…Премина мехурче от шампанско,
теглено от самолет…
Това е любима моя строфа от Виргиния Захариева в битието й на поет. Сещам се и за друга нейна фраза, запазена марка от времето, когато работеше в RFI – „правя предаване, което внимава в човека”.
.jpg)
Вержи си има патентовани сякаш изрази и думи, които никога не можеш да сбъркаш с нечии други или пък с „общите” думи – нейни са си, като дреха, която приляга само на нейното тяло. Точно така тя говори и пише – както се облича, танцува, готви, рисува – по нейния си начин, в оня смисъл, както го е изпял Синатра.
Тя е интелектуалка в чист вид. Писателка, журналистка и чест автор на «Жената днес», семиотик, психотерапевт. Пише стихове, прави пърформанси, издаваше преди години забележителното джендър списание „PS“. Движи се из различните зони на хуманитарното познание с лекотата на трениран гмурец. Впрочем тя е още бивша спортистка (плувкиня) и майка на 22-годишен син.
Живее от години с 15 години по-младия актьор Христо Живков (любимецът на режисьора Мел Гибсън от «Страстите Христови»), защото той я заслужава. Защото двамата – Вержи и Христо – образуват заедно енергийна сплав, която насища пространството с мощно духовно електричество. Рядкост са двойките с толкова различно и същевременно хармонично излъчване. Той е затворен, предпазлив, събран, преждевременно зрял. Тя е общителна, припряна, разнолика, с хлапашко излъчване. Това, което ги свързва, е идентичното трептене на съществата им (тела, души, умове), емоционалната интелигентност, еднаквият усет за нещата.
И двамата обитават свят, който не е линеен, а се разгъва в дълбочина, многопластов е. В него всеки детайл е натоварен със смисъл, а вещите, думите, мислите живеят свой живот, заредени са с космическа енергия. Преди години, когато разказваха историята си като двойка в «Жената днес», си спомниха пред мен: заранта след първата им любовна нощ едно цвете се завъртяло самичко, както си стърчало във вазата пред смаяните им погледи. Тъкмо изгрявало слънцето…
А кипящата от енергия Вержи върти куп неща: частна психотерапевтична практика, ръкописи… «Искам да съм независима и затова приемам доста роли», обяснява тя. В CV-то й на журналист фигурират емблематични местоработи като легендарните някога “Добър ден” по “Христо Ботев” (1984 г.) и “Актуална антена” на БНТ (Виргиния е един от основателите й). Литературата й дава възможност да се дистанцира от буквалността, чрез поезията тя осмисля света – издала е 3 стихосбирки. А преди 2 години нашумя с бестселъра си «9 зайци» – автобиографичен роман, на чиито страници среща детето и зрялата жена у себе си, за да ги помири, за да се помирят заедно с призраците от миналото. С «9 зайци» Вержи увлече хиляди българки да се впуснат в пътуване към себе си, да бъдат «тук и сега», да са будни и живи – с тела и души, изпълнени с доверие към Вселената.
В сборника «Милостта на малките отледала» миналата година Виргиния пък събра есетата си и своите «упражнения по стил». Там приюти и текстовете си, писани за «Жената днес». Флиртува и с други форми на изкуството – постави пърформансите „Банята“ и „Уязвимостта – 5 движения“. Записа и издаде своя прочит на българските «Природни звуци» и от акустичния ембиенс от подземните цистерни в Истанбул, (според нея е идеална звукова среда за акуширане на творчеството). А чрез психотерапията продължава да захранва неутолимия си интерес към човешката същност.
Обичат да готви – сама, с приятели, с любимия, както дойде. И в готвенето си има запазени марки – прочутата й доматена супа (къкри през цялото време), картофите с розмарин, или пък екзотичните ястия, приготвени според правилата на аюрведа – със задължителните източни подправки, съчетани така, че да балансират енергиите ни.
Та това е Вержи – не гост, а домакиня в «божествената готварница».
0 Коментара