Сузана Сид и Сара Пейчева – изковани от талант, обречени на музиката

За меломаните кадифеният глас на Сузана Сид със сигурност е познат и любим. Екзотичната изпълнителка впечатлява с майсторски, лимитирани продукции, изпипани до съвършенство. И макар от години музиката да й е по-скоро в графа „хоби“, в момента тя се връща към нея заради успехите на дъщеря си Сара.

17 годишната Сара Пейчева-Sarra е възпитаник на Национално музикално училище „Любомир Пипков“. От малка пее в детска вокална група „Бон-Бон“, а в момента свири на пиано и контрабас. Със струнния инструмент е част от „Тайният оркестър“, като всички членове на оркестъра се включват в дебютната й песен „Глас“, спечелила специалната награда в конкурса за млади артисти на „Музикаутор“.

С втората си авторска песен „Диагноза“ Sarra тотално плени сърцата на публиката. Освен с впечатляващия ритъм в стил dark pop, текстът на песента развълнува младите хора, показвайки тревожни тенденции в социалните мрежи. „Диагноза“ се превърна в тема за широка дискусия, която засегна и деца, и родители, доказвайки за пореден път, че музиката и изкуството са най-точният начин да покажем истината.

С двете талантливи „С“ на българската музика – Сузана и Сара – ви срещаме в един вълнуващ разговор изпълнен с интересна семейна история, майчина любов, тайнство, винил и аромати.

Момичета, и двете имате своята история с музиката. Кога и как попаднахте в неин плен?

Сара: Музиката е моят първи език. Още преди да разбера какво означава думата „мечта“, вече мечтаех чрез ноти. Започнах да пея, когато бях на три години – първите ми стъпки бяха на сцената на вокална група „Бон-Бон“. Година по-късно се влюбих в пианото и оттогава то е моето тихо убежище. Имам абсолютен слух – нещо, което тогава беше просто „естествено“, а днес е моят най-голям съюзник, когато пиша аранжименти и оркестрации. В седми клас срещнах контрабаса – инструмент, който носи тежестта на музиката, но звучи с такава мекота. Това беше нов свят за мен – много по-различен от пеенето и пианото. Постепенно започвам да откривам и джазовото му лице. Да балансирам между тези паралелни вселени – поп, джаз, класика, пеене и писане на музика – понякога е предизвикателство, но никога не ми е тежало. Музиката е всичко, което съм. Не мога да си представя живота си дори и ден без нея.

Сузана: Аз не съм от онези момичета, които са си пеели в банята, защото само там не съм го правила. У дома имахме магнетофон, на който се въртяха ролки с музиката на Рей Чарлз, Клиф Ричард… Имахме плочи на Лили Иванова, Емил Димитров, модерната „Музикална стълбица“ и още по-модерните за онези години Бони М, АББА и Прешъс Уилсън. По някакъв начин се снабдих с плочи на Луис Армстронг и Ела Фицджералд. По-късно пак на същия този магнетофон големият ми брат започна да върти „Бийтълс“, „Пинк Флойд“, „Юрая Хийп“…, които също много харесвах. Но аз много исках да пея и се явих на прослушване за хора на Захари Медникаров, който се считаше за следващия по значимост за времето си след Детския радиохор. Ще ви е смешно, ако разкрия причината… Но да, освен да пея, мечтаех да отида в Япония и на мен да ми подарят фотоапаратче след концерт. Горкият човек, след като ме прослуша каза на майка ми, че не търси солисти с толкова силен глас. Няколко години след това се записах в групата за политически песни „Пламък“ към Младежкия дом в града, водена от Георги Сарандев, и това бяха моите първи стъпки на музикалната сцена. Имах прекрасни преподаватели и в ДМА „Панчо Владигеров“. След такова начало не бих казала, че съм била „в плен“ на музиката. По-скоро тя се превърна в професионален път, по който вървях почти до раждането на дъщеря ми.

Сузана, твоят род има много интересна история. Разкажи ни малко повече за него?

Не бих могла да разкажа тази толкова дълга и живописна история в няколко изречения. Търсейки назад в корените ми не намирам артисти. По линия на майка ми откривам много повече хора, спасили цели фамилии от смърт, създатели на село и такива отглеждали изоставени деца. А от страна на баща ми – пълководци, духовни водачи и изобщо хора, свързани като цяло с изграждането на общности. Буквално преди седмица разбрах, че баща ми е имал леля, която е била много известна певица в Судан. И май това са данните за единствения артист. Но винаги се говорят легенди и от двете страни за това кой как пеел. Аз съм от семейство на медицински работници. Баща ми беше неврохирург, първият чуждестранен аспирант на Медицинския институт в София. А майка ми е учила за педиатрична и патронажна сестра и така са се запознали. Но въпреки професиите им в тях откривам и музика, и умение да се изразяват и пишат красиво, и дори в изобразителното изкуство. Така че, да. Имам богата родова история, с която не само се гордея, но и научих повече за това откъде идват моите таланти и интереси.

Сара, ти си част и от „Тайният оркестър“ и то с един много сложен инструмент. Каква е „тайната“ на оркестъра, как се запознахте, как започнахте да свирите заедно и какви са вашите цели?

Една от най-големите причини да заобичам контрабаса е човекът, с когото споделям сцената в „Тайния оркестър“ – Мила. Тя не просто ми показа какво значи ансамблова музика, тя ми помогна да видя контрабаса като нещо много повече от ниски тонове. „Тайният оркестър“ започва като едно почти конспиративно приключение – трима ударняци решават да съберат малък състав за произведение с маримба и оркестър. Репетициите започват тайно, по ъглите на училището, и така се ражда името ни. Но с времето думата „тайна“ придоби съвсем друго значение – стана нашият свят, нашето скривалище. Построихме си една много хубава среда, станахме като едно голямо семейство. Ние не се събираме просто да свирим произведения, докато свирим музиката сякаш свързва душите ни едни с други – точно това е тайната. От самото начало имаме една мечта – да направим класическата музика близка, разбираема и обичана от повече хора в България. Това е мисия, по която все още работим, и вярваме, че сме на прав път.

Сузана, освен от музиката, ти си изкушена и от магията на маслата и ароматите. Как се запали по това „модерно вещерство“?

Ако трябва да съм честна, аз цял живот съм била изкушавана от какво ли не и като наследник на лекарски гени винаги ме е вълнувала научната и изследователската страна на процесите във Вселената и физическия свят. Нищо че съм магистър по поп и джаз пеене и до 10-и клас се готвех за Художествена академия. Но човек никога не знае, че нещо му е липсвало докато не го срещне. Тази магия дойде в живота ми точно навреме, когато имах нужда да се свържа със себе си и да взема важни решения. Въпреки че материята изглежда сложна и необятна, тя всъщност може да бъде част от живота на всеки по пътя към по-добро физическо и емоционално здраве, точно както са го правели дедите ни преди хилядолетия. Ароматерапията е наистина един удивителен и постоянен път, който много фино и осезаемо запълни онази част, която липсваше в моите инструменти за баланс и осъзнатост в живота, Вселената и всичко останало.

Можеш ли да дадеш конкретни съвети за това как например да преборим бърнаута или как да спим по-добре?

Това е една тема, която много ме вълнува, просто защото това е тема на деня буквално за всеки един човек живеещ в XXI век.

Когато извършваме физически и мисловни дейности изразходваме ресурсите си от микронутриенти и колкото по-голямо е натоварването, толкова по-бърза е тази деминерализация до степен на тотални дефицити. Дори устойчивостта ни на напрежение е минимална и бързо ставаме жертва на собственото си невнимание към самите себе си. Ниската хранителна стойност на менюто ни, слабата физическа активност, неподходящата работна среда, токсичният товар в ежедневието ни, токсичните хора и още куп фактори, физически и психически, водят до т.нар. оксидативен стрес. Как едно изтощено тяло и мозък може да има спокоен сън? Анализирайте всичко това и се погрижете за себе си! И не забравяйте, че преди да успокоим нощта, ние първо трябва да балансираме деня.

Сара, последната ти песен „Диагноза“ се обръща към един актуален проблем – самодиагностицирането при младите хора. Ти самата поставяла ли си си диагнози? Разкажи и малко повече за наблюдението на останалите тийнейджъри по тази тема.

„Диагноза“ е песен, родена от реалността, която виждам около себе си. В ерата на интернет е прекалено лесно да потърсиш обяснение за всяка своя емоция, да се припознаеш в чужда история и да си поставиш етикет. За жалост не винаги си поставяме хубав етикет. Аз също съм минавала през тези моменти на търсене и самодиагностициране – сигурно всеки мой връстник го е правил в един или друг момент. Забелязвам, че все повече млади хора носят тази „диагноза“ като броня или като оправдание за болката си. А истината е, че често зад тези думи стои просто нуждата някой да ни чуе, да ни разбере. Песента не осъжда никого – тя е опит да кажа „виждам ви“ и „разбирам“. Защото понякога диагнозата не е на тялото, а на душата ни.

Сузана, какви са предизвикателствата пред една майка на тийнейджър, особено, когато детето е заето в областта на изкуството?

За нас като родители единственото предизвикателство по отношение на изкуството е този огромен инструмент. С абсолютно всичко друго тя се справя сама и с помощта на съответните професионалисти. Когато от относително стерилната среда на частното училище тя попадна в цветния цвят на Музикалното, имахме своите не особено светли моменти. Но мога да кажа, че с чувство за хумор, търпение и много, много разговори, караме доста завиден тийн период. Или просто сме благословени с прекрасно дете!

Сара, какво не разбират родителите в днешно време?

Мисля, че често родителите ни забравят, че светът, в който растем, не е същият като техния. Променя се бързо, понякога е шумен, понякога плаши. А ние се опитваме да намерим себе си в него, без да губим връзката с тях. В един момент от нашето израстване родителят трябва да спре да бъде просто родител и да опита да бъде наш приятел. Само така ние можем да изградим истинска връзка и да продължим заедно напред в тази сложна реалност.

Какво учите една от друга?

Сара: Освен най-основните неща, на които един родител учи детето си, мама ми даде много повече. От нея научих как да виждам хората отвъд думите и действията им, как да ги усещам и разбирам. Тя ми показа какво значи истинска емпатия – умението да се поставиш на мястото на другия, да почувстваш болката или радостта му като своя. Научи ме да не съдя прибързано, а първо да се опитам да разбера. Да вярвам, че зад всяко мълчание, зад всяка усмивка има цяла вселена от чувства и преживявания. Това е едно от най-ценните умения, които нося със себе си – и като човек, и като артист.

Сузана: Сара е много разбираща, непредубедена, мека и благородна. Уча се като нея да бързам бавно и да оставям понякога нещата да се случват и сами. Макар че от гледна точка на нашето поколение подобен подход би бил етикиран като мързел или инертност, всъщност всичко й се случва някак много плавно, без напрежение и съвсем навреме. В нея има много нежност, мъдрост и търпение, които открих и в себе си, но…. едва след като тя се появи в живота ни.