Габриела Младенова: Балансът е процес, а не крайна дестинация

Двайсет години след първата си крачка в света на бизнеса, Габриела Младенова не се определя само като успешен предприемач. Тя е майка, съпруга, приятелка, мечтател – жена, която ежедневно намира баланс между работата, семейството и себе си. В разговор с „Жената днес“ тя разкрива не просто пътя към професионалния успех на Crazy Kids, а и малките моменти, които оформят голямата картина на живота.

Жените днес често жонглират с множество роли – майка, съпруга, професионалист, дъщеря, приятелка и т.н. Има ли роля, в която усещате, че най-силно сте „себе си“?

Съвременната жена е едновременно в ритъма на валс и рокендрол – балансирайки между нежността и динамиката, между стабилността и хаоса. Да бъдеш майка, съпруга, дъщеря и професионалист изисква гъвкавост, концентрация и пълна отдаденост. Между тези ритмични смени на роли, аз самата често си задавам въпроса: в коя от тях съм най-много себе си?

Истината е, че не мога да избера само една. В някои дни семейството е абсолютен приоритет и прегръдката на децата е най-важното нещо на света. В други моменти съм напълно отдадена на съпруга си, а понякога – изцяло потопена в работата, където давам най-доброто от себе си. Стремя се да разпределям вниманието и енергията си така, че никой да не бъде ощетен, но това не винаги се получава. И точно в тези несъвършени моменти се крият най-ценните уроци, които са ме изградили като характер.

Ако трябва да посоча една роля, в която съм напълно автентична, без очаквания, без роли, без задръжки – това са моментите, когато съм насаме със себе си. Когато оставям всички маски и си позволявам да чувствам без филтър. Напоследък, когато децата ми вече пораснаха, си давам повече време да се вслушам в собствените си нужди – и откривам, че това не е егоизъм, а свобода. Свобода да бъда просто аз.

20 години работа, успехи и предизвикателства. Как този път ви промени като жена – извън офиса, у дома, в тишината на личното време?

Две десетилетия… само как звучи!

Ако трябва да бъда честна, моят професионален път започна далеч преди това. Винаги в сферата на търговията, явно това е моето призвание. Преминала съм през различни роли, търсейки себе си. В крайна сметка не аз открих детските дрехи – те откриха мен. С раждането на сина ми всичко се промени, а изборът на този път дойде съвсем естествено, без да съм го планирала.

Ако трябва да опиша как ме промени това като жена с една дума – изцяло.

В началото бях устремена, амбицирана, водена от желанието да се доказвам, да покорявам върхове. Бях убедена, че това е правилният път – изкачване, надпревара, развитие. Водех се от интуицията си – тя винаги е била мой най-сигурен съветник, никога не ме е подвеждала.

Но предизвикателствата ме научиха, че пътят не е само нагоре. Те ме направиха по-устойчива, по-търпелива, по-силна. Осъзнах, че неуспехите не са загуби – те са уроци. Всеки момент, в който съм приемала нещо за провал, всъщност е бил важен етап от израстването ми.

Днес, когато поглеждам назад, съм благодарна за тези уроци. Те са не по-малко ценни от самите успехи.

По природа съм борбена, а понякога дори твърде непокорна. Това ми е помагало, но понякога и пречело. С времето осъзнах, че истинският успех не е само в постиженията, а в баланса – между работата и личния свят, между целите и насладата от постигнатото.

Започнах да ценя повече моментите със семейството. Малките радости, онези непринудени мигове, които носят спокойствие и топлина.

А в най-личните си моменти, в тишината, когато съм насаме със себе си, разбрах, че истинската сила не е в непрекъснатата борба. Истинската сила е да знам кога да спра, кога да се насладя на постигнатото, кога просто да бъда.

Работата ме научи на дисциплина. Животът ме научи да бъда по-нежна и обичаща – към себе си и другите. И днес знам, че двете не си противоречат.

Все още имам мечти, все още имам амбиции. Но вече разбирам, че не е достатъчно само да вървя напред, а и да се наслаждавам на пътя.

Майчинството често променя перспективите ни за кариера и личен живот. Какво ви научиха децата за самата вас – не като бизнес лидер, а като човек?

Когато станах майка, не подозирах, че всъщност влизам в най-трудното, но и най-възнаграждаващо училище. Училище, в което всеки ден имаш изпит, но нямаш учебници, правила, инструкции. Всеки ден беше нов урок, а учителите ми не бяха книги или ментори. Бяха децата ми.

Първият и най-труден урок, който ми дадоха, беше търпението.

Бях свикнала да контролирам всичко – работата, графика, решенията – изведнъж се озовах в свят, в който нещата рядко се случват по план. Няма „правилен“ начин да успокоиш плачещо бебе, няма формула за перфектно възпитание, няма гаранции, че всичко ще се случи така, както си представяш.

Децата ми ме научиха, че не винаги мога да държа юздите. Че понякога трябва просто да се отдръпна и да ги оставя да вървят по своя път. Да правят своите грешки. Да падат и да се учат. Да приемам несъвършенствата – както техните, така и моите. Тази мисъл първоначално ме плашеше, но постепенно се превърна в най-голямото ми освобождение.

Вторият урок беше безусловната любов.

В професионалния свят нашата стойност се измерва в успехи, постижения, признание. В майчинството обаче е различно. Децата не те обичат заради титлите, заради това колко си постигнал или колко си „добър“ в родителството. Те просто те обичат. Защото си там. Защото в твое присъствие светът им е цял.

Тази безусловност преобърна представите ми за живота. Разбрах, че не е нужно да доказвам “стойността” си, за да заслужа любов – тя просто съществува, когато си позволиш да бъдеш истински.

И знаете ли, вярвам, че децата не идват при нас случайно. Те ни избират. Появяват се в живота ни точно тогава, когато трябва – за да ни научат на любов, търпение и приемане. Те не просто растат с нас, а ни карат да пораснем и ние.

В днешно време се говори много за „жената, която има всичко“. Вярвате ли, че е възможно? Или балансът е просто красиво, но недостижимо клише?

“Всичко“ има различно значение за всеки. Не вярвам, че човек, независимо дали е жена или мъж, трябва да има всичко. Ако го постигне, към какво ще се стреми?

В природата съществува баланс, но в живота той е динамичен. В един етап от пътя кариерата е на преден план, в друг – семейството. Има моменти, когато се раздаваме за другите, и такива, когато се връщаме към себе си.

Истината е, че балансът не е крайна дестинация, а постоянен процес. Важно е не да гоним някакъв външен идеал, а да разберем кое е ценно за нас в дадения момент – и да го поставим на първо място без чувство за вина.

Ако разглеждаме баланса като лично усещане за удовлетвореност, вярвам, че той е постижим, но в различни етапи от живота. Жената може да има „всичко“, но според своята дефиниция, а не тази, която ѝ налага обществото.

И най-важното – не всичко наведнъж, а в правилния момент.

Ако трябваше да напишете писмо до бъдещото си „аз“ след още 20 години, какво бихте си напомнили – като жена, не като предприемач?

Никога не изневерявай на себе си!

Годините ще оставят своя отпечатък. Нека животът те променя, но не позволявай да угаси духа ти. Обичай и цени себе си със същата отдаденост, с която го правиш за другите.

Помни, че преди всички роли на майка, съпруга, предприемач, ти си човек. Човек със собствени мечти, емоции, слабости. Съхрани това. Запази искрицата, която те кара да търсиш, да откриваш, да се предизвикваш.

А когато дойдат трудностите, защото знам, че ще дойдат, напомни си: всяка битка, всяка победа или загуба са знак, че животът ти е бил пълноценен.

Пътят няма да е лесен. Но ще си струва. И най-важното – нека носи удовлетворение.