Ултрамаратоенцът Краси Георгиев влезе в историята като първият българин участвал и завършил успешно известното като най-тежкото състезание по бягане в света – „Бадуотър“.
Той измина дългото 216 км трасе в Долината на смъртта, САЩ, за 37 часа и 37 минути. След като стартира на минус 85 м в Долината на смъртта – най-ниската точка на Северна Америка, той успя да се изкачи до финала, който се намира на плюс 4417 м в планината Уитни. Всичко това се случи при температури на въздуха надвишаващи 45 градуса, като дори в 22 ч. вечерта са били отчетени 46 градуса по Целзий. Температурите на асфалта пък са достигали до 90 градуса на места от трасето.
След успешното приключване на изключително тежкото и изтощително състезание, Краси обяви, че е готов да изпълни свой още по-амбициозен план. След кратка почивка в рамките на няколко часа той възнамерява да се опита да направи нещо, което никой досега не е дръзвал в 40-годишната история на „Бадуотър“ – да се върне обратно към старта, но напълно автономно – без каквато и да е външна подкрепа. Така километрите, които ще измине в Долината на смъртта, ще бъдат 434, а постижението му – първо по рода си.
„За мен е изключителна чест, че бях част от това легендарно състезание. Вълнувам се много и защото имам намерение да направя нещо, което никой досега не е опитвал – да измина трасето в Долината на смъртта два пъти, втория път автономно. Смятам да впрегна специална количка с провизии зад себе си и от финала да се върна към старта. В количката нося всичко необходимо за пробега – храна, вода. От опит занм, че колкото и вода да имам със себе си, тя никога няма да бъде достатъчна в тези условия. Ужасно е, а пътят ми към старта ще бъде още по-тежък. Ултрамаратонците обаче сме особен тип хора – умеем да приемаме болката като добър приятел, който знаем, че ще ни посети.“ – разказва за плановете си Краси.
По време на цялото предизвикателство на едно от най-горещите места на планетата, Краси, който бяга с екип на #TeamRoobar, е със специална диета. Основна част от менюто му се състои от произведените в България сурови енергийни барчета Roobar. Месеци наред преди старта той проверява устойчивостта на Roobar в агресивно горещи условия, както и свойствата им като източник на енергия при изключително натоварващи физиката предизвикателства. Освен специална диета, продължилата 6 месеца подготовка на Краси за „Бадуотър“ включва тежки ежедневни тренировки високо в планината и специален режим. За да бъде във форма за състезанието, той прави чести изкачвания от 2 300 м надморска височина до над 4 000 м. За да бъде по-добре пригоден организмът му към високите температури в Долината на смъртта, той бяга със зимни дрехи. Подготовката за връщането към старта с количка с провизии включва и тичане по 50-70 км и теглена на тежаща повече от 15 кг гума.
Краси Георгиев в роден в София. Прекарал е 20 години в Лондон, а в момента живее в Джаксън, Уайоминг, САЩ. Той има богат опит от психология до готвене, джудо, работа с жертви на насилие и др. Освен с бягане, той се занимава професионално и с т.нар. „Sports Nutrition“ – консултант по хранене е на спортисти и отбори от цял свят. Занимава се и с мотивационни речи и е бил лектор на редица събития. До момента е завършил над 60 маратона (42 км) и 30 ултрамаратона (над 100 км) в цял свят.
Участвал в състезания по бягане на ултрадълги разстояния на места от Арктика до Камбоджа. Имал е късмета да е сред малкото хора, завършили легендарния „Маратон на пясъците“ (240 км бягане из мароканската пустиня) и ултрамаратона „Бразил 135+“ (257 км в джунглата), както и да тича заедно с будистки монаси в Азия и масайски племена в Източна Африка. След осъществяването на голямата му мечта „Бадуотър“, Краси планира да се включи в още няколко тежки състезания до края на годината. Сред тях е обиколката на Корсика. Ако програмата му позволи, възнамерява да участва и на състезание по планинско бягане в България през есента.
Краси започва да тича на 30-годишна възраст, когато е пушач с наднормено тегло и изключително нездравословен начин на живот. Въпреки това той бързо открива, че иска да се занимава с този спорт – „Обичам чувството да бъда свободен, да нахлузя маратонките и да изчезна след като изляза от входната врата“. Започвайки с разходки в парка, той постепенно се увлича по тичането и увеличава дистанциите. Така достига до състезанията с ултрадълги дисциплини, които много малко хора в света са успявали да завършат, както и до голямата си мечта – „Бадуотър“.
0 Коментара