Щом дойде септември, в стънрищата на нивата се настаняват ята пъдпъдъци и яребици. Плъзват тогава за пернат дивеч ловците с пойнтери и сребросторижи петнисти шпаньоли и полето се оглася от пукот и кучешки лай. А ако по някакво чудо биват поканени и съпругите, денят се превръща в празник. От колите се изваждат торби и портативни хладилници, пълни с осолени и опиперени пържоли, кисело мляко за освежаващи айрани,

щайги с домати, краставици, чушки, сини патладжани,

китки целина и магданоз, бутилки швепс и нещо „по-така“ за нешофьорите, гърнета и пластмасови съдове, сгъваеми масички и столове. И докато ловците „прочистват терена във верига“ и кучетата запъхтени носят убитите птици, щастливите жени избират закътано местенце в някоя долчинка, през която минава замираща след лятната засуса речица.

Децата плъзват из корията за сухи дръвца, докато майките подготвят гърнето с фасула, задължително за всеки ловен излет, с много и ситно нарязан лук, чушки и моркови, с повечко олио и го слагат край горящия огън. (То няма да се спука, защото още ново е било изтъркано обилно с чесън). Пристигат и първите „партиди“ пъдпъдъци. И започва едно скубане, пърлене, миене на охранените, жълти като лимон птици, ръсене със сол, черен пипер и ситно накълцани лук и магданоз. Плътно подредени в чанта-хладилник, те престояват, докато жените са „на лов“ за гъби. Макар и рядко, но

по поляните и дъбравите, където са пасли овце, се намира някоя и друга печурка,

тук-там стърчат пъстрите чадърчета на сърнелите. Грижливо измити и нарязани, разбъркани с млян черен пипер, магданоз и краве масло, гъбите се превръщат в плънка на пъдпъдъците. После всяка птица се обвива в тънки резени пушени гърди, стяга се с „рибарско тире“, поръсва се с галета и се нанизва на шишове от дрянови пръчки.

В това бреме огънят вече е направил хубава жарава, „героите“ са наобиколили масичката и пластмасовите чашки с „по-така“ питие се чукват без звън, с гръмогласни пожелания за още по-големи успехи по ловните полета. Някои от по-сръчните ловци са одялали дрянови чатали, забили са ги (след щателно измерване на шишовете) от двете страни на жаравата и са заседнали да въртят „чевермето“.

Вече прежуря, а под дъбовите сенки започва да се носи

дъх на печени пъдпъдъци.

От пластмасовите купи пък се излъчва аромат на „ловджийски фасул“, обилно подправен в края на варенето с целина, джоджен, чубрица и мащерка (от полето). Всички ахкат и охкат, сърбайки горещата чорба, носи се дружно „мммм!“ пред дъхавото и крехко печено пъдпъдъче месо. Следва сочното свинско – за изяждане – печено на шишчета или върху скара Всичко се полива с швепс и леден айран.

Следобедът е по-мързелив и полегнали кой как свари, мъжете почиват, а жените споделят опита си в приготвянето на пъдпъдъци в сини патладжани – една от най-сложните ловджийски манджи. В полски условия се прилага опростена рецепта: нарязват се на кубчета 2-3 големи патладжана, осоляват се и се оставят да си пуснат горчивата вода. В опразненото от фасула и измито гърне се режат на ситно 2-3 глави лук, един морков, 2-3 обелени домата и връзка магданоз, поръсват се със сол и черен пипер, прибавят се десетина или повече (според хората) пъдпъдъка, опърлени, изкормени и измити, и всичко се разбърква с една чашка олио. Похлупено и уплътнено с гъсто тесто (може да се използува намокрен и омачкан хляб), гърнето се слага на жаравата, изтеглена до горящия огън.

Минава час в размяна на рецепти и

оплаквания от мъже авджии,

докато стане време изцедените и измити патладжани да се пуснат в гърнето за 10-15 минути. Добавя се бучка масло и шепа нарязан магданоз. В това време ловците лениво са поели към горещото омърлушено поле, за да се върнат по здрач уморени и навъсени –  следобедният отстрел не е така богат и настроението е малко спаднало. Но кой може да устои на вкусната традиционна вечеря!

Като се оберат лозята и младото вино зашушне в бурета и бъчви,

ловците тръгват за „космат дивеч“. Хукват гончетата по полето и я вдигнат, я не някой дългоушко. Ако на някого се усмихне щастието да „удари“ охранен заек, радостта е обща, защото ще се прави другарска вечеря. Иска или не, половинката на късметлията трябва да тича на пазар за лук, моркови, червени и земни чушки – сиврия,  за чесън и gpуги подправки. Същата вечер одраният, изчистен от вътрешностите и ципите и добре измит заек се накисва в марината, варена от равни количества вода и оцет, корени за супа, черен пипер и дафинов лист. Може и просто айран, в който се потапя месото. На другия ден следобед месото се нарязва на едри късове и се задушава, докато побелее, в повече олио (но се смята, че е по-добре да се сготви с мас). Изважда се и се подрежда в гърнето, а в мазнината се “завърта“, докато стане прозрачен, нарязан на дребно около половин килограм лук с една лъжица сол. Добавят се дребно нарязани чушки (3-4 зелени сиврия и 1-2 сладки червени пиперки), един ситно нарязан морков и лъжичка червен пипер. Всичко се изсипва върху месото в гърнета Добавят се 7-8 обелени цели глави чесън, една лъжичка черен пипер на зърна, две-три зърна бахар и два дафинови листа, разбърква се и се налива чаша и половина бяло вино. Капакът на гърнето се замазва с тесто и се пече 2-3 часа на фурна, докато парчетата месо останат „на масло“. Подредени в голямо блюдо и украсени с пръстени от суров лук, червени и зелени чушки, клонки магданоз и кръгове домати, те се поднасят като основно блюдо, а отделно се сервират горещо картофено пюре и прясна туршия.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара