействието, пък и зрелището с дилетантите.
С клечки китайците бодват от суровите месца и ги пускат във врящата лютивина. За минута-две, докато бульонът ги огъне в причудливи форми.
Междувременно гладната публика си е приготвила сос, пак сочно лют, със сусамено олио и сушени подправки. Вечерящите избират една по една мръвките от различни твари, вкарват ги за минута-две само леко да се опарят в бульона, ловят си ги с пръчките, топят ги в купичката със соса и благоговейно ги поглъщат.
Следва ефектът от гостуването на бай Ганьо у Иречек. Байното най-напред си беше надробил всичкия хляб, подлютил беше супата си дотам, че от челото му да се стичат струи пот. Те падали в чорбата, а той сърбал ли, сърбал. Китайците също бършат потните си чела и бликащите секрети от носовете. Лютото кара хората да кашлят, плюят, езиците им изтръпват и сълзи хвърчат от очите им. Всяко неизбежно движение се съпровожда със звучни смехове.
Очевидно говорят пиперливи работи и по наш адрес. Комуникираме с очи, окуражително кимане и звукоподражателно. Пият бира и почти се чува как тя зацвърчава в разгорещените им гръкляни. Попиват влагата, избила по лицата, и хвърлят употребените салфетки на пода. Краката им под масата стърчат сред изпомачканите салфетки като от щъркелово гнездо.
Не само гастрономичен, ами и културен шок! В супата на вегетарианците плуваха цветове от лотос и гъби, разбира се, че и там пиперът не беше спестен.
Развеселени, с помощта на преводачката местните колеги приканват европейците да опитват още и още животински плънки от автентичното им ядене. Приятелски и добронамерено, нали сме от една и съща страна срещу лютата барикада.
Кой мислите, че бе сапьорът? Познахте ме! Как иначе щях да различавам вкуса на гъшите черва, на бъбреците и незнайните мумици? Преводачката се беше навела и скромно чоплеше в соса си. Не беше удобно да я изпитвам по зоология. Лютивината преобрази цялата ни група.
Бях опитвала и крокодил, и жабешки бутчета, в Казахстан бях яла и конско месо. Сетивата ми говореха, че този път напреднах в орнитологията. Не се ограничих само с червата от бялата птица. Погълнах още девет или десет съставни части на кой знае какви животни, с които китайските другари любезно ме черпеха от техните купички. Изблици смях от съседната маса съпровождаха всяка моя хапка от Врящото гърне. Яж, бабо, за хубост! Яж и си трай, докато се носиш на гребена на приключението! Знаех си, че любопитството погубва котките, но не мяуках.
Нахраних се обилно с Врящото гърне в Китай точно тази зима, в първите дни на декември 2019 г., когато светът още не подозираше за коронавируса и за надвисващата пандемия. След няколко месеца у мен запълзя съмнението, че ще да съм изяла и хълбок от прилеп, и карантия от друго хвъркато или земноводно, може да съм употребила и парче дивеч, и от мечка ремичка, и прочие саздърмичка…
Загадката остана. На вкус всичко беше непознато и несравнимо, но слава Богу на следващата сутрин делегацията нямаше оплаквания.
Ами коронавирусът?
Шансът да обикалям из Китай ме споходи само месец-два преди светът да пламне от КОВИД-19. Никой още не беше чувал за маски като намордници. Рискът от зараза несъмнено е бил триста пъти по-голям, докато сме летели без дистанция и без предпазни мерки с вътрешните полети от Пекин към китайските провинции.
Почти при всяко сядане на маса домакините се шегуваха, че никой китаец не яде китайска храна извън границите на Китай. Добре, ами как 100-милионната китайска диаспора по света се издържа основно от ресторантьорския си бизнес?!
Незабавно трябва да сложа глагола в минало време, заличено от пандемията през 2020 година… Сега китайци от целия свят се оплакват, че клиентите им рязко намалели. Не че измрели, пази Боже, ами наплашените хора с маски заобикалят отдалеч китайските ресторанти.
Европейската представа за китайско ядене се оказа по-различна от автентичните храни, които се сервират в Поднебесната империя. Начинът, по който китайците си сипват ракията на масата, фамилиарността на тостовете, порцелановите дамаджани, размерите на чашките и каничките с огнената вода, задължителният азиатски екс при пиенето (като руснаците) – това може да се види и да се опита само на място. Дълбок смисъл има и в символиката, и в последователността, с която ястията идват на трапезата. И отношението на домакина или на най-възрастния сътрапезник също е храна за размисъл…
- Откъс от новата книга на Милена Димитрова „Проклятието на бялото сирене“
0 Коментара