Психологът Катя Попова и нейната група за подкрепа на хора, загубили любим човек

Катя Попова е психолог, магистър по специалност „Психологично консултиране“ и психотерапевт от психо-телесна школа, работещ под супервизия. Преминала е специализирани обучения за работа с травма, фамилна терапия, психотерапевтична работа с деца, работа със зависимости, сексология и арт-терапевтични техники.

Как да преживеем скръбта и да продължим напред в живота, когато изгубим любими на сърцето ни хора, споделено от личната история и професионалния опит на Катя Попова.

Лична история

Открих психотерапията в най-тежкия етап от своя живот – загубата на любимия ми съпруг. Бавно и трудно преминавах през опустошителната скръб, през отчаянието, през самотата. Много хора ми казваха, че като премине една година, когато се изредят всички семейни празници (рождени и имени дни, годишнини, Великден, Коледа, Нова година),

скръбта постепенно намалява и животът влиза в руслото си…

Че когато дойде пролетта и после лятото, нещата ще се успокоят… При мен не се получи толкова скоро. Необходими ми бяха три години, за да изляза от скръбта, от отчаянието и унинието, да заживея отново на пълни обороти, да открия радостта и смисъла. Прозрях, че самата аз нямам представа как да се справя с траура, каква помощ мога да си окажа или да я потърся сред близки и приятели. Срещнах и неразбирането на околните, когато имах потребност да споделя през какво преминавам. Когато исках да говоря за съпруга ми, да разкажа спомен, да опиша как се чувствам, отсрещната реакция беше да ме посъветват да говоря за нещо друго, за да не се разстройвам, да сменят темата или да ми зададат някакъв страничен въпрос.

Реших да създам група за подкрепа на хора, които преминават през траур, защото никой (нито в семейството, нито в училище) не ни учи как да преживяваме този тежък период или как да общуваме с човек, споходен от голяма лична загуба. 

Групата за подкрепа

Групата ще бъде пространство на доверие и добронамереност, на честност и откритост. Среда, където хората, преминаващи през траур, могат да споделят без притеснение мислите си, емоциите си, чувствата си, усещанията в тялото си, да разкажат през какво преминават, да доверят всичко онова, което не си позволяват да споделят с децата и родителите си, с приятелите и колегите си, със съседите. Ще е мястото, където да се отпуснат, да поплачат, да се покажат „без маска и без грим“ и вместо да ги потупат по рамото и да им кажат „Стегни се!“ (както правят хората от обкръжението ни) да получат прегръдка и да чуят „Отпусни се! Поплачи си! Не се притеснявай да покажеш мъката си! Аз съм тук, за да те чуя! Ще постоя до теб и ще помълчим!“.

Друго изключително ценно ще е взаимопомощта.

Всеки участник ще има възможността да споделя собствения си опит как успява да се справя, как успокоява ума си, кое му дава надежда, кои са хората и дейностите, които му помагат да преминава по-лесно през наистина съкрушителното житейско събитие. По време на разговорите участниците в групата ще чуват и други гледни точки, ще виждат различни реакции към един и същ проблем, ще достигнат до прозрения, че има и други решения, че даден модел на поведение е неефективен и е необходимо да се смени с нов адекватен модел на поведение.

В групата участниците ще научат колко е важно да обръщат внимание на това какво им казва тялото, да не задържат тъгата, яда и сълзите, защото чувствата и емоциите са енергия, която, ако не се изразява, се трансформира в телесни симптоми и неразположения, понякога и в болест. Ще имат възможност да преосмислят до колко актуални са днес ритуалите, обичаите, наложеното поведение и други догми относно траура, дошли до нас от предишните поколения.

В това защитено пространство участниците в групата  ще могат да споделят страховете си.

Един от тях е парализиращият страх как да продължиш да живееш без любимия човек, когато не виждаш смисъл, когато всеки спомен е с този човек, когото всичко ти напомня за него, когато си загубил удоволствието от живота, когато всичко наоколо ти изглежда сиво, когато храната няма вкус, изчезнал е смехът …

Ще могат да споделят и едни от най-потискащите и саморазрушителни опасения – че не са направили максимума, за да спасят любимия човек, че не са се държали достатъчно добре, че не са казвали и показвали достатъчно често колко силно са обичали партньора си.

В групата ще получават утехата,

че всъщност са направили всичко по силите си, защото никой не може да провижда в бъдещето, за да знае предварително как ще се развият дадени събития…

Групата ще е и среда, където може да се зароди ново приятелство, да се срещнат хора, с които да се споделя свободното време, да се отиде на излет например, на театър или концерт. Малко известен факт е, че когато единият партньор почине, приятелските семейства на двойката започват да избягват преживелия партньор, а това е още един фактор, който засилва тъгата и усещането за самота. На ежеседмичните сбирки на групата е поканен всеки, който преминава през траур от загубата на любим човек и е съгласен да спазва правилата на групата.

Правилата на групата

• Първото правило е „Тайната“.

Тъй като участниците ще споделят най-съкровените си мисли, чувства и спомени, е недопустимо някой да разказва чутото. Навън може да се споделя единствено какво самият участник е изпитал, разказал или как е реагирал по време на срещата.

• Второто правило е „Без сравнения“.

Много наранява, когато някой сравнява собствената си скръб със скръбта на някой друг и изказва предположения чия скръб е по-силна. Силата на скръбта е много индивидуална и зависи от начина, по който човек възприема случилото се.

• Третото правило е „Уважавам вярванията на другия“.

Всеки има различна представа за това какво се случва след смъртта – душата отива в Рая или в Ада, душата има милиони прераждания и учи кармични уроци… Няма как да се толерират участници, които се опитват да налагат своите религиозни вярвания, които обиждат или омаловажават вярванията на другите.

Надявам се, всеки участник да получи нужната му подкрепа, да се обнадежди, че сегашната му житейска ситуация ще се подобри и че скръбта и безпътицата са етап, който няма да продължи вечно.

Срещите ще се провеждат веднъж седмично, вечер след работа, с продължителност два часа. Групата за взаимопомощ ще е „отворена“ – по всяко време могат да се включват нови участници и всеки е свободен да присъства на колкото сбирки желае.

За връзка с Катя Попова и по-подробна информация за групата: 0888668860; email: katiapopova124@gmail.com