Фигерес – спокойното испанско градче на стотина километра на север от Барселона, се счита за стратегическа точка на пътя от френската към испанската част на Каталуния. То е едва забележимо на картата и реномираните туристически справочници му отделят внимание само заради една – но каква! – атракция: Театъра-музей на сюрреализма на великия художник от ХХ век Салвадор Дали.
„Това не е просто музей, казвал Дали, това е един гигантски сюрреалистичен обект, където всичко е тясно свързано, където нищо не нарушава моя дизайн. Къде другаде, ако не в родния ми град, да бъдат показани най-екстравагантните и големи произведения на моето изкуство?“
Музеят е открит през 1974 г. и се помещава в сградата на реставрирания местен градски театър, изгорял по време на Гражданската война и възстановен през 1966 г. Гениалният артист имал поне три причини да избере тази сграда, защото: кръстен е в съседната църква; счита се за сценограф (изработил е декорите на много постановки) и именно в това театрално фоайе е била наредена първата му изложба.
Дали се развихря напълно, когато декорира сградата с
огромни позлатени яйца и статуи като на „Оскарите“,
а фасадата – със символични питки, които пародират мидените черупки върху Casa de las Conchas в Саламанка.
Ексцентричната, изненадваща, понякога дори абсурдна и шокираща атракция представя в 22 помещения и коридори скици и ескизи, графики и акварели, скулптурни композиции и инсталации и провокира тривиалното възприятие. Десетки картини, пластики и стенописи са наситили пространството като наследство на бликащото, често граничещото с налудничавост въображение на уникалния талант.
Сред тях са класиките „Порт Алгер“, „Спектърът на сексапила“, „Мек автопортрет с препечен бекон“, „Поезията на Америка – Космически атлети“, „Галарина“, „Атомната Леда“ и „Галатея от сфери“, някои от които са поклон и интерпретации към адмирираните от него епохи – на барока и Ренесанса. Заиграва се и с Пабло Пикасо, когото считал за свой кумир, с портрета от 1947 г., а меките, хлъзгави, сякаш разтичащи се часовници стават емблема на „неговото“ време.
В широкото патио върху стара лимузина е статуята на впрегната във вериги добре закръглена дама (антропоморфните тела също са в творческия инструментариум), чиято „шапка“ върху пилон е цяла лодка, завършваща с обърнато нагоре черно чадърче – с много фантазия, но без грам логика. Към основния корпус на театъра Салвадор Дали прилепва
импозантен стъклен купол,
който се извисява над сцената. Оттук – нагоре и надолу, през старите части на сградата и новите й пристройки, лъкатушат като безграничното му въображение стълбища и коридори, изскачат инсталации или творби, бележещи периодите му на импресионизъм, кубизъм, футуризъм…
Не е желателно, нито препоръчително да минавате последователно през залите. Художникът не е търсел това, защото е считал, че в хаотичното си обикаляне ще намерите много повече емоция и ще разберете по-добре творческите му прозрения.
В криптата е гробът на Дали (удостоен от крал Хуан Карлос през 1982 г. с титлата „Маркиз на Пубол“), а докато стигне там зрителят минава втрещен и през
Двореца на вятъра
– с неговите стенописи, пищна спалня, вещи на бита, ваната с форма на женско тяло и храмът на Браманте.
В лоджията са показани оптични игри и стереоскопи и на всяка крачка се сблъсквате с цветове, материали и енигми, чиито елементи събират в едно невероятния талант и символизъм на художника, който е и от пионерите в използването на ефекта от холограмите в изкуството.
В стаята, посветена на Мей Уест, инсталацията е още по-невъобразима: от тавана виси „с главата надолу“ цяла баня, с вана и шкафче с мивка. Тук има диван с формата на устни, камина със силуета на нос и очи (картини в рамки). Когато изчакате дългата опашка от зрители и се качите по стълбички върху гърба на камилата, изправена точно срещу тези елементи, виждате през увеличителното стъкло женско лице, обрамчено с руси плитки. Имате усещането, че сте част от едно приключение, един ритуал на любов към живота и стремеж да го видите от друг, неклиширан ъгъл.
„Нещата около вас не са такива, каквито изглеждат“,
крещи в ушите ни Салвадор Дали и продължаваме да се убеждаваме нататък.
Колекцията от бижута Dali-Joies, също част от Театъра-музей във Фигерес, е представена в постоянна изложба. В затъмнени зали върху черно кадифе са 39-те оригинала – от пронизващото, плачещо „Око на времето“, декорирано с диаманти, до пулсиращото яркочервено сърце и златната брошка с размахващи се крила – все механизми, които работят до днес и показват техническата гениалност на художника. Създавани между 1932 и 1970 г., те изпълняват основната си мисия – да впечатляват публиката с филигранната си красота и артистичност. Те, както и цялото изкуство на каталунеца с ексцентричния мустак, остават да живеят неразгадани в света на въображението без граници.
В своя 84-годишен живот Дали е много продуктивен и само картините, които ни е оставил в наследство, са над хиляда и петстотин. За първи път видях негова творба „на живо“ в Музея на модерното изкуство в Хановер, Германия. Разпознах я безпогрешно и още ми е пред очите с бликащия сарказъм и съвършената лаконичност. Представете си: златист плаж, безкрайна и безнадеждна пуста морска шир, зноен пек. Голямо дървено бюро, напукано от горещината, със захвърлено върху него паче перо, празен лист хартия и отместен настрани стол. Носи названието „Носталгията на канибалите“.
Ексцентричният художник, който
възприемал живота си като произведение на изкуството,
бил всъщност крайно егоистична и скандална личност, изтъкана от нарцисизъм и мегаломания. Ако сте гледали филма „Андалуското куче“, който прави заедно с Луис Бунюел, ще го разберете още по-добре. Претенциозното му поведение, лудата страст към живота и невъобразимите творчески забежки са далеч извън рамките на здравия разум.
За това могат да са „виновни“ и родителите му – още от дете му насаждали идеята, че е прероден от по-големия си брат, който починал на 11 години – точно девет месеца преди раждането на твореца. Светогледът му се формирал като резултат от безусловната и всеотдайна любов на майка-католичка и строг баща-атеист и цялото му възпитание било низ от сблъсъци и противоречия. Като единствено оцеляло дете на заможно семейство, у бъдещия художник от малък се формира усещането за изключителност и уникалност. Ексцентричното му изкуство, облекло и поведение стават прословути по целия свят от ранната му младост.
Днес си представяме лика му с безумен поглед и неподражаем мустак, който той „отгледал“ в зряла възраст (по подражание на този на иконичния испански дворцов художник Диего Веласкес) и поддържал хоризонтален и напрегнат с гел. Облеклото му във всекидневието също било непривично – с роби, тюрбани, бастун. След като се разделя с парижката група на сюрреалистите, Андре Бретон му лепва
прякора „Avida Dollars“, което е анаграма на името Salvador Dali,
но и мнение за алчността му. Въпреки това ексцентричният каталунец обичал прякора си и често го употребявал.
Годините на Втората световна война Дали прекарва в САЩ и преосмисля възгледите си за изкуството. Загърбва модернизма и поема по пътя на нови експерименти, за да се самопровъзгласи през 1950 г. като създател на „Ядрения мистицизъм“. Той често се появявал в телевизионни предавания и в много реклами, дори е автор на логото на Chupa Chups. На своя публична лекция веднъж, пак там, така се зачудил с какво да оригиналничи, че се появил с водолазен костюм, в който едва не се задушил. Автор е на един роман и няколко автобиографии, които съдържат толкова абсурди, че не се знае кое и как в живота му наистина се е случвало.
Американските меценати
Семейство Морси, които притежават най-голямата частна колекция от произведения на Салвадор Дали извън Европа, се запознават с великия артист през 1942 г. в Музея на изкуствата в Кливланд. Срещат се и през следващата година (на питие в бара в иконичния хотел „Сейнт Риджис“ в Ню Йорк) и това слага началото на едно приятелство, продължило четири десетилетия. През март 1943-а Рейнолд и Илинор Морси се сдобиват с първата картина на ексцентричния испанец и не спират да увеличават съкровището си. През 1954-а осъществяват първото от многото си гостувания в дома на художника в Порт Лигат на Коста Брава, за да обследват местните пейзажи, оставили толкова силен отпечатък върху творчеството на художника.
С времето Морси се превръщат в дълбоки познавачи на изкуството на Дали и пишат много статии и студии, а също и превеждат текстовете му на английски. За усилията им през 1989 г. крал Хуан Карлос ги удостоява с Офицерски кръст на ордена на Исабел Кастилска – най-високото испанско отличие, което се дава за принос на чужденци.
Най-голямата частна колекция извън Европа
е разположена сега на повече от 20 хиляди квадратни метра в градчето Сейнт Питърсбърг, щата Флорида. Тя се помещава в нова, модернистична сграда, устойчива на урагани, съчетаваща рационалното с фантастичното. Към бетонния корпус е прилепена 23-метрова стъклено-метална конструкция, конструирана от 1062 триъгълника. Това е препратка към стъкления купол на Театъра на сюрреализма на Дали в родното му градче. Обсесията на художника по строежа на атома и спиралите на ДНК се олицетворява в уникалното като архитектурен елемент стълбище.
Показаното на най-горното ниво на музея – „Чудесата на илюзиите“ – разширява още повече познанието за широките творчески търсения на твърде специфичния творец. Всеки посетител може сам да стане част от деконструкцията на образа си – така, както Дали е експериментирал с портрет на президента Линкълн. На долния етаж са изложени десетки платна на художника от различни периоди на живота му.
Образът на любимата му Гала присъства често в картините: тук, в Сейнт Питърсбърг, едно от най-впечатляващите й изображения е като Богородица в платното „Откриването на Америка от Колумб“. Самият мореплавател е изобразен като млад юноша, амбициозно дърпащ каравелата към сушата, а Дали се е видял като католическия свещеник, носещ вярата по новите земи. Символите, препратките, мрачната депресия или тънкото чувство за хумор – всичко, което е било в главата и душата на твореца, ще ви бъде подробно разказано от аудиогайда, който е включен към цената на билета.
На най-долното ниво попадам в занималня за най-малките – те могат да се сближат с изкуството на ексцентричния каталунец, като редят огромен пъзел или оцветяват в блокчета картините му. В пластмасова кутия има черни, „рошави“ телчета – с тях децата се опитват да правят неподражаемия мустак на Салвадор Дали. Във филмовия салон посетителите гледат историята на приятелството между семействата Морси и Дали, в кафенето могат да се опитат испански специалитети, а в специално аранжираните градини – да закачат съкровен блян на „Дървото на мечтите“.
Крилати мисли на Дали:
Не се страхувайте от съвършенството. Никога няма да го постигнете.
На шест години исках да стана готвач. На седем исках да бъда Наполеон. Ето в такъв порядък растяха амбициите ми.
Разликата между фалшивите спомени и истинските е като при скъпоценните камъни: фалшивите блестят повече.
Единствената разлика между мен и лудия е, че аз не съм луд.
0 Коментара