Възкресение Христово ( Великден ) празнуваме всяка година на различна дата, която се определя от лунния календар, но винаги в неделята след първото пълнолуние, настъпило по време или след пролетното равноденствие.
На Велика събота вярващите християни отнасят в храма великденските яйца и обредните хлябове. Подреждат ги на маси, които свещениците обикаляйки ги, освещават за здраве и обновление след дългия пост.
В полунощ вратите на храма се отварят и се слага началото на тържественото литийно шествие, което обикаля три пъти храма и спира пред вратите му. Тогава свещениците се обръщат към събралите се хора с пасхалния тропар: „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува. Христос воскресе!“ „Воистину воскресе“, отговарят миряните, със запалена свещ в ръка.
След това започва Великата ектения и всички се отправят към храма. Свещениците влизат в олтара през царските двери, които остават отворени до края на Пасхалната седмица, като символ на отвореното Божие царство за всеки, повярвал в Христовото възкресение. Пеят се много песни, в чийто край богомолците се покадяват с тамян и отново се поздравяват с думите „Христос воскресе“.
От онези далечни времена, когато Исус Христос възкръснал, е останала традицията да се боядисват
червени яйцата, като символ на живота.
В миналото българката измивала яйцата още на Велика сряда със студена вода, в която се е варил фасул, за да нямат петна. След това ги подсушавала и оставяла да изсъхнат на тъмно и прохладно място. Започвала да ги боядисва рано сутрин на Велики четвъртък, когато в храма се извършва Великия маслосвет – тайнство, свързано с помазването на вярващите с елей за здраве и прошка на забравените грехове.
Домакинята варяла яйцата 4-5 минути и после ги топяла в бои, размити в глинени чинии. В днешно време яйцата се боядисват във всякакви цветове и с много допълнителни украси, но народът ни ги е харесвал в ярки и чисти багри. Българката красяла яйцата в тъмнокафяви, златистожълти, виненочервени цветове, които получавала при варенето на различни билки и семена, а не с химически бои.
От сварен кукуряк боядисвала най-хубавите жълти яйца, а от варените листа на дюли се получавали хубави кафяви яйца. При направата на багрила често използвала боровинки, мушмули, зелени орехови кори, смрадлика, люспи от кромид лук, спанак и коприва.
Тъмночервените яйца изписвала с разтопена мас и вплитала в добре омесени краваи. Вместо с мас, сварените още топли яйца шарила със свещ и тогава пускала в боята. Яйцата се оцветявали, а всичко нашарено със свещта, оставало бяло.
Първото боядисано яйце оставяла пред иконостаса за да пази дома, второто отделяла за обредния хляб, а с трето правела кръст на челата на децата за здраве.
Заради дългия пост преди празника,
на трапезата не се поднасяли тежки гозби
от тлъсто месо, които изведнъж да обременят стомасите на домочадието. Домакинята приготвяла традиционна чорба от дреболиите на кокошка (пуйка) с ориз, застроена с жълтък и лимонова киселина. В големите градове на страната станало модерно да се пече агнешко месо за Великден в обществените фурни, където отговорност за ястието носел фурнаджията, но народът не го ядял преди Гергьовден.
По онова време било прието на трапезата да се сложи първо зелена салата, украсена със свежи червени репички и твърдо сварени нарязани яйца. Поднасяла се и голяма чиния, пълна с разноцветни яйца. Най-възрастният член на семейството подавал всекиму по едно тъмночервено, или кърмъзено, яйце за благослов. С тия яйца всички се чукали. Най-честити през годината щели да бъдат тези, на които яйцата излязат “бораци”, сиреч са най-здравите и не се счупят.
На Великден
за десерт стопанката приготвяла кадаиф,
сладки курабии и напоени със захарен сироп баници. Козунаците били нововъведение само в градовете. В селата се правели вкусни колаци сусамлии с вплетени червени яйца.
Спазвайки най-важните традиции на този голям празник, се старая да не пропусна и това, на което ме е научила мама. Сутринта на Велики четвъртък паля домашното кандило и започвам да шаря яйцата с обикновени бои, а после ги намазвам с олио, за да са лъскави. Признавам, че козунаци от години не съм правила, а с някои трудоемки печива отдавна съм се разделила.
Харесвам обикновени, но вкусни салати, чорби и печени меса, които не ме изморяват, а близките ми обичат. На Великденската трапеза поднасям зелена салата, приготвена от маруля, пресен чесън и лук, левурда, репички и копър. Щом се „сборим“ с яйцата, преди самия празничен обяд, всеки избира дали да си хапне с нея и яйцето.
Винаги приготвям спаначена, агнешка или шкембе чорба за мераклиите, ако решат да ме изненадат.
За основно ястие пека във фурната агненешка плешка (бут) с гарнитура.
Рецепта за агнешка плешка с гарнитура
Разбиват се 2 кофички кисело мляко с достатъчно вода, месото се накисва в този „айрян“ за 12 часа. Така то губи част от миризмата си, а останалата в него кръв изчезва.
На следващия ден измийте, подсушете и поръсете месото отвсякъде с малко сол, черен пипер, червен пипер и самардала, чийто вкус се съчетава идеално с агнешкото.
После равномерно намажете месото с краве масло, сложете го в широка тава, в която предварително сте наляли 2-3 чаени чаши вода, сложили сте парчета краве масло, 2-3 щипки розмарин, 1-2 листенца салвия, 3-4 щипки чили и счукани на ситно 6-7 скилидки чесън.
Сложете тавата в предварително загрята фурна и печете на високи градуси месото от двете страни, след което намалете фурната на 160 градуса и оставете да се готви. От време на време поливайте месото със собствения му сос и при необходимост доливайте още вода.
Щом месото е горе-долу готово, го извадете от тавата ( може и да не го правите, но така се улеснява приготвянето на гарнитурата) и сложете в тавата едри резени картофи, или цели дребни такива, необелените скилидки на 2-3 глави чесън, 3-4 шепи средни на големина гъби, макар че класиката е само с картофи и необелени скилидки чесън.
Поръсете зеленчуците щедро с черен пипер, малко сол и самардала. Полейте с разтопено краве масло, ако е необходимо – разбъркайте.
После връщате тавата във фурната и през известно време внимателно обръщате зеленчуците.
Когато видите, че са приблизително готови, връщате месото обратно и доготвяте заедно.
Готовото ястие трябва да остане на масло, но без да се е изсушило.
По същия начин можете да си приготвите и агнешко бутче, но е желателно да го шпиковате със зеленчук и мазнина, които ви допадат. Аз понякога пълня горната част на плешката с плънка от ориз и гъби, или зелении с джоджен. Отскоро при приготвянето на печените меса прибавям едри резени фенел, чийто деликатен вкус ни харесва.
За десерт – крем карамел или сладкиш без печене
За десерт, освен козунак, поднасям крем карамел, или сладкиш, който не се нуждае от печене.
Крем карамел в 100-годишна чинийка
Като например този домашен сладкиш със сметана и шоколадова глазура.
Необходими са ви 2 пакета от 225 г обикновени бисквити Petit Beurre (с масло), 1 пакетче от 125 г меко масло, кристална захар на вкус, 5-6 средно големи ябълки, 1 чаена чаша смлени орехи, 2 чаени лъжички канела, 3 супени лъжици коняк. За крема са необходими – 3 малки кофички заквасена сметана (от 200 г), 1 чаена чаша кристална захар, 1 ванилия. А за глазурата: 6 супени лъжици захар, 6 супени лъжици прясно мляко, 4 супени лъжици какао, 1 чаена лижичка краве масло, 2 ванилии.
Натрошете или смелете на прах бисквитите и прибавете към тях маслото. Настържете на едро ренде ябълките, изстискайте част от сока им, но не докрай и ги добавете към сместа заедно със захарта, орехите, канелата и коняка. Разбъркайте.
Изсипете готовата смес в тортена чиния и оформете на ръка блата. Сложете го в хладилника за 15-20 минути да стегне. През това време бийте продължително сметаната, захарта и ванилията, докато получите еднороден крем.
Покрийте с него отвсякъде и равномерно блата с помощта на нож или домакинска шпатула. Сложете за кратко в хладилника и пригответе на водна баня (без да преставате да бъркате) глазурата, с която не бива да покривате сладкиша, преди да се е поохладила.
Накрая поръсете с кокосови стърготини или друго, което ще придаде завършено лице на сладкиша.
Поднесете на следващия ден, когато всичките аромати ще бъдат по-наситени.
На Великден подреждам масата със съвременни и старинни съдове, свещници и други украси, с което не губя връзката си с онези членове на семейството, които са ни напуснали завинаги.
Празникът Възкресение Христово, който изразява победата на живота над смъртта, е най-почитания от християните празник. В дългата история на народа ни „Празникът на празниците“ поддържал жив духа на българските семейства, които сплотявал с традиции, обичаи и вяра в спасителното чудо на възкресението.
На Великден в страната ни имен ден празнуват: Велик, Велика, Величка, Величко, Анастас, Анастасия, Възкресия, Христян, Христяна и други.
0 Коментара