Десислава Божилова пренаписа историята на снукъра. Тя стана първата жена, която е ръководила финали на т.нар. „Тройна корона“ – трите най-големи турнира в този спорт – Мастърс, Шампионата на Обединеното кралство и Световното първенство. И едва деветия рефер, който го е пистигал.
Снимки: Личен архив
Съдия по снукър не е сред обичайните професии, но Деси я избира още докато учи в ландшафтна архитектура в Лесотехническия университет. Родената в Сливен българка успява да се докаже и вече е един от най-успешните рефери на най-престижните световни турнири в професионалния снукър.
Снукърът е близък до билярда спорт, а когато Божилова започва да се занимава с него преди 13 години, той е сравнително непопулярен в България. Наричан „джентълментския спорт“, той има традиции и дългогодишна история. Първото световно първенство се провежда през 1927 г. Тогава снукърът основно се играе във Великобритания, но в момента е популярен на много места из Европа и Азия.
Последните десет години този спорт бележи сериозно развитие и в България. Организират се демонстративни срещи с някои от най-големите играчи в света ( само преди дни в София, Пловдив и Бургас имаше такива демонстративни срещи с участието на световния номер 1 Джъд Тръмп и Джак Лисовски ), провеждат се серия от професионални турнири и интересът постоянно расте.
Божилова е част от това развитие,
а сега вече помага и за популяризирането на спорта.
Младото момиче бързо се насочва към съдийството, след като се мести от Сливен в София, за да учи Ландшафтна архитектура.
„Играех билярд и от там се запалих по снукъра. Гледах турнирите по телевизията. Когато се преместих в София, чух за Асоциация на снукър реферите в България, записах се, изкарах курс и така започна кариерата ми. Малко на късмет. Аз играя повече билярд. Пробвала съм и снукър, малко по-трудно е. Трябва повече време и тренировки. Съдийството ми се стори готина идея, записах се и взе, че ми хареса. Тогава беше много млад спорт. Имахме първите 3-4 рефери, изкарали курс. Превеждахме правилата, съвсем нов беше като спорт“, разказва Деси Божилова.
Тя расте заедно със снукъра в България.
Родната федерация с президент Олег Велинов е създадена преди по-малко от 20 години, но през последните години води у нас някои от най-големите звезди в спорта – седемкратният световен шампион Рони О’Съливан, сегашния номер 1 в света Джъд Тръмп, световните шампиони Джон Хигинс, Марк Уилямс и много други.
В България започват да се провеждат и турнири от световните серии. Именно това помага на Деси Божилова да покаже уменията си на международна сцена.
„Развитието на снукъра е благодарение на Олег Велинов, президента на Българската снукър федерация. Той организира първо няколко демонстративни мача, след това успя да направи турнири от световните серии в България. Там беше първият турнир, за който аз съдийствах за Световната федерация. Тогава забелязаха, че имам потенциал и започнаха да ми дават по-големи мачове. Няколко месеца по-късно ми дадоха телевизионен мач. Хвърлиха ме в дълбоките води, за да видят мога ли да се справя. Явно съм успяла“, спомня си 32-годишната съдийка.
А какъв е пътят до върха:
„Много труд, много пътувания, с много съвети от по-опитните рефери. Те ни наблюдават, казват ни какво трябва да поправим. Показват ни трикове какво да правим, за да случват нещата по-лесно. Зависи от човека – колко ще се постарае да приложи всичко това“, разказва Деси.
Работата на един снукър съдия включва подготовка на масата и всичко около нея, следене на правилата при всеки удар и контрол върху публиката. „Най-голямото предизвикателство е концентрацията и да може човек да вземе адекватно решение на момента. Моята работа е играта да протече възможно най-плавно. В Англия съм известна с това, че съм много строга, но това е по-скоро заради контрола на публиката, а не към играчите“, обяснява българската съдийка.
Божилова споделя, че едно от най-трудните неща са постоянните пътувания: „Първите два-три сезона не пътувах толкова много, но последните години горе-долу всяка седмица пътувам.
По време на пандемията беше още по-тежко.
Тогава организацията беше такава, че отивах в Англия за няколко поредни турнира. Връщах се в България за 2-3 седмици. Пак отивах за около месец. Най-дългият ми период там беше 56 дни. Работихме в балон, затворена атмосфера, 56 дни в една и съща хотелска стая, само слизахме по вътрешните стълби до залата. Тогава беше по-трудно. Сега отивам за седмица-две, прибирам се за седмица-две. Горе-долу имам турнир през седмица. Този сезон дори отказах няколко, защото имах нужда и малко време вкъщи да прекарам. Преди съдийствах и билярд. Спрях с него последната година, защото ми идваше твърде много“, разказва Деси.
Още когато започва да се занимава със съдийството, мечтата й е да ръководи финал на Световното първенство по снукър, което се провежда в „Крусибъл Тиътър“ в Шефилд, Великобритания. Това е най-важният турнир в снукъра, който се провежда всяка година и завършва сезона в спорта, а титлата се смята за най-голямото постижение, което играч в този спорт може да спечели.
Тази година мечтата на Деси се сбъдна –
именно тя бе избрана да ръководи финала, въпреки огромната конкуренция. И Божилова си свърши работата перфектно, въпреки че трябваше да се справя с емоциите. Тя ръководи срещата за титлата между Чжао Синтон и Марк Уилямс, която китаецът спечели с 18:12 фрейма. Деси е едва втората жена, която ръководи финал на световното по снукър.
„Мина добре. Беше доста емоционално, имаше леко напрежение. В момента, в който започна мача, успях да се концентрирам и да забравя за останалите неща. Просто си върша работата, както при други мачове. По-скоро самата подготовка преди финала, тогава беше малко по-емоционално. Финалът като мач не беше сложен за съдийстване. Нямаше толкова сложни ситуации“, разказва младата съдийка. И добавя:
Атмосферата в „Крусибъл“ винаги е уникална.
Самата зала е уникална, по коридорите всеки ден се слагат изрезки от статии от вестници. Човек върви и вижда различните медии как са отразили турнира, мачовете. Много е готино“.
Божилова разказва и как на финала е била посрещната с бурни аплодисменти, а всички от българската агитка са станали на крака. „Викаха, бяха с много готини тениски, направени за мен. Беше много приятно“, признава Деси.
Признанието, което получи Божилова на финала, беше напълно заслужено. Тя накара много българи да се гордеят с нея, а някои за първи път да чуят за снукър.
„Толкова внимание не бях получавала. Изключително съм благодарна, защото мисля, че това
може да помогне за развитието на този спорт в България.
Все повече хора у нас научават за снукъра. Надявам се, че сега и все повече хора ще решат да запишат децата си – да пробват, да потренират, да видят за какво става въпрос“, споделя младата съдийка. И добавя: „Толкова много коментари и съобщения получих. Беше изключително приятно да видя, че моята емоция е споделена с толкова много хора и те всъщност се радват и се гордеят. Изключително съм благодарна за подкрепата“.
Божилова казва, че в снукъра вече има доста жени съдии и признава, че не е виждала различно отношение от страна на играчите към нея. В началото е било малко по-трудно, защото играчите са свикнали по-възрастни мъже да им съдийстват, а не малко момиче. „Но никога не е имало по-различно отношение, просто трябваше да работя малко по-здраво, за да се докажа“, признава Деси.
Когато не е около масите за снукър, за да следи за спазване на правилата, голямата страст на Божилова е
рисуването и сладкарството.
Деси създава специални торти за роднини и приятели. „Реших да пробвам да украсявам торти. На приятелите им допаднаха и на външен вид, и на вкус. Миналото лято, когато имах малко почивка, се записах на един курс по сладкарство. Оказа се, че доста ми харесва“, споделя българката, с която всички се гордееха тази пролет.
Момичето, което пише с големи букви историята на българския снукър и което завладя може би най-джентълментския спорт, казва, че снукърът е невероятен спорт и всеки трябва да опита – независимо дали като съдия или като играч. Но и добавя, че това не означава, че ще станеш професионалист, защото конкуренцията е огромна и изисква много труд и постоянство.
0 Коментара