Лора Феникс, която избра България пред Великобритания

Лора Феникс е учителка по английски език, както и писателка и създателкa на онлайн съдържание. От почти три години живее със семейството си в село близо до Стражица, в реставрирана от тях селска къща. Семейството само избира и приема името Феникс като фамилия.

Преди да се установи в България, Лора дълго време е била професионална певица във Великобритания, а след това – съсобственичка на малък семеен бизнес. Тя и съпругът ѝ избират да се установят в България заради по-благоприятните условия, защото според тях тук е много по-лесно и финансово възможно да отгледаш семейство. След установяването си у нас двамата решават да осигурят домашно обучение на двете си дъщери. Междувременно Лора започва да развива свой онлайн проект на име „The Phoenix Project“ – серия видеа, които постепенно прерастват във Facebook и Youtube страници с множество последователи. Идеята на проекта е да покаже, че е възможно „да постигнеш свобода и да вдъхнеш нов живот на нещо старо“. Лора вярва, че преместването на семейството в България е именно стъпка към по-добър живот за цялото семейство.

Каква идея стои зад наименованието “The Phoenix Project”?

Фениксът е митично същество, възкръсващо от пепелта на огъня. Това е силен символ за мен и съпруга ми от много години, тъй като сме преминали през множество предизвикателства и пречки. И знаем, че в трудни времена ще се възродим отново като феникс именно благодарение на трудностите. Проектът ни разказва точно за това – за възраждането на стара къща и градина след поредица от предизвикателства. Всичко започна, когато решихме да заснемем ремонта на нашия ван, за да проследим напредъка му, а видеата се превърнаха в YouTube канал за семейните ни приключения. Надяваме се да вдъхновим и други хора с идеята, че постигането на мечтите е възможно, дори и ако човек не разполага с много средства.

Какъв беше животът ви преди да дойдете в България?

Той беше подобен на много други семейства в Англия – скъп! Разходите за живот са толкова високи, че младите семейства не могат да се наслаждават на живота, нито да прекарват време заедно. Да, забелязвам, че в България цените също растат (особено на храната), откакто се нанесохме, но въпреки това животът е много по-достъпен в сравнение с Великобритания. Преди да имаме деца, аз бях професионална певица и печелех доста добре, а съпругът ми работеше в магазин за здравословни храни. Започнахме собствен малък бизнес докато бях бременна, като работехме по всеки възможен начин, но въпреки това не можехме да спечелим достатъчно, за да платим сметките, да се храним добре, да се забавляваме навън. Обичам Великобритания, но за мен е невъзможно да отгледам семейство там.

Кога и как премина първото ви посещение тук?

За пръв път дойдохме през 2021 година. Беше прекрасно. Нощувахме в малко селце точно извън Велико Търново,  влюбихме се в природата и, разбира се, в историческия град Търново. По това време дъщерите ни бяха много малки – на две години и на шест месеца. И докато бяхме тук, местни хора просто се появяваха от нищото, за да помогнат с багажа, да ни пропуснат напред, когато чакахме по опашки, да се усмихнат на бебетата ни! Научихме да казваме няколко основни фрази на български и бяхме посрещнати с широко отворени обятия.

Как и защо избрахте да се установите в района на Стражица?

В Стражица има много малки магазинчета, организират се събития. Тук има прекрасна местна общност, с много гостоприемни хора. Забелязахме, че в района има и много млади семейства с деца, с които дъщерите ни можеха да играят, а това беше голям фактор за избора ни. В този край има изобилие на красива природа, много приятни селища.

Регионът на Стражица се смята за обезлюдяващ се регион като цяло. Какъв е вашият опит с живота на място?

Чувствам се много сигурна в селото ни и в региона. Тук има много млади семейства, а полицията дори ни е посещавала и ни е помолила да се свържем с тях, ако имаме някакви проблеми, което ми се стори много мило. В Стражица има чудесен хлебопекар, откъдето си купуваме пресен хляб.

Мисля, че съм видяла най‑доброто от българския народ, защото се научих да говоря езика още от момента, в който стъпих тук. Очите на хората блестяха като коледна елха, когато им махвах „Здравейте!“ и „Как сте?“. Някои от по-възрастните селяни бяха по‑трудни за „завоюване“, защото са скептични към чужденците, което напълно разбирам. Опитвам се да говоря с хората навсякъде, където отида, за да могат да видят, че се интересувам от културата и езика им.

За мен е важно българите да не гледат на англичаните като хора, които не искат да научат езика. Това е така, понеже тук има немалко чужденци, които са се преместили, но отказват да се интегрират, което ме разочарова.

Българите са много горди хора с интересни и забележителни традиции, които обичам да изучавам. Бяхме поканени например в дома на български приятели преди Великден, за да боядисваме яйца и да играем играта с „почупването“ на яйца, което беше прекрасно за децата ми.

Има и тъмна страна на региона, разбира се. Селото ни е пълно с изоставени кучета и порутени сгради. Бяхме жертва и на измама с визи. Български агент и някои англичани ни продадоха фалшиви визи и трябваше да платим много правни такси, за да оправим всичко.

Как ви промени живота тук?

България ми помогна да се върна към природата и към сезоните. Всичко, което правиш зависи от времето, когато живееш на село! Вместо да се ровя в социалните мрежи, правя дълги разходки и събирам пръчки за огъня. Много хора ми казват, че изглеждам десет години по‑млада, откакто се преместих в България! Може пък това да се дължи и на легендарното кисело мляко!

Как гледате на България от гледна точка на културата, на възможности за социален живот?

Виждам, че българите се грижат за приятелите и семейството си. Всяка неделя семейството на 80-годишната ми съседка идва да я посети. Зная, че това невинаги е случаят, но все пак забелязвам, че хората се грижат един за друг в тази страна. България има толкова богата култура, усеща се така, като че ли всяка седмица е празник. И аз просто обичам това, пълно е с поводи за радост.

Често получавам подаръци от съседите си – домашно вино или орехови торти. Народните танци са едно от любимите ми неща от живота тук, как да не ги обича човек? Танцуваш, държейки ръката на съвършено непознат човек, но се чувстваш като част от едно голямо семейство. Опитах се да науча няколко известни народни песни, като например „Облаче ле бяло“, и те са много харесвани от българските ми онлайн последователи, които оценяват, че се опитвам да разбера музиката им.

Кои за вас са плюсовете и минусите на това да си жена в съвременността? И кое е важно да се промени към днешна дата?

Имаме много за какво да благодарим на феминизма през 2026 г., тъй като, като съвременни жени, днес имаме толкова много възможности за избор. Лесно е да забравим сестрите си от миналото, които са направили огромни жертви, за да имаме ние работа, банкови сметки и свобода да избираме. Харесва ми това, че мога да работя на пълно време и едновременно с това да съм майка,. Да мога да управлявам собствените си финанси. С мъжа ми сме екип, който работи заедно, за да създаде хармонична среда за нашите деца. Много съм благодарна, че като учител имам възможност да вдъхновявам млади хора, докато мъжът ми например се грижи за децата.

За съжаление, все още се борим за равенство като жени. Тъжно ми е да гледам толкова много хора, които избират да се подложат на пластична операция, когато всъщност не се нуждаят от нея. Ботоксът и пластичните операции при жените са тенденция в България, а често тези жени не се нуждаят от промяна на външността, защото вече са прекрасни. Един от минусите да бъдеш съвременна жена вероятно е натискът да изглеждаш добре.

Когато се чухме за пръв път споделихте, че сте бунтар. В какво се изразява това?

Винаги съм била бунтар, защото обичам самото вълнение, свързано с едно приключение! Когато някой ми каже, че не мога или че не би трябвало да правя нещо, е все едно да налее бензин върху огън. Един учител например ми беше казал, че никога няма да стана професионална певица, а аз доказах, че е грешал, като пътувах по света и пеех в групи. Някой ми беше казал: „България? Това е един хубав сън!“ и аз просто не можех да не докажа, че България е реалност за мен, а не само мечта.

Как гледат ваши познати във Великобритания на идването ви тук? Как те обикновено възприемат България?

Хората в Обединеното кралство имат изкривена представа за страната. Много англичани дори се страхуват, че това е опасна страна. Радвам се, че мога да показвам на хората, че България е красива и гостоприемна държава.