Петя Дикова: Животът е пътуване, а не дестинация

Петя Дикова отново ще води в ефира на bTV новия сезон на лайфстайл предаванeто – COOLt, което стартира на 13 септември. Тя е телевизионна водеща, дългогодишен журналист в редакцията на bTV Новините. Петя е и първият водещ на COOLt, като поставя началото на предаването на 2 март 2013 г., заедно с продуцента Емил Дилчев.

Снимки: Диляна Флорентин за bTV  и Личен архив

Родена е в София. Учила е в Американския колеж, а висшето си образование завършва в Лондон, където учи журналистика, театър и превод. От 14-годишна е на телевизионния екран като водеща и репортерка.

Дъщеря е на актрисата Аня Пенчева и журналиста Сашо Диков. С партньора си Илиян Любомиров имат две деца – Александър и Илиян.

В своята кариера Петя Дикова е интервюирала в ефира на bTV някои от най-големите световни знаменитости, сред които Джони Деп, Алис Купър, Queen и Адам Ламбърт, Ерос Рамацоти, Андреа Бочели, Лейди Гага, както и български икони като Леда Милева, Петко Бочаров, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, и много други.

Петя подкрепя редица социални каузи. Стартира информационна кампания за репродуктивно здраве, която цели да насочи вниманието на младите жени към ранната превенция на проблеми в тази област. Автор е и на първата книга за театрално представление, посветена на най-дълго играното преставление у нас – „Секс, наркотици, рокендрол“.

ФотограФ: Мирослава Дерменджиева

Пета, твоят професионален път те води отново в COOLt – лайфстайл предаването, което стартира преди 14 години и на което ти бе първата водеща. „Най-хубавият момент от пътуването е завръщането“, казва Атанас Далчев. Ако говорим за професионалния ти път – това завръщане ли е? Или ново начало?

За моята ситуация има малко по-удачна поговорка и тя е „Както и да наречете една роза, тя ще ухае по същия начин“. Не, че аз съм роза, а просто както и да го наречете – „завръщане“ или „ново начало“ – животът е непредвидим драматург. Тук не съм важна аз. И важна е не моята дефиниция на завръщане или ново начало, а реакцията на публиката. Аз вярвам, че COOLt има лоялна и толерантна публика. Ако искате да продължим с цитати, „Aerosmith” пеят, че „Животът е пътуване, а не дестинация“, така че в нашето пътуване с публиката, просто пишем следващата глава. Както пее Ирина Флорин, „Има време за любов“ – така и аз

имах време за две майчинства, сядах в различни столове и дивани

на десетки живи предавания със социална и публицистична насоченост, стотици авторски рубрики с ексклузивни гости, проблематични теми, които са различни от профила на COOLt. Всяко предаване има своята концепция, визия и стил, и моята работа е да дам това съдържание на зрителя, което той търси. В годината, в която bTV като телевизия, а и новинарската редакция, част от която съм, отбелязват 25 години, а аз съм на прага на 15-тата си година в медията, си дадох сметка, че професионалният ми път беше пъстър. Медията ме срещна с хора и истории, които не просто промениха начина, по който гледам на новините и информацията, а и начина, по който гледам на живота.

Моето не е просто професия – това е страст, отговорност и най-вече – доверие. Доверието на хората, които ни гледат, и на тези, които избират да ни разкажат своята истина или история. Гордея се, че съм част от този екип. И вярвам, че най-доброто тепърва предстои.

Какво ти се иска да си „вземат“ зрителите от новия сезон на предаването?

Без излишни гръмки заявки, бих се радвала ако зрителите ни пуснат в домовете си и ни дадат възможност заедно да прекараме един час, в който да има нещо интересно, нещо непознато, надявам се нещо забавно, и също, надявам се, нещо, което да те накара да се замислиш. Заедно с продуцента на предаването Мирослав Василев вече подготвяме първите теми и гости (интервюто е проведено в края на месец август, бел.ред) и искам да мога да кажа на зрителя: „Вие само ни дайте един час от времето си. Останалото е наша грижа!“

Години наред закривах предаването с едно и също изречение, в което вярвах, и в което бяха насочени всичките ми усилия, часове в монтажната и неуморно търсене на любопитни теми, и това изречение е: „За да ви показваме нещо, значи то е интересно.“ Ще дам всичко от себе си да мога отново да закривам предаването така.

Ако си представиш, че си гост в собственото си предаване, какво би искала хората да разберат за теб? Какъв е пътят към теб?

От една страна съм като 90-тарски ситком – хем знам всички реплики в „Приятели“ наизуст (и от „Алф“) и се смея на собствените си шеги, хем от друга страна имам много голяма потребност да разказвам ангажиращи социални истории като предизвикателствата пред двойките с репродуктивни проблеми, стигмата пред зависимите към алкохол, наркотици, хазарт и други, имам и силно изострено чувство за справедливост.

Имаш толкова интересни срещи със световноизвестни хора на изкуството. Коя е срещата, която ти е повлияла най-много в живота?

Знам, че сигурно най-любопитно е да разкажа как Ерос Рамацоти предложи на нас с оператора Саша Осиченко да ни ескортира до летището с мотора си – точно толкова приветлив и гостоприемен беше, или как изглежда къщата на Андреа Бочели, или с колко къси панталонки беше облечена красивата му съпруга Виктория, или колко самоирония имаше в отговорите на Джони Деп – почти като учебник по „невзимане на сериозно“. Но, срещите, които най-много ми повлияха, бяха с QUEEN и с Майкъл Флетли. С QUEEN имахме уговорено 5-минутно интервю – една стандартна дължина за срещи с медии от целия свят, и когато пресагентът им подаде знак, че времето е изтекло, Браян Мей ме погледна и каза: „Продължавай, можеш да зададеш още няколко въпроса.“ Приех го не като лична победа, а като добре написано домашно и комплимент към българската публика, която повече от 40 години беше чакала да види QUEEN на живо и заслужаваше тези още няколко минути.

Случаят със създателя на “Lord Of The Dance” е различен. Бяха му открили рак и агентът му дискретно ме беше помолил да не питам за болестта – винаги уважавам подобни молби от личен характер, особено свързани със здравето. Интервюто започна, показах на Майкъл Флетли, че отлично съзнавам кой стои срещу мен, че съм чела много за него… и около 12-тата минута го попитах: „Кога за последно плакахте?“ Той замълча… с периферното зрение усетих как операторът Саша Осиченко се навежда, агентът на Флетли и него усещам как се приближава, сякаш целият свят спира да диша… и тогава след дълга пауза, която ми се струваше безкрайна, Флетли разказа за диагнозата и сподели, че преди да влезе на операция се е просълзил, защото е имал емоционална среща със съпругата си и сина им, в случай че…

А има ли среща ( в професионалния, а и в личния ти път ), за която би казала, че те е променила?

За професионалния разказах, за личния – срещата е само една и тя е с Илиян. Той ме срещна леко (или тежко) разлигавена, леко (или тежко) разглезена, леко (или тежко) работохолизирана, а направи от мен човек, който не започва изреченията си с „аз“.

Коя от историите, които си разказвала, ти се иска да се помни винаги?

Понеже не съм чуждопоклонник, за този въпрос искам да посоча българска звезда. Една от последните ни срещи със Стоянка Мутафова, преди 97-мия й рожден ден я попитах: „Госпожо Мутафова, липсва ли ви нещо?“, а тя ми каза: „Липсват ми съучениците ми. Тези, които помнят България от детството ми. Сега ми пращат само някакви младоци на по 75 години, с които няма какво да си кажа.“ Ето, всичко зависи от гледната точка. Остаряването също. И то е въпрос на избор.

Била си и в домовете на известни личности. Къде и с кого ти е било най-уютно?

Е, когато са чужденци, аз никога не забравям, че съм там, за да свърша една работа и да си тръгна, затова, по моите дефиниции, да допусна да ми стане уютно, би било непрофесионално. Никога не съм приемала покани за друго. Дори години наред смятах, че не е удачно да моля звездите за снимка, защото се поставям в ролята на фен. Та, уютно се чувствам у приятели като Теди Кацарова или Вики Терзийска. А дома, който няма да забравя, е на великолепния актьор Георги Стайков, който изигра Ростислав от шедьовъра „Вчера“ – той ни посрещна с „Добре дошли“ на 18 езика.

Хората нямат представа колко много труд и време е необходимо, за да се направи интервю с известна личност. Кои са най-големите предизвикателства, пред които си се изправяла?

Тати обича да казва: “Първите 20 години е трудно, после се свиква“. Аз работя в телевизии от 15-годишна. Опитът е важен, но по-важно е четенето. Имам само 1 правило – „Подготовка, подготовка, подготовка“. Преди всяко интервю със световна звезда чета между 50-70 интервюта, понякога 100, като добавим видео интервютата в YouTube. Така че, ако правя мястото си пред камера да изглежда лесно, то ето защо е така.

С какво би направила компромис и за какво си безкомпромисна?

Винаги бих и често правя компромис с буклата, миглата, токчето или блузката – нямам тази суета да се постарая пред огледалото, да се погледна преди камерата да заработи, за мен винаги водещи са въпросите и как да запомня всички подчертани факти и стрелкички от една тема към друга, и да тренирам мозъка ми да има услужлива памет. И после в монтажната все си казвам: „Ей, този кичур стърчи или сакото е свито, или забравила съм токчетата или трябваше да ме гримират в гримьорната, а не сама на крак“ – това са важни неща, но за мен са второстепенни.

Кои са уроците, за които си благодарна?

Не всеки ще те хареса. Радвай се, че е така.

Сравняването с другите е контрапродуктивно. И краде от радостта и съня.

Да казваш „не“ е суперсила.

Порастването (може да) е въпрос на избор.

А откъде черпиш кураж и подкрепа?

От семейството ми – Илиян и децата, мама и тати, фамилията ни с братовчедки и братовчеди, приятелите ми. Клиширано, но вярно.

За какво искаш да ти стигне времето?

Да се взирам. И най-накрая да си оправя някой кичур или букла.

А какво да предадеш нататък чрез децата си?

Име, което не съм посрамила.

Любовта е…

Илиян. Децата. Родителите ми. Приятелите. Дома. И със сигурност работата.