Гринна епидемия без време отнесе вуйчо и ние наследихме неговата къща с двор. Дворът, опасан с желязна, ръчно кована ограда, къщата — на два етажа, с балкони, еркери и вита стълба. От нея до операта се стига за три минути пеша. Къща с двор в центъра на града! Дори не сме и мечтали. Пренесохме се и заживяхме щастливо. Ходехме на опера, канехме приятели да се излежават по тревата и да берат череши, а в студените зимни вечери палехме камината в хола.

Илюстрация: Иван Газдов

Един ден пред кованата ни ограда спря камион със стари мебели. Нашата трета братовчедка Доротея се обзавела наново и докара вехториите да ги приберем някъде, докато види какво да прави с тях. Наблъскахме ги в кабинета, където на махагоновото бюро на вуйчо си решавахме кръстословици. А самата Доротея развеси по парапета на витата ни стълба черджета, одеяла и юргани, защото трябвало да са на проветриво място.

Мина се време и на вратата се позвъни. Отваряме, а на прага

стои непознат човек и води за въженце коза

Бил голям приятел на вуйчо, веднъж заедно се връщали от Хасковските минерални бани, а вуйчо му казал има ли път към София — да заповяда. Поканата си е покана и сега ще важи и за козата. Щото човекът е от плевенските села, купил животното от врачанския хайван-пазар, пък ще ходи до Симитли. Да поседи у нас добичето три-четири дни и той ще мине да си го прибере. Я какъв голям двор имаме. Паметта на вуйчо беше свята за нас и ние приехме рогатата твар. Ала оттогава човека никакъв го няма. Козата опасе тревата по двора, обръсти храстите и дърветата. Наложи се да й търсим фураж, но пък тя се оказа благонравно животно и я заобичахме като своя. Само дето спряхме да ходим на опера. Нали вечер я доим.

Козата така разчисти двора, че той заприлича на складова площадка. И веднъж заварихме кварталния месар да подрежда под черешата вана, биде, умивалник, мраморни плочи, теракотни плочки. Щял да влиза в нов апартамент, та подготвял туй-онуй. Най-сетне хора сме, а и той ни е правил услуги… И като се заредиха!

Началникът на мъжа ми докара разсъхнато буре

и даде указания през два часа да сипваме в него по три кофи преварена вода, а през три часа да го завъртаме с по два румба по посока на часовниковата стрелка, защото така слънцето щяло да огрява дъгите, а те от своя страна щели и т.н. Гениален, но неоценен учен от съседната кооперация изкопа (с наша помощ) голяма и дълбока дупка в югоизточния край на двора и клекна до нея с хронометър в ръка да прави научен експеримент. Той щеше да установи скоростта, с която дъждовната вода се просмуква в дупката, а пък това щяло да доведе до революция в народното стопанство. Съученик от отделенията, неизвестно на кого от нас, дотътрузи от близкия мебелен магазин канапе, фотьойли и табуретки и нареди да ги наглеждаме, а той, когато е свободен, едно по едно ще си ги пренася с трамвая. Няма да го оставим в лапите на онези, които правят транспортни услуги, я.

Една сутрин се събудихме зазидани. Вратата и прозорците на долния етаж бяха обградени с плътен тухлен зид. Чухме как на двора врещи гладната коза, чухме плисък от вода и жалния вик на гениалния учен. Явно беше паднал в дупката. После козата захрупка канапето на съученика, а доблестният мъж престана да стене — дъждовната вода беше приела в обятията си поредната жертва на науката. Към обед по телефона се обади кумецът и каза, че нощес той стоварил тухлите, нали прави вила. Напролет щял да ги вдигне. Каза още

да накъсаме чаршафите, да направим от тях стълба,

да я пуснем от втория етаж и така да влизаме и да излизаме. И да престанем да се глезим, ако искаме да ни смята за хора.

Цяла седмица самоотвержено се борихме за гордото име човек и накрая решихме: сменяме къща с двор, на три минути пеши път от операта, за гарсониера на шестнадесетия етаж в „Младост“-IV$. Надяваме се, че оттам София дори не се вижда, та камо ли центърът й, а на шестнадесетия етаж никой не може да ти докара коза, буре, черджета, биде, тухли, вана и прочее. И никой няма да седне да ти копае дупки. (Впрочем още не са потърсили гениалния учен.) Ама нямало да работи асансьорът. Това не ни засяга. Така се катерим и спускаме по стълбата от чаршафи, че който ни види, ще ни завиди.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара