Да бяхме Виена, Бремен, да бяхме Буда или Пеща, да бяхме Прага. Да захаросваме кестени, да навиваме лакриц на ролки, да печем трделник, патиците да гарнираме с портокал, виното с канела, шунката да пристягаме с готварски конец.
Снимки: Гергана Янчева
Няма, а как ми се иска, да има повече цигулари, виолисти, балерини, челисти, деца в костюми на елфи, лелки с перлени гердани, мъже с велурени шапки, имел на клони, такъв за целувки…
Карусели за възрастни и малки ресторантчета с малки прозорци, зад които да се нижат семеен след семеен обяд, романтична до романтична вечеря.
Не сме „от тия”, а как ми се иска някой следобед (например от четири до пет) да тръгнем в колона по един и до един да минем през стария Гослар, за обмяна на опит, и в нас да остане оня аромат на шмалцкухен, а в очите ни брезовите дръвчета, привързани с червен сатен, за да е… ами красиво!
Други сме, но не лоши. Ще имат да взимат!
Тук чукаме на дърво и колим прасета, пукаме царевица, печем колаци, тук виното носи възгласи, които не стихват, а преливат в песните на коледарите. Юнаци с високи калпаци обикалят от врата на врата и наричат за здраве. Тук всяка троха и капка се прекадяват за здраве и берекет.
Вместо пищни камини – горят църковни свещици. Нито високи, нито бели, нито отразени в кристал и сребро. Тук всякоя баба ще ти каже да пазиш тихо, да не чуе дяволът, да плюеш три пъти, да се прекръстиш, ще ти отвори компот, но няма да ти завещае висулка от муранско стъкло, няма време за глупости.
Един живот не стига, за да събереш идеалната украса за елха. Дребничките шмалцкухени в хартиена фунийка тук са едри бухти, композирани една върху друга, от пода до тавана. По-добре да има. А ти, ти тежиш на мястото си, няма да обичаш никоя друга баба.
Коледа е шепа печени орехи, сладкиш с масло, мед, млечен крем и леко потъмнели краища. Коледа е джинджифилен човек, странно смешен, вкусен и малко тъжен. Мляко с какао, греяна ракия, бадемов аперитив. Пържола, нелепо подправена с чубрица, руска салата без руснаци, портокалови кори върху акумулираща печка, борови клони, залепени с тиксо за стената, хляб, пълен с монети. За здраве и берекет, както вече стана дума. Сарми! Бахур. Такова време е, европейската коледа играе на „сол-пипер“ с българската, от едната страна „вайнахтсмаркт“, от другата пърлена свинска кожа и малки кървави вади по селските улици. Факт.
А прозорецът е отворен, с риск да излезе топлото, широко зинал срещу света, от който на порции влитат нови традиции, подправки, рецепти, мода.
Стига да не се страхуваш, стига да повярваш, че дъхът на „чуждата“ Коледа няма да загаси бъдниците по тия земи, няма да провали ни пръжките, ни киселото зеле.
Нали си имаме кукери за тая пазителска работа!?
Коледа е дим от комина на Вселената, който пълзи по трапезите на бедни и богати, на инженери и метачи, и колкото пази обичая, толкова променя самите нас, от Ню Йорк до Петрич, от Джулия Чайлд до Пенка Чолчева, коледната маса изисква „официалната“ покривка. Е, купичка фъстъчки също. Също.
Сложете масата, децата, братовчедите си идват! Дори да не си идват, пак я сложете! Разпънете гирлянди, направете всичко по силите си, спазвайте простото правило – по-добре леко безсолно, отколкото пресолено, горещ блат се залива със студен сироп, а баклавата, ако ти трябва бързо – с горещ, докато е още топла.
После вярвайте, защото Спасител се ражда НЕ там, където има пушена сьомга, а там, където е желан и очакван. На вас ли няма да се роди!? Такива страхотни бонбони с кокосово масло, да има късмет, да не се роди!
Хранете сърцата, очите и умовете си, Коледа трябва да има вкус преди всичко на обич, после може и на хубави наденички. Суджук „на гребен“ за консервативните.
0 Коментара