Въпреки изобилието на културни видове дивите плодове не са загубили силата и значението си. При това имат предимства пред културните. По-плодоносни са и се отличават с висока устойчивост на болести, лошо време и насекоми.
У нас практическо значение имат около 60 вида. Измежду тях са: бадем, леска, кестен, дива череша, вишня, дива круша, смокиня, мушмула, малина, къпина, боровинка, джанка, хвойна, трънка, шипка, черница, дрян…
Дивите плодове съдържат белтъчини, мазнини и въглехидрати и
голям брой биологично активни вещества
Богати са на лечебни съставки, които от незапомнени времена се използват от народната медицина, а напоследък и от науката. От въглехидратите в най-голямо количество са фруктозата и гликозата. Плодовете на офиката пък съдържат сорбит, който има сладък вкус, но не е захар и съответно е подходяща за диабетици.
Всички диви плодове съдържат органични киселини, предимно ябълчена, лимонена и винена, в по-малко количество янтарна и мравчена. Някои плодове съдържат салицилова, бензоева и сорбинова киселина, на което се дължат противомикробните им свойства.
Целулозата е застъпена в големи количества. Тя, както е известно, стимулира работата на червата и се свързва с холестерола, като подпомага извеждането му от организма – един от начините да забавим атеросклерозата.
Пектинът в зрелите плодове има желиращи свойства и в червата образува предпазна ципа върху лигавицата. Добре известно е лечебното му действие при възпалителни процеси на храносмилателния тракт. Богати на пектин са дюлята, хвойната, мушмулата, дрянът, смокинята и др.
На дъбилните вещества се дължи
лечебното действие при диарии
С тях са богати кестенът, смокинята, глогът, шипката.
Растителни белтъци се съдържат само в ядките на костилковите плодове – орех, бадем, джанка, череша и във всички семена.
Дивите плодове съдържат значително количество растителни мазнини, които играят важна защитна роля в организма. Особено полезни са при сърдечно-съдови, чернодробни и жлъчни заболявания. Известни маслодайни плодове са орехът, бадемът и лешникът.
От минералните соли най-голямо е количеството на калциевите и фосфорните, железните, калиевите, натриевите и магнезиевите. Плодовете на бадема, ореха, смокинята, малината и боровинката са богати на калиеви соли. В това отношение те превъзхождат дори портокалите, гроздето, ябълките и крушите.
Дивите плодове са източник и на други биологично важни съставки – ензими и микроелементи. Основното значение на дивите плодове като храна и лекарство се дължи на високото им съдържание на витамини.
Богати на провитамин А са плодовете на шипката, хвойната,
глога, дряна, бъза, червеното и черното френско грозде, къпината и др. Витамин В1 се съдържа в ореха, бадема, лешника и кестена. Витаммн С се намира във всички диви плодове, в по-големи количества – в плодовете на хвойната, шипката, френското грозде, трънката, киселицата, глога, обикновения дрян, горската ягода. Витамин Р съдържат френското грозде, вишната, малината, черешата.
Някои диви плодове съдържат и фитонициди – активно действащи вещества с противомигробно и противовирусно действие. Това са хвойната, боровинката, бъзът, трънката, дрянът, обвивката на ореха, дъбът, липата и др. По силата на фитоницидното си действие дивите плодове отстъпват само на чесъна и лука.
Рецепти
Сок от джанки за подкиселяване на ястия
Измитите джанки се заливат догоре с вода и се сваряват. Сокът се прецежда през гъста кърпа и се оставя да престоя 24 часа в неметален съд. Избистрената част се отлива внимателно от утайката и се налива в стъклени бутилки, които се държат на слънце 10-15 дни, за да ферментира сосът. След това отново се прецежда, налива се в бутилки, които се затварят с двупластов намокрен целофан и се поставят на хладно място. Отлична подправка за чорби и ястия.
Чорба от дренки
В 1,5-2 л вода се слагат една водна чаша измити сушени дренки, една кафена чашка ориз, 1-2 глави ситно нарязан лук и сол по вкус. След като всичко се свари, се сгъстява с 2 супени лъжици препечено брашно и ври още няколко минути.
Мляко с боровинки
150 г боровинки се смачкват и се пасират, подслаждат се с 4 супени лъжици пудра захар и се разреждат с 1/2 л прясно мляко. Прибавя се 1 супена лъжица счукан лед, след което сместа се бърка още 10 минути. Сипва се в стъклени чаши и се поднася студено.
Плодов сок при температурни състояния
200 мл сок от касис и 100 мл сок от круши се смесват в се пие на глътки.
Плодов сок при диарии
По 100 мл сос от боровинки и ябълки се смесват и се пие бавно, на малки глътки. Приема се 3-4 пъти дневно, половин час преди хранене.
Сок от бъз
Узрелите плодчета на бъза се изстискват през марля. Полученият сок е добро разхладнтелно и лечебно средство. Ако ще се съхранява по-дълго време, сокът трябва да се стерилизира 10 минути.
Сироп от дренки
3 кг добре узрели дренки се заливат с вода, докато ги покрие, и се варят до отделяне на костилките. Прецеждат се през марля. На всеки литър сок се прибавя 1,200 кг кристална захар. Вари се, докато се стопи захарта. 5 мин. преди сваляне от огъня се слага 1 чаена лъжичка лимонена киселина. Налива се в бутилки, които се затварят, и се оставя на хладно място. Сервира се разреден с вода.
Крушеница
Това питие е било много популярно сред нашия народ. Приготвя ос от добре узрели диви круши. Измити здрави круши се насипват в дървени съдове – качета, в буркани или делви. Заливат се със студена вода, слага се по 150-200 г захар на 10 л вода и торбичка със синап. Покриват се плътно с капак и се оставят да ферментират. След коло 20 дни крушите са готови за ядене, а течността, придобила особен аромат и цвят – за пиене.
Сокът на крушеницата се използва и за трайни зеленчукови туршии. На 1 л течност се добавя 30 г сол, възварява се излива върху измития, подреден в буркани зеленчук.
0 Коментара