Нина Ангелова е от хората, които винаги намират начин. С над 20 години опит и ключова роля в развитието на Ozone.bg, тя гледа на лидерството не като на позиция, а като на отношение към хората, към работата и към самата себе си. Извън динамиката на ежедневието ѝ стои Пъзелмания — проект, роден от идея и страст, който днес събира стотици ентусиасти, превърнали реденето на пъзели в свое хоби, общност и дори начин на живот. В този разговор Нина говори откровено за трудните моменти, за уроците по пътя и за онези на пръв поглед малки решения, които всъщност променят всичко – като това просто да не се отказваш.
Какво означава за вас да бъдеш жена-лидер днес и кога разбрахте, че Вашата силна страна е да ръководите екипи и процеси?
Да си жена-лидер днес означава да доказваш не на другите, а на себе си всеки ден, че си на правилното място. За мен обаче това усещане не е ново. Още в гимназията бях отговорник на класа, участвах в издаването на ученически вестник и организирах събития. Тогава не го наричах лидерство, просто ми беше естествено да поемам инициативата, да намирам решения и да се грижа нещата да се случат.
Оттогава до днес съм натрупала над 20 години опит в управлението на екипи и процеси, от които последните 11 в Ozone.bg. Мога да кажа, че силната ми страна не е, че имам всички отговори, а че умея да дам посока, да създам среда, в която хората искат да растат, и да превърна идеите в реални резултати. Ръководенето на екипи и процеси не е контрол, то е доверие в действие.
Пътят към успеха често изглежда лесен отстрани. Кои бяха най-трудните моменти във вашата кариера и какво ви помогна да ги преодолеете?
Пътят никога не е лесен, просто с годините се научаваш на самоконтрол. Един от най-предизвикателните периоди в кариерата ми бе изграждането на Оперативния център в Ozone.bg. Това не бе първото звено, което съм създавала във фирмата, но определено бе най-мащабното. Задачата ни бе не просто да създадем нова структура на хартия, а да обединим голяма група хора от различни отдели, с различни функции, навици и очаквания, в сплотен екип, който да гледа в една обща посока. И в този процес, най-голямото предизвикателство не беше от технологично естество, а от чисто човешко. Голяма отговорност е да накараш хората да се почувстват сигурни след толкова промени, да повярват в новото преструктуриране и да тръгнат заедно напред. Успоредно с това вървяха и мащабни проекти по оптимизация и автоматизация на процеси, включително безброй гледни точки за съгласуване, софтуерни промени, обучения и немалко безсънни нощи.
Това, което ми помогна да преодолея този динамичен период, беше вярата, че правилният процес води до правилните резултати. Трудните моменти не могат да те пречупят, ако знаеш защо влагаш усилията си и имаш подкрепата на екип, който застава зад отборната идея.
Като директор на оперативния център в Ozone.bg, как мотивирате хората в екипа си и какъв пример се стремите да давате като лидер?
Мотивацията не идва от нареждания, идва от усещането, че си важен, чут и оценен. Затова залагам на личното отношение: познавам хората в екипа си не само като професионалисти, но и като личности. Радвам се на техните успехи, признавам свършената работа и създавам пространство, в което всеки може да изкаже идея за подобрение — без страх, без йерархия.
Стремя се да не давам готови отговори, а да подкрепям хората сами да намират правилните решения. Вярвам, че това ги прави по-уверени и по-самостоятелни, а в крайна сметка прави и екипа по-силен.
Като лидер се стремя да водя едновременно с действия, с отношение и с енергия. Запазената ми марка, ако мога да я нарека така, е че се поставям на тяхно място. Разговарям с екипа си като равна, не като шеф отгоре надолу. Смеем се заедно, празнуваме малките и големите победи — защото точно те са горивото, което те кара да продължаваш напред в трудните моменти.
Вие сте и един от създателите на Пъзелмания България. Какво ви научи този личен проект за лидерството и за това да следваш собствените си идеи?
Пъзелмания може би е най-личният ми проект и именно затова ме е научил на неща, които никой учебник по мениджмънт не може да те научи. Заедно с Пъзелс България и с подкрепата на Иво Джоков, го създадохме от нищото през 2016 г. – без гаранция за успех, без готов модел, само с идея и желание.
За десет години изградихме традиция, която всяка година събира стотици отбори от цяла България. Когато през 2020 г. пандемията застраши физическото провеждане, ние не спряхме – преминахме към онлайн формат и се оказа, че достигаме до още повече хора. Това ме научи, че адаптацията не е отстъпление, тя е форма на лидерство.
Пъзелмания ми показа, че когато вярваш в идеята си и намериш правилните хора около себе си, нещата се случват. Не винаги лесно, не винаги по план, но се случват. Малките идеи, родени от страст, могат да станат устойчиви традиции. Амбицията ми е да продължаваме да развиваме Пъзелмания и да достигаме до все повече хора, които да съберем в една общност.
Ако трябва да отправите едно послание към младите жени, които днес започват своя професионален път – какъв съвет бихте им дали?
Ако трябва да кажа само едно нещо, то е „вярвайте в себе си“. Не когато е лесно, а точно когато е трудно. Защото трудните моменти не са знак, че сте на грешния път, те са част от всеки смислен път.
Следвайте убежденията и целите си, дори когато другите не ги разбират. Дори когато вие самите се съмнявате. Аз съм преминавала през моменти на несигурност, на умора, на съмнение. И всеки път това, което ме е дърпало напред, е било простото решение да не се отказвам.
Мечтите не се осуетяват заради препятствията, те се случват благодарение на упоритостта да ги преодоляваш и да продължаваш да ги преследваш. Не чакайте разрешение да бъдете амбициозни и не се подценявайте. Единственото нещо, което може да ви спре, сте вие самите. Не позволявайте съмнението да е по-силно от желанието ви.
0 Коментара