Живели някога баба и дядо. Един ден бабата решила да опече джинджифилово човече. Oмесила тестото, оформила човечето и го пъхнала в печката. Когато обаче отворила вратата на фурната, човечето скочило от тавата и си плюло на джинджифиловите пети. Тичало, тичало и се натъкнало на кравата. Кравата поискала да го изяде. Човечето й се присмяло: „Аз съм джинджифиловото човече. Мен никой не може да ме хване.” И така, докато бягало, се озовало при коня, после при вършачите и косачите. Всички искали да го изядат. Самоувереното джинджифилово човече бягало, бягало и накрая си намерило майстора при лисицата. Тя обещала да го преведе през реката, като го качила на гърба си, после го помолила да се премести за по-удобно на носа й. И го излапала.

Като изключим финала, приказката със сигурност ви звучи познато. На мен лично

историята за житената питка повече ми допада

Някак си ми харесва, че в края на краищата питката ще я хапнат децата, а не някаква си хитра лисица. Коя приказка от двете е по-древна обаче не зная. Класическото в двата случая е, че хората все си мислят за варианти, в които хлябът (със или без джинджифил) им се изплъзва от ръцете. Какво обаче търси джинджифилът в една съвсем класическа английска приказка?

Отговорът е, че джинджифиловото тесто – Gingerbread – е на особена почит в западните кухни. Днес джинджифиловите сладки – Gingerbread cookies – във всякакви форми и декорации красят коледните маси на милиони семейства във Великобритания и САЩ и са станали част от масовата култура. Именно тя наложи в България преводното словосъчетание „джинджифилово човече”, защото то беше

герой от третия епизод на „Шрек”

Длъжна съм обаче да поясня, че Англия е родина на джинджифиловите сладки, но не и на джинджифила. Джинджифилът е коренът на растението Zinzibеr officinale и идва от Югоизточна Азия. За древните римляни той е бил една от най-скъпите стоки, внасяни от Изток. По това време обаче вкусовите му качества не са особено ценени и той се използва основно като лек. Римляните си правели бани с джинджифил – като средство за тонизиране на тялото и успокояване на мускулните болки. Пиели топъл чай от джинджифил – като диджестив и средство за загряване на организма (сдобих се и с рецепта на мистериозния чай, ще ви я дам, след като споделя още няколко негови качества).

Всички приложения на джинджифила като лек са пренесени от Азия. Японците и до ден-днешен правят компреси от пресен джинджифил при болки в ставите и мускулите. Интересното е, че съвременната медицина, която принципно пренебрегва формите на природолечение, потвърждава лечебните свойства на азиатския корен. Различни изследвания, правени в Япония и Европа, доказали, че благодарение на сложна комбинация от над 400 съставки джинджифилът притежава изключително висока биологична активност, т.е. въздейства по много силен начин на организма при консумация. Ето и основните му качества:

доказано подпомага храносмилането

и предпазва стомаха от образуване на язви. Джинджифилът е едно от малкото растения в природата, което има силата да влияе благоприятно на вестибуларния апарат. Според Д-р Андрю Уейл, един от най-уважаваните изследователи в авангардната медицина в САЩ, джинджифилът има силно противовъзпалително действие.

В своята книга „8 седмици до оптималното здраве” той споделя поредица от случаи, в които негови пациенти, страдащи от артрит и ревматизъм, са постигнали значително подобрение и дори пълно изцеление при следването на определен хранителен режим, дихателни и физически упражнения и включването на джинджифил в менюто. Той споделя: „Яжте много фибри, за да избегнете много от разновидностите на рака. Хранете се изобилно с плодове и зеленчуци. Не забравяйте чесъна и джинджифила.”

Ето и неговата рецепта за чай, която обещах:

В тази рецепта коренът от джинджифил се обелва и настъргва на едро

За една чаша чай:

½ чаена лъжичка настърган джинджифил,

½ чаена лъжичка мед.

Сложете джинджифила в съд с около 250 мл кипяща вода, похлупете и оставете за 10-15 минути. Прецедете и подсладете с меда. Можете да го консумирате горещ или охладен, с лед.

В кулинарията джинджифилът се използва пресен или сушен. В прясната му форма (обелен и нарязан на много тънки резени, обикновено маринован) се използва най-вече в азиатската кухня, като гарнитура за суши и различни видове рибни ястия. Прилага се и като подправка, която отнема „морската” миризма от рибата.

Западната кухня използва джинджифила предимно в сушен вид, на прах. С него се приготвят Gingerbread и джинджифиловите сладки, с които започнахме нашия разказ. Сладките се настаняват на европейската трапеза още през Средновековието. Английските рецепти са десетки и варират според района. Някои слагат повече мед и канела, други ползват меласа и добавят черен пипер. Джинджифиловите сладки са били нещо повече от лакомство: те са част от панаирните традиции в средновековна Англия, като младежите ги купували, за да ги подарят на възлюбените си в знак на безгранична обич. Книгата „Добродетелите на Англия” е колекция от традиционни английски рецепти от, забележете, 1399 до 1932 година. В нея само рецептите за джинджифилови сладки са 15. Не мога да се добера до тях, но пък се натъкнах на All American Cookie Book („Книгата за американски сладки”). В нея с особена почит се разказва за г-жа Уийвър, чийто личен дневник се помещава в музея в Ланкастър, Пенсилвания. Сред ръкописите й е изключително прецизно описаната рецепта за джинджифилови сладки.

Рецепта в музея! Истинска класика.

Смятам, че мястото й е в това списание. Няма как, ако искате да пробвате джинджифилови човечета, това е рецептата:

* Оригиналната рецепта е в американски мерни единици, ще ви ги спестя, като ги превеждам директно в европейски:

  • 225 г масло,
  • 200 г кафява захар,
  • 1 супена лъжица сух джинджифил,
  • 1 и ½ чаена лъжица стрит карамфил,
  • ¼ чаена лъжица сол,
  • 1 супена лъжица канела,
  • 2 чаени лъжици сода, разтворени в 2 чаени лъжици вода (г-жа Уийвър подчертава важността на тази съставка),
  • 225 г меласа (знам, че в България меласа не използваме в сладкарството, спокойно може да се замени с мед),
  • 475 г брашно, още малко количество за замесването.

В голяма купа разбийте размекнатото масло, захарта, канелата, карамфила и солта до получаване на пухкава смес. Добавете содата с водата и меда. Изсипете 2 чаши брашно, като продължавате да разбивате. Постепенно добавете останалото брашно, като замесите леко твърдо, но не сухо тесто. Оставете го да почине на стайна температура около 1 час. Разделете тестото на три равни части. Поставете всяка част между два листа хартия за печене (или алуминиево фолио). Върху хартията или фолиото разточете с точилка всяка от трите части тесто до дебелина около половин сантиметър. Поставете разточеното тесто в хладилник заедно с хартията/фолиото за време от 1 до 8 часа.

Внимателно отделете всяка от трите части от тестото. Вземете формички за сладки – сърца, звезди (но все пак за целта на занятието намерете и формичка на човече!) и внимателно изрежете сладките. Поставете ги една по една в предварително намазана голяма тава за сладки. Печете сладките за около 7 минути на 180 градуса. Подгответе следваща порция и така печете, докато свърши тестото. След като се опекат, поставете сладките от всяка една порция върху гладка повърхност, за да изстинат.

Най-накрая идва моментът за вашата фантазия. Украсете с всичко, което ви харесва и имате подръка: бита сметана, захарен фростинг, цветни захарни кристалчета, бонбони и шоколад – важното е да ви е забавно и в края на заниманието човечетата да имат очи и усмивка! Е, а ако случайно нещо не се получи, със сигурност можете да вините рецептата на г-жа Уийвър… Изглежда много сложно, но не се притеснявайте – с толкова подробна рецепта няма как да не се справите. Джинджифиловите човечета са превъзходни на вкус, а и ще ви накарат да се чувствате като великолепни домакини, защото масата ви ще грее от красота.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара