Всяка цивилизация има нужда от някакви стимуланти и заместители на храната, за да оцелее. Това са средства за временно бягство от действителността, малки заслони за почивка в дългата битка с ежедневието, без които хората едва ли биха издържали.

При американските индианци тази функция изпълнявали листата от коката и тютюна – две нежни отрови, които отпушват сетивата и притъпяват глада и жаждата. Изтокът намирал същата утеха в опиума, извлечен от мака и канабиса. За европейската цивилизация в периода на нейното изграждане тази важна роля изпълнявало виното. Около неговите весели богове е построена съществена част от от античната гръцка и римска култура.

Християнството едва ли би успяло да спои парчетата от разпадащия се античен свят и да стане двигател на една нова световна цивилизация, ако не беше проявило особена толерантност към Дионис и Бакхус. В известна степен виното е емблема на християнска Европа. То следва европейците на всяка крачка извън границите на континента. Сред основните им грижи при колонизацията на Америка, Африка и Австралия е било аклиматизирането на лозата, постигнато с големи усилия. Затова днес без колебание може да се твърди, че виното е знак на европейското извън собствените му географски граници.

Виното има огромното предимство да бъде не просто стимулант, който отваря едни и притъпяла други сетива. То е преди всичко храна, която не руши, а укрепва духа и тялото. Освен това е доказано, че в умерени количества то е изключително здравословно. Макар и бавно през миналия век медицината откри някои истини във виното, които оставиха без аргументи истеричните противници на алкохола.

През 30-те години немски учени установиха, че бялото вино убива тифозните бацили. Още тогава лекарите започнаха да го препоръчват при туберкулоза и лека форма на диабет. Вероятно антисетпичното и бактерицидно действие на виното е причина за генетичната устойчивост на европейците срещу различни болести, които, пренесени от самите тях в Америка, се оказали фатални за голяма част от местното население.

В края на 80-те години стана популярен т.нар. „Френски парадокс“. Мащабно медицинско изследване установи, че при французите, които общо взето живеят нездравословно, пушат, ядат мазни меса и сирена и пият много вино, кардиологичните заболявания са с около 30% по-малко, отколкото при американците. Обяснение на този феномен са фенолите и флавоноидите – вещества в ципите на червеното грозде, които намаляват нивото на холестврола в организма и по този начин го предпазват от сърдечни кризи. Най-важно е веществото резерватол, което се съдържа в най-големи концентрации а сортовете Каберне совииъон и Пино ноар. Освен това флавоноидите влияят благотворно на артериите и вените, предпазват от възпаления и съсирвания на кръвта, забавят атеросклерозата и стареенето на организма и действат антиканцерогенно. Доказано е, че хора, които консумират редовно вино, живеят по-дълго от въздържателите. То освен това действа стимулиращо на нервната система и предпазва от меланхолия. И най-важното – въпреки здравословните му качества то не е лекарство, а източник на наслада и вдъхновение.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара