На всички ни е позната голямата еуфория преди Великден. Трескави приготовления, след които следва обилно ядене, като за последно. Яйца и козунаци украсяват трапезите. От къщите се носи миризма на агнешко.В събота срещу неделя, точно в полунощ, църквите са препълнени с хора, които са се събрали, за да посрещнат празника. Навсякъде се чува „Христос Воскресе!“ и звукът на пукащи яйца.

Image_1130781_5

Да, но има и други хора, които бягат от ритуала, но често имат повече вяра от шумните великденски християни. Да коментираме хората, които спазват традициите, е скучно. Всяка година едно и също. Затова сега ще ви представя една от тези различни гледни точки, която е много интересна. Тя е на известния български писател Калин Терзийски.

Той споделя, че не обича никакви традиции по принцип. Струват му се прекалено мътни, ирационални, предразсъдъчни, средновековни, напомнящи за дивашката и неосъзната история на човечеството, която като че продължава и до днес. Суеверия и мракобесие не обича. Затова не спазва никакви традиции. Например пост. Казва, че е християнин, защото вярва в Бог, а не в спазването на определени модели на поведение. Живее в размисъл и покаяние. Работи, прави, струва – след това моли Бог за прошка. Преди това, естествено, внимава да не сгреши. Но винаги моли за прошка Господа.

На въпроса дали обикаля църквата, когато се посреща празникът, той отговаря: „Това вече е пълна идиотщина. Но не съдя хората. Ако им харесва – нека го правят. Прилича на дивашки вуду ритуал. Бог не иска от нас да сме ирационални и суеверни. Не би ни създал с разум, ако искаше това“. Същото е мнението му и за минаването под масата за пречистване на душата на Разпети петък: „Както казах – дивотии. Дивашки, безпросветни глупости“. Не боядисва яйца, но не пречи на никого да го прави, щом това му носи забавление. Според него е неразумно, но не кори хората, на които им харесва.

Попитах го и за мнението му за българските свещеници, за тяхната лоша слава и легендите, които се носят за скъпите им коли и т.н. „Те са едни от основните причинители на оттегляне от вярата.“ – казва Калин Терзийски. Той е на мнение, че вярата не бива и не може да се институционализира: „Да вкараш вярата, най-дълбоко личното преживяване на човека – в институция, която има напълно светски характер – имоти, администрация, бюджет – това е просто безобразие. Казано е в Библията – човек, когато се моли, отива в тайната си стаичка. Църквата е обида към вярата“ – разсъждава още той.

За Калин няма християнски празник. Християнинът празнувал всеки ден и всеки ден общувал с Бог. За него има само светски празници.

Намира повечето православни църкви за кичозни: „Хартиени иконки, некадърна живопис, надписи: Гонене на магии и молитви срещу урочасване – 3 лв. и така нататък.“ На въпроса дали ходи редовно на църква той отговаря, че ходи в църкви само на странни и екзотични места. Повечето от тях са паметници на културата.

Това беше моята среща с вярващия Калин Терзийски и неговата интимна вяра.

*Симона е студент по журналистика в първи курс.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара