Тази чудесна напитка е балкански специалитет – среща се в България, Македония, Албания, Турция и Румъния. Според речниците думата „боза” е персийска и означава просо. В допълнение добавят още, че това е “безалкохолно питие от просено или друго брашно и трици”.

В Турция се прави от ферментирала царевица, а в България – от просо и пшеница.

Гъста и резлива

Някогашните майстори правели бозата от просено брашно. То се вари в казан с вода три часа. Изсипва се в специално корито, най-добре от черна мура, и се слага квасец. С него престоява осем часа. Примесва се със захар и се прецежда. Напитката и до днес пази специфичните си качества – гъста, при определена степен на ферментация има много ниско съдържание на алкохол – обикновено 4%, и чудесен, леко резлив сладък вкус. В Македония е по-рядка и по-сладка. Като всяко велико нещо, корените й са в древността. Открити са преди осем-девет хиляди години в Месопотамия.

В Османската империя бозата се превърнала в хитова напитка. Така било до XVI век, когато поданиците й започнали да я гарнират с опиум. Това разгневило султан Селим II и той я забранил. Но както добре знаете, всяко хубаво нещо оцелява – независимо дали е крилата мисъл, филм или питие.

Бозата си е създала и своята институция – бозаджийницата. В Турция този тип питейни заведения се наричат салони за боза, където напитката се сервира с канела и печена леблебия. У нас най-върви с баничката. Няма по-върховно удоволствие от мека баничка на крак с леко изстудена боза. Но тя не просто е традиционното допълнение към закуската.

Вкусна и лековита

Истинската боза лекува десет болести, твърдят специалистите. Най-често еликсирът се дава на родилки, за да имат кърма. Оттам идва и митът, че бозата уголемява бюста.

Истината е, че напитката е богата на белтъчини, хранителна е и ефективна за укрепване на организма при болни и малки деца. Лечебната й сила се дължи и на уникалните млечно-кисели бактерии, с които бозата се заквасва. Помага и срещу стомашно-чревни разстройства. И понеже съчетава в едно чуден вкус с целебни свойства, нищо чудно скоро да се превърне от балкански в европейски хит.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара