Един американец играе възлова роля в българската история. Военният кореспондент Макгахан умира само на 34 години, но има изключителна съдба. Той свързва живота си с журналистиката, Балканите и една жена.

По незнайни и до днес причини обаче Макгахан пази в тайна своята връзка от роднините си в САЩ. Майка му узнава, че има снаха и внуче едва след неговата смърт през Руско-турската война.

Джанюариъс Алоуишиъс Макгахан има изключителен принос за освобождението на България от турско робство. Три години, преди да напише горещите си репортажи у нас, той среща красивата рускиня Барбара Елагюн.

Макгахан е кореспондент на английския вестник „Дейли нюз“ и идва в България през 1876 г. Неговите материали от опожарени села и градове след Априлското въстание предизвикват голямо съчувствие сред политическите среди в Европа. Статиите му веднага са събрани в книгата „Турските зверства в България“. Изданието подтиква английския политик Гладстон да се застъпи за поробения народ. Историци смятат, че ако не е бил Макгахан, то Руско-турската война от 1877-1878 г. едва ли би избухнала толкова скоро.

Журналистът е наречен освободител на България

от признателните българи. Тази титла е издълбана на надгробния му камък в щата Охайо, Ню Лесингтън.

По настояване на цар Борис III първият наш посланик в САЩ Симеон Радев поднася цветя на неговия гроб.

Журналистът пристига в Европа през 1871 г., за да пише за цар Александър II и семейството му. Царският двор по това време се намира в Ялта, на Кримския полуостров, за да избяга от тежката зима и арктическите студове на Северната Венеция – Санкт Петербург.

По целия бряг, от Севастопол до Ялта, са пръснати императорски вили и къщи на руската аристокрация. По думите на Макгахан Ялта е „спокойно, сънливо, очарователно местенце, идеално да си проспиш живота и да дремеш в дългите слънчеви дни като гущер“.

Квартирата на журналиста се превръща в център за разговори, игра на шах и карти. Той често се разхожда с познати из околностите.

Веднъж принцовете Долгорукий и Трубецкой го канят на „Бодро кавалерийско изкачване“ с коне по стръмна пътека към красив водопад. По пътя компанията е настигната от карета, управлявана от млад мъж с аристократична осанка. В каретата седят две привлекателни рускини – Варвара и Наталия Елагюн. Техният кочияш е годеникът на Наталия, Георгий Черняев. Двама от конниците любезно повдигат офицерски фуражки, а третият – цивилно кепе.

След час обаче американецът си навехва крака и сестрите Елагюн предлагат да го закарат до Ялта. Макгахан отказва и язди осем мили до града. В хотела припада от болка и лежи неподвижно три седмици в стаята си. Всеки ден го навестяват руските му приятели, с които пее, играе карти и слуша разкази за любовните им похождения.

По това време Варвара пита принц Долгорукий какво прави американският „инвалид“, когото не е успяла да види добре, тъй като е късогледа. Макгахан обаче я е разгледал обстойно и отбелязва в дневника си, че: „Едната от дамите, Варвара, имаше много красиви очи.“ Варвара, или както по-късно я нарича Макгахан – Барбара, е родена през 1850 година в семейното им имение в Тула. Баща й Николай притежава 300 крепостни селяни, на които подарява свободата и зи оставя на работа срещу заплата.

Родът на Варвара е от Италия. Прадядо и Винсент Елазюн се преселва в Русия в края на XV век. Козато среща американския кореспондент, Варвара е 21-годишна жена с буйна руса коса и меланхолични сиви очи. Има писателска дарба, владее много езици и е волева. Госпожицата обаче няма зестра, защото е последно дете в рода, и е

обречена да остане стара мома –

нито един от руските кавалери не обръща внимание на нейната красота. Разореният й баща успява да събере зестра само за Наталия и затова двете сестри не са в добри отношения.

Варвара мечтае за пътешествия и промени. Преди да срещне Макгахан, тя решава да стане учителка. Младата благородничка обича да разговаря с Макгахан, защото е оригинален и интересен събеседник. Но нищо повече – чувствата й към него все още не са любов.

В края на ноември 1871 г. императрица Мария Александровна напуска Ялта заедно със своя антураж. Варвара и сестра й се качват на императорския кораб „Михаил“. На палубата стои и американският кореспондент с чаша шампанско в ръка. Той кани Варвара да се разходят. Тя възмутено отказва и го пита такъв ли е обичаят в Америка – веднага да се канят непознати жени на разходка. Все пак му позволява да я посети в Санкт Петербург. Там двамата се засичат в операта на представление на „Риголето“. В антракта Макгахан впива продължително очи в рускинята и това започва да я дразни. Той обаче отива при нея и решително й казва: „За теб ще е по-добре да се омъжиш!“ Тя му отговаря ледено: „Благодаря за идеята, но предпочитам да правя това, което искам!“ Макгахан й предлага да се хванат

на бас, че ще се омъжи,

преди да са изминали и две години. Варвара отвръща, че ако предсказанието му се сбъдне, ще го покани на сватбата си. „Това се разбира от само себе си, защото ще се омъжиш за мен!“

Предсказанието му се сбъдва. Варвара отначало отхвърля предложението на Макгахан за брак, но по-късно му отговаря положително. Журналистът й изпраща годежен пръстен и медальон. Всеки ден тя получава от него големи букети с бели рози. Изведнъж обаче сватбените планове на двамата пропадат, тъй като нюйоркският вестник „Хералд“ изпраща Макгахан в Женева и Париж. От френската столица той й пише, че е влюбен в друга, с която си допада плътски. Дори дава обстойно описание на французойката.

Варвара преглъща обидата, но не се смущава – взима влака за Париж и пристига в хотела на годеника си. Там между двамата започва нов любовен роман.

Варвара печели битката със съперницата

и Макгахан насрочва сватба в Париж през януари 1873 г. Щастието им трае само шест години. Варвара забременява два пъти, но първия ражда мъртво дете. Тя непрекъснато трепери за живота на мъжа си. Скоро след като се ражда синът им Пол, журналистът заминава да отразява Руско-турската война. Тогава Варвара и детето отиват в Букурещ и при всяка възможност той отскача да ги види.

През войната американецът се запознава с легендарния генерал Скобелев и двамата ги свързва силна дружба. През 1878 г. обаче Макгахан се разболява от петнист тиф. Настаняват го в най-добрата болница в Цариград. Жена му и детето пристигат. Идва и генерал Скобелев, но напразно.

Макгахан умира, без да пуснат Варвара при него, тъй като лекарите се боят тя да не се зарази. Костите на американеца са пренесени в родината му през 1884 година. Майката и братът на Макгахан обаче дълго не са убедени, че Варвара е негова съпруга. Те се съмняват, че между тях е имало официален брак, защото тя е източноправославна, а Макгахан – католик.

Незнайно защо, приживе кореспондентът не споделя с майка си, че се е оженил. Въпреки съмненията свекървата приема с радост внучето Пол. Рускинята успява да се адаптира към американския начин на живот и започва да пише статии за различни вестници. Тя не се омъжва повече. Американският вестник „Стар“ отбелязва, че любовта на Варвара е трогателна, и я нарича „нашата Барбара“, както към нея се е обръщал Макгахан.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара