Вали апокалиптичен дъжд, веят бурни ветрове, въобще всичко предвещава края на света. Задръстването с „нежност” ми напомня, че при лошо време всеки се крие в своите четири стени от ламарина и стар карбуратор. Аз обаче смело крача към своята крепост, неподвластна на атмосферни влияния и бедствия. Топлата обстановка на Студио 5 приютява мен и куп други ентусиасти, преплували 9 морета, за да стигнат до заветната цел – с дъх на боса нова, джаз и много душа, Мирослава Кацарова събра приятели и фенове, за да сподели любовта си към музиката в „картина на Шагал”.

Какво те вдъхновява, Мира?

Това е нещо, което е вътре в мен. Не съм от изпълнителите, които се интересуват каква е модата, какво се харесва на масовата публика, защото нещата, които обичам да пея, наистина са по-различни. Това е музика за хора с добре възпитан и опитомен музикален вкус, хора, които са естети във всяко едно отношение и обичат самия живот. Аз също възприемам този вид музика като радост и любов към живота. Не само защото е вдъхновена от бразилски и латиноамерикански ритми, а защото начинът, по който използвам тези музикални елементи, не е класическият карнавален стил – да карам хората да танцуват. По-скоро използвам потребността на човека от мечтателност, да съзерцава света около и вътре в себе си и разбирам, че хората, които са естети, са и философи. Те разсъждават за нещата около себе си и имат свой собствен стил – не само в музиката, която харесват, но и в начина, по който живеят.

Единствено любов ли е джазът?

Джазът е свобода, музиката е свобода и това да излезеш на сцената е свобода, защото то изисква да отвориш своя личен, много интимен свят, да се престрашиш, да го споделиш абсолютно безрезервно с хората срещу теб. Човек трябва да има смелостта и свободата да опитва нови неща дори с риск да сгреши, защото грешката е креативно нещо в тази музика.

Какво си казваш, когато излезеш на сцената?

Че трябва да се отпусна, да се освободя. Музикантите реагират на моите импровизации, влизат в моя начин на поведение на сцената, защото той е не само вокален, има усещане, емоционалност. На сцената излизаш с нагласата, че трябва да разчупиш всичко, което до този момент ти се е случвало, да се надградиш. Имам щастието да работя с много талантливи личности, виртуозни музиканти, но преди всичко одухотворени артисти. Духът им е отворен към новостта, към инакомислието и са готови да реагират на моите хрумвания.

Как започна да се занимаваш с музика? Тя ли осмисля живота ти?

Аз съм търсещ човек, но музиката е онова изразно средство, което ме дефинира всякак – и като дух, и като личност, и чисто екзистенциално, дори и битово, защото живея добре от музика. Нещата, които правя в Jazz FM Radio, са едно друго проявление на моята любов към музиката. Аз съм хуманитарист по образование, завършила съм богословие и философия и общо взето, музика съм учила основно на частни уроци. Имах един дълъг контакт с езиците, защото преди това завърших английската гимназия с допълнителен френски език в Пловдив. Превеждала съм на български руски богослови, които пишат на френски. Но всичко това беше хоби, натрупващо знания, състояния и усещания за света. А себе си разбирам единствено и само с музиката. Тя е най-дълбокото и осмислящото ме изразно средство. До ден-днешен продължавам да се интересувам, образовам, чета, търся, пътувам по цял свят, за да слушам концерти на музиканти, които харесвам. Миналия месец бях в Blue Note в Милано, за да слушам Касандра Уилсън, която е мой идол, през лятото бях в Перуджа, за да слушам Кийт Джаред, Йангър Барет, Даяна Кроу по време на Умбрия джаз фест. От тези музиканти се уча. В България е трудно да говорим за музикална школа, но все пак моята най-добра школа са Христо Йоцов, Веселин Веселинов-Еко, Мирослав Турийски.

Смяташ ли, че богатата душевност има пряка връзка хубавата музика?

Да. Много ми харесва това, което казваше Георги Господинов – че човек, който чете, не може да бъде в крайна сметка лош, защото той облагородява и одухотворява душата си, той вижда кое е красивото не само физически, но и художествено и морално красивото. Той прави духа си изтънчен, за да разпознава доброто сред злото. По същия начин е и с музиката – когато се образоваш и се опитваш да откриеш нов свят – невидим, но много смислен и дълбок, това е музиката.

Трудно ли е да правиш джаз музика в България?

Аз живея един много щастлив живот, имам късмет – попаднала съм в една любовна връзка от повече от 20 години, която ме е завъртяла в един много хубав и красив живот. Слава богу, това, което ми се е случило, не съм го предизвиквала нарочно – то просто ми се случи. И в този смисъл ми е лесно. Срещам хора, които ми помагат да правя музиката, която харесвам.

Какво още искаш да направиш в музикално отношение?

Имам 2 проекта, които са свързани с мечти, те тръгват от мечти, но аз ще ги реализирам Хората, които срещам на концертите ми, са духовно щедри, сред тях има такива, които са меценати и ми помагат. Първият проект е свързан с третия ми албум с авторска музика, която е основно от Мирослав Турийски, Еко и мен. А другата ми идея е филмова музика – с инструментална музика от велики филми, на която да напиша текстове. Филми, които са ме създали като човек, са „Бразилия” на Тери Гилиъм, „Криле на желанието” на Вим Вендерс, „Буена Виста”.

Стилът на Мира

Книга: Освен малкото, старо томче на Т. С. Елиът, което от години си нося с мен почти навсякъде, отскоро препрочитам и биографията на К. Г. Юнг „Спомени, сънища, размисли”. Той е мой голям любимец, чувствам го като учител, защото често в книгите му откривам отговори на въпросите, които си задавам. А и да си призная, гледам като на книга и на IPad-а си, който вечер също е до мен със статии, блогове, новини.

Питието: Вино. То е като поезия – многопластово, дълбоко, умиротворяващо, а любимото ми напоследък е българското Stallion.

Мечтаната ваканция: Това лято ми се случи – първо любимата Гърция в бохемското градче Афитос, после каменна къща в Умбрия по време на прочутия джаз фестивал с концерт на Кийт Джарет и накрая Барселона и безцелно шляене по улиците на този магнетичен и хипнотичен град. Сега през зимата очаквам с моето семейство да се качим в къщата ни в планината. През зимата там е особено романтично – камина, свещи, коледни аромати на канела, джинджифил и черен пипер… сладко нищоправене… Обичам да готвя и да събирам там приятелите си и любими хора.

Спорт: Обичам да карам ски и да плувам. Играя добре тенис на маса, затова у дома имаме маса за тенис. Една от най-спасителните ми техники да раздвижа тялото си и да го тонизирам са дългите разходки или в планината, или в непознати градове по света, където дълго и неусетно ходя много пеш.

Кафе или чай: Кафе. Оказа се, че често пея в песните си за този малък, но важен за мен ритуал – пиенето на кафе.

Парфюм: Обичам нестандартните аромати, но от известно време съм в откровена зависимост от Acqua Di Parma, Magnolia Nobile.

Не излизам без… да си сложа серум на лицето La Prairie. Това понякога ми е достатъчно, но друг път считам за задължителни руж и гланц в дискретен цвят. Любимият ми макияж е на YSL, но не обичам силен грим в ежедневието си.

Чанта: Голяма, дълбока, побираща всевъзможни неща, от които самата аз понякога се учудвам. От няколко години откривам очарованието на чантите на Marc Jacobs, които са и спортни, и много елегантни, и понякога артистични…

Най-красива се чувствам, когато съм щастлива… банално, но е така. И другото правило, което знам от моята баба, е: ако се харесаш още когато си по бельо, преди да си облечеш роклята, значи всичко е наред.

Малка черна рокля: Обичам черното, но тази зима моята малка черна рокля е „малка сива рокля” от Isabel Marant. Харесвам много философията на тази много креативна френска дизайнерка! Луксозен бохемски стил с препратки към 70-те и 80-те. И тъй като роклята е копринена, задължително я съчетавам с фин кашмирен шал.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара