За Емил Димитров се омъжих, когато бях на двайсет години. Преди това водех живот на обикновено провинциално момиче от малък и спокоен по онова време град – Кричим. Бях единствено дете, чакано дълго, родителите ми ме отгледаха с много нежност и любов. Попаднах сред артистичния столичен елит вече студентка, но неподготвена за столицата, с привички и представи за живота, които се смятаха за старомодни.

emil

Познавах доста музиканти покрай Жоро Гърка. Неговите родители бяха близки на мама и татко. Една вечер той ме покани на ресторант. Седяхме в Унгарския и ето ти, пристигат Емил Димитров и Васил Андреев. Всички, които бяха на масата, скочиха, а Емил седна до мен, започна да ме ухажва и да ми сваля звезди. Никога няма да забравя този ден. Той ми купи 114 карамфила и понеже бяха чифт, цветарката се върна и ми донесе още един стрък. Така започна нашето приятелство. Той ми се изповядваше.

По това време Емил живееше в прочутата вила в Княжево. Започнах да ходя там, да готвя, да поддържам къщата. Чувствах се майчински настроена към него и същевременно господарка на хубавата къща. Емил тогава беше страхотна звезда, а аз – едно добро дете, което го гледа в очите. Така около две години бяхме нещо като гаджета. Целунал ме е не повече от 5-6 пъти. Но на мен това не ми правеше впечатление. Ласкаех се, че звездата на българската естрада плачеше на рамото ми и шепнеше: „Само ти можеш да ме спасиш, само ти можеш да ми помогнеш.“

За нашата връзка се разчу чак до Кричим. Баща ми пристигна в София и много ядосан ми каза: „Какво чувам за теб? Била си гадже на Емил Димитров? Много те моля, с толкова любов сме те чакали и отгледали, остави го и се върни при нас, защото той не е мъж. “Аз му отговорих: „Татко, аз обичам Емил и ще преценя сама. Не слушай хората, той не е такъв.“

emil-2Никой не можеше да ме разубеди да не съм с Емил Димитров. За мен той беше най-хубавото нещо в живота ми и аз непрекъснато се чувствах Присила Пресли. Това продължи до сватбата. Тя беше грандиозна, бях най-хубавата булка, която можете да си представите. Щеше да ни кумува Шарл Азнавур, но не можа да пристигне от Париж. Сватбата беше в хотел „Балкан“ и присъстваше целият софийски елит. Но през първата брачна нощ това, което каза баща ми, се сбъдна. Емил повдигна с пръст брадичката ми, усмихна се: „Е, моето момиче, много ти благодаря, но аз наистина съм бисексуален и тази вечер ще спя с моя приятел, а ти лягай на канапето.“ Цяла нощ плаках, но изборът си беше мой.

После се заинатих. Реших да докажа себе си чрез този брак, предполагам, че това е от консервативния ми манталитет. Няколко пъти дори успях да спя с Емил. Родих един чудесен син, който е всичко за мен.

Мнозина ме питат защо не съм се махнала веднага след първата брачна нощ. Сега мога да отговоря, че неговата слава, къща и пари бяха изключително съблазнителни. Мислех си, че мога да го променя и че можем да живеем живота си в приятелство както много подобни семейства по света. Трябваше да съм луда, за да се разделя с Емил Димитров, пред когото цяла България стоеше права. Имаше жени, които си режеха вените заради него, и такива, които пътуваха след нашия автобус из цяла България. А и в началото Емил беше изключително добър с мен, той дори ме обичаше, обича ме още. А аз се борех по всякакъв начин да го запазя, защото всъщност той е един самотник.

Интервю с Емил Димитров от 1974 г.

В дома ни идваха много високопоставени личности. Те също харесваха разкоша, лустрото, вечерята на свещи със сребърни и златни сервизи. Но никой не му помогна с нищо. Емил се справяше сам с живота благодарение на изключителния си талант. Живеехме луксозно. Ходехме в чужбина. На един концерт в Париж присъстваше и цар Симеон. След концерта самият Симеон стана и помоли Емил да изпълни още веднъж песента „Моя страна, моя България“. Беше страхотно преживяване. Вечерта нашият посланик в Париж Топенчаров даде коктейл в посолството, а царят подари кошница с 500 бели рози в различни нюанси. Емил предпазливо погледна посланика и попита дали може да приеме розите. Г-н посланикът му отвърна: „Разбира се, ти си артист, а не политик.“ Няма да ви разказвам за турнетата из Съветския съюз, където Емил беше посрещан почти като „Бийтълс“ и както сега посрещат Майкъл Джексън.

С него обиколих почти половината свят. Песента му „Джулия“ беше в топкласациите на Франция и на цяла Европа. Когато Емил пееше тази песен в едно ливанско казино, всички станаха прави. В Ливан сутрин ни вземаха с „Шевролет“, за да ни разхождат, следобед ни връщаха с „Понтиак“. Аз се чувствах част от тези победи. Винаги бях до него, а той винаги с гордост ме представяше и казваше: „Това е моята съпруга.“ Беше време, когато се гордееше с мен, защото аз бях изключително красива и елегантна, прекрасна майка и домакиня.

За съжаление този сън един ден свърши и Емил взе да се превръща в заядлива стара мома, на която никой не можеше да угоди. Аз станах излишна.

Когато човек е на жизненото поприще в средата, както съм аз в момента, си прави равносметка. Ето и моята: можех да си остана в Кричим, да се омъжа за комшията Васил, да гледам кокошки, да имам 8 деца и да съм първата дама в околността. Но тогава нямаше да видя Париж, Далида, Шарл Азнавур и пълните стадиони с публика, които умираха от възторг пред моя съпруг.

Понякога в самотни мигове наистина се питам дали нямаше да ми е по-уютно с Васко в Кричим. В края на краищата бракът ми завърши с провал. Аз не можах да спася Емил. Късно е обаче да се вайкам и самосъжалявам.

Всичко в този живот се заплаща. В едно интервю Емил казва: „Аз съм една красива измислица, пламнала като факел и изгоряла като фойерверк.“ Всъщност това важи и за моя живот, аз също изгорях като пеперуда, привлечена от светлината на пламъка.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара