Броени дни не стигат на Гинка Станчева и Пейчо Пейчев да отпразнуват златна сватба

Ще ви разкажа любовната история на жената, чиито снимки се продаваха по будките за вестници и стрелбищата заедно с образа на филмовия й партньор Апостол Карамитев, по нея въздишаха поколения гимназисти, а тя е първата българка минала по червения килим в Кан. Вероятно сте се досетили, че става дума за Гинка Станчева, която си отиде на достолепната възраст от 91 години на 4 февруари 2023 г.

Лъчезарната и неподправена красота на българската актриса озарява екрана и макар никога да не му дава повод за това, съпругът й Пейчо Пейчев я ревнува люто. То и няма как иначе. Тя е изключително привлекателна, а той българо-италианец, с гените на две темпераментни нации от ревниви мъже. Подозира я във връзка с Апостол Карамитев и с всички мъже, с които тя играе на сцената и във филмите. „Но като видя и почувства какъв човек съм, разбра, че няма смисъл да се терзае“, уточнява в интервю актрисата.

Гинка Станчева неведнъж е разказвала тяхната история, започнала от ученическите години, минала през студентството и продължила на театралните сцени и снимачните площадки – цял живот.

Пейчо Пейчев е единствената й любов

и единственият мъж в живота й. Запознават се по време на почивка във Велинград, където бъдещата звезда е изпратена с колежка на майка й в почивната станция на банковите чиновници. Пейчо пък е в станцията на адвокатите. Между двамата пламва любов от пръв поглед и младежът изминава всеки ден по 14 км пеш, за да зърне девойката.

Когато той влиза във ВИТИЗ, Гинка решава, че това ще е и нейната съдба. Така и така майка й, останала вдовица с две дъщери, след като мъжът й загива на фронта при Страцин във Втората световна война, не е съгласна Гинка да става балерина. В онези години на танцуващите момичета не се гледа с добро око.

За радост на Гинка я приемат в театралната академия, в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. С Пейчо се женят, когато тя е студентка трети курс, а той вече завършва. Разпределен е в Благоевградския театър. Тя, макар да е поканена в култовия по онова време бургаски театър, предпочита да отиде при мъжа си, след като се дипломира през 1955 г. Завършва актьорско майсторство  в един клас с Татяна Лолова, Григор Вачков, Хиндо Касимов, Ицко Финци, Досьо Досев и др.

В Благоевград играе Жулиета, а съпругът й – Ромео.

Следват още роли на кралици и принцеси, Есмералда от „Парижката Света Богородица“, Мила от „В полите на Витоша“, а през 1958 г. актрисата постъпва в Народния театър за младежта, където работи до пенсионирането си през 1992 г.

Дъщеря им Ермелина, кръстена на италианската си баба, е дипломат от кариерата. Имат внук Андрей-Константин. Гинка Станчева твърди, че със

съпруга си остават влюбени до последния му час през 2002 г.

Любопитната подробност е, че бащата на Пейчо Пейчев е първият висшист от село Професор Иширково, който е учил право в Италия, а впоследствие е адвокат в София.

Отдавна е известно, че през 1957-а на кинофестивала

в Кан Гинка Станчева засенчва Елизабет Тейлър.

Как става това ми разказа лично професор Ваня Акрабова, съпруга на режисьора на филма “Земя” Захари Жандов. Археоложката, която е завършила в Германия и има докторат от Италия, изпада в ужас, когато вижда 23-годишната Гинка, нагиздена с рокличка за 20 долара от „Галери Лафайет“. Зашеметяващата за социалистическото време сума от 100 долара й е подарена от италианската свекърва да си купи нещо от Франция. Обиграната светска дама Ваня осъзнава, че няма как Гинка да мине по червения килим с тоалет от така модерния за времето си найлон. Тя изважда от личната си колекция автентични български бижута и кара младата актриса да облече костюма си от филма – национална носия от фонда на ансамбъл „Филип Кутев“. Станчева е толкова свежа, неподправена и интересна за фотографите, че те наистина я снимат повече от  Елизабет Тейлър.

„Земя“ на Захари Жандов  е първият български филм, допуснат до състезателната програма на кинофестивала в Кан през 1957 г. А Гинка Станчева става първата българска актриса, която стъпва на червения килим и е аплодирана от звезди като Бриджит Бардо, Марина Влади, режисьора Федерико Фелини и съпругата му Джулиета Мазина. Гостите са настанени в един от най-престижните хотели и сутрин се виждат на закуска. Гинка признава, че въпреки доброто си възпитание, не знае как да използва толкова много прибори, затова внимателно наблюдава какво правят другите и си взема от същото, повтаряйки движенията им.

Нейната Цвета от „Земя“ печели сърцата на публиката,

а председателят на журито, писателят Андре Мороа, признава, че никога няма да забрави „тези искрящи очи“. Гинка е посрещната с овации, когато се явява в операта, където текат прожекциите, в автентична българска носия. Така неволята ражда сензация. Публиката се стича на крайбрежния булевард „Кроазет“, за да види на живо екзотичната красавица, дошла отвъд Желязната завеса, облечена в национален костюм. А роклята, която Гинка си купува е с парите,  предназначени от свекървата италианка за тромпет за Пейчо. За утеха го сдобива с едни от първите в София дънки.

Обаче едва не спират Гинка за първото й задгранично пътуване. Тя още е актриса в Благоевградския театър, а един от най-големите му почитатели е владиката Пимен – винаги е на първия ред при всяка премиера. Една вечер играят представление в Якоруда и след това той кани актьорите на вечеря в къщата на негов приятел. Още на сутринта в Държавна сигурност знаят, че Гинка Станчева е била в попска компания. Само авторитетът на Захари Жандов и намесата от „най-горе“ решават проблема. Тя получава изходна виза и т.нар. „червен паспорт“.

На кинофестивала в Кан през 1956 г. френски вестник нарича Гинка Станчева „ла ведет булгар“. Българската звезда. Тя твърди, че е приела тази оценка съвсем равнодушно. След прожекцията на  „Земя“, целият салон става на крака и започва да ръкопляска. За актрисата това е изключително преживяване. „Беше й много мъчно и скришом си поплакваше за Пейчо, много се обичаха“, каза ми навремето Ваня Акрабова-Жандова.

В съседната на българската делегация ложа са Елизабет Тейлър с режисьора Майкъл Тота, тогава поредният й съпруг. В хотела съседи по стая пък са им Федерико Фелини и Джулиета Мазина.

Но не всичко в кариерата й е цветя и рози.

Когато с Пейчо се местят от Благоевград в София, я посрещат високомерно. Отначало разочарованието й от столичната сцена е голямо, защото й дават само да движи кукла зад параван – тя, която е изиграла сума ти царици в Благоевград. Постепенно нещата си идват на мястото. Гинка Станчева става звезда на Младежкия и на телевизионния театър, снима се в киното. Ликът й е отпечатан върху пощенски картички и се продава по будките заедно с тези на Апостол Карамитев, Гунди, Емил Димитров. Спират я за автографи по улиците.

Успехите на Гинка Станчева в киното са не по-малки от тези в театъра. Тя остава завинаги в „златния кинофонд“ с

филми като „Любимец 13“ и „Специалист по всичко“,

където си партнира с Апостол Карамитев, „Нощем с белите коне“, където играе с Николай Бинев, първия български телевизионен сериал „Семейство Калинкови“. Актрисата никога не е спирала да работи. По време на пандемията се ваксинира, за да е готова да излезе на сцената, когато се отвори възможност. Снима се и в киното на близо 90 – през декември 2021 г. излиза лентата „Рая на Данте“, където тя играе майката на главния герой, страдаща от деменция. За ролята Гинка Станчева дори се явява на кастинг!

Може би най-големия удар в кариерата си понася, когато я пенсионират от Младежкия театър. През 1992 г. същата съдба сполетява цяла плеяда обичани български актьори, които са в разцвета на силите си – Славка Славова, Мария Стефанова, Георги Георгиев-Гец, Георги Черкелов. Гинка Станчева излива болката си в предаването „Ах тези муцуни“ пред Екатерина Генова и резултатът не закъснява – предприемачът Димитър Барбуков кани актьорите да създадат частен театър „Барбуков“. Там актрисата работи от 1993 до 1998 г., изявява се и на сцената на „Възраждане“, Театър 199, пътува из страната, участва в дублажа на популярни сериали по БНТ.

По случай 70-ия й рожден ден Гинка Станчева получава орден „Стара планина“ за изключителни приноси към българската култура. През 2017 г. печели театралната награда „Икар“ за чест и достойнство. Пано с нейни отпечатъци е поставено на Стената на славата пред Театър 199. А в някои стари български домове все още се пазят пощенските картички с красивото й лице. В интервю Гинка Станчева казва:

„Какви звезди сме ние, българските актьори?

Популярни – да, но чак звезди?! Виж, от липса на зрителска обич не мога да се оплача. Вярно е и че почти всички шофьори навремето държаха мои снимки в кабините си. Запомнила съм една будка за вестници в тогавашната градска градина, където се продаваха и снимки на артисти. И хората казваха: „Дайте ми един Апостол и една Гинка за 6 стотинки“.

Филмовата кариера на Гинка Станчева обаче започва с фалстарт. Дебютният филм „Празник“ няма премиера и то едва ли е заради фаталния му 13-и номер на младата социалистическа кинематография. Трудно е да се нарече „филм“ 24-минутна пропагандна лента, посветена на държавните заеми. Но режисьорът Димитър Петров прави пробни снимки на всички студентки в театралното училище и избира второкурсничката Гинка Станчева. Тя е в ролята на девойката Иванка, на която властната майка Клеопатра (Олга Кирчева) не дава да се омъжи за младия работник Желязко (Михаил Джунов). Но когато разбира, че той е станал лауреат и е награден с 40 хиляди лева, тя бързо склонява да й стане зет. Само че Желязко постъпва като един истински комунист – заявява, че ще даде две трети от парите си за държавния заем. Както биха постъпили всички амбициозни тъщи, Клеопатра протестира енергично срещу това решение и дори симулира сърдечна криза. Младите обаче са непреклонни и обявяват деня на сватбата си. Кой, мислите, е този ден? Девети септември, разбира се.

Гинка Станчева не знае защо тогава филмът не е показан по екраните. Но е благодарна, че „Празник“ я среща с голямата Олга Кирчева. „Тя беше великолепна моя майка във филма. Щастлива съм, че можах да се докосна до нейното изкуство, обожавах я като актриса“, спомня си Гинка Станчева.

Втория си филм „Точка първа“

актрисата ще запомни с голямото целуване пред камерата.

Тя и Асен Кисимов, след години прекръстил се на Асен Ангелов, за да не мислят, че е родственик на Константин Кисимов, са влюбени студенти. Точно пред стадион „Васил Левски“ са подредени красиви беседки и пейки и двамата се целуват на една от пейките. А наоколо навалица от хора, които искат да видят как се снима филм.

Режисьорът Боян Дановски прави 17 дубъла на сцената! 17 пъти младите актьори се прегръщат и впиват устни. Дановски обаче иска още и още. Накрая се провиква: „Какви млади хора сте вие, бе? Не знаете да се целувате!“ Сценарист е Валери Петров и първоначалното заглавие е „Точка първа от дневния ред“. Филмът е първият цветен за родното кино.

Първата си главна роля Гинка Станчева изиграва във филма „Земя“ по класическата повест на Елин Пелин. Тя е бедната, но красива Цвета, влюбена в селския хубавец Еньо (Богомил Сиемонов). Той също я обича, но в крайна сметка се жени за гърбавата Станка (Славка Славова) заради нивите и имотите на богатия й баща.

Режисьорът Захари Жандов снима филма в шопските села Гайтанево и Негушево. Снимките вървят трудно. „Понякога чакахме цяла седмица, докато се появи поне едно малко облаче, защото на режисьора и оператора Бончо Карастоянов то им трябваше за настроението или за драматичното внушение на кадъра“, разказва Гинка Станчева.

При снимането на кулминационната сцена в „Земя“, в която Еньо иска да убие брат си Иван, е отсечен 300-годишен дъб. Това става в древното оброчище Атанасов връх на софийското село Гайтанево. Местните селяни с мъка се разделят с вековното дърво, защото при хубаво време се виждало чак от квартал „Редута“ в София. Но в името на изкуството и заради своя велик земляк Елин Пелин прежалват дъба.

27 години по-късно, през 1983 г., екипът на филма, начело с режисьора Захари Жандов, засажда на същото място 30-годишен дъб. Филмът е първият с премиера в софийската опера. Гинка Станчева още си спомня вълнението на софиянци, облекли най-новите си дрехи и изпълнили до краен предел залата, за да видят 22-ия филм на социалистическата кинематография.

Във филма „Ребро Адамово“ изгрява звездата на Емилия Радева. За ролята на главната героиня Зюлкер трябва да избират между Емилия и Гинка Станчева. Но на пробните снимки актьорът Никола Дадов, който играе бащата на Зюлкар, удря такава плесница на Станчева, че тя залита и пада. Екипът решава, че софиянката е твърде крехка и нежна за главната роля. По-подходяща за нея е физически по-здравата и „по-остра“ като актриса радомирчанка Емилия Радева. С нея са приятелки от деца и Гинка Станчева и Пейчо Пейчав са кумове на сватбата й с Любомир Димитров. На Гинка дават втората централна роля – приятелката Хатидже, а Емилия си партнира с Любомир Кабакчиев. „Много съм доволна от участието си в този филм, имам прекрасни спомени от Стария град в Пловдив, където го снимахме“, признава Гинка Станчева.

През 1958 г. излизат два филма с нейно участиа – „Хайдушка клетва“ и „Любимец 13“.

И в двата партньор й е Апостол Карамитев.

Първия ще запомни с безсънието и с голямото треперене. Докато снимат „Хайдушка клетва“, всяка вечер джип таралясник я кара от Благоевград до София. Пътят тогава е почти като коларски, а в бричката няма парно, често гасне и шофьорът върти манивелата, докато пак запали. У дома Гинка има време колкото за една баня и едно кафе и рано сутринта е на снимки в кинопавилиона на ул. „Любен Каравелов“. След снимките потегля отново за Благоевград, и се друса по пътя 4-5 часа.

А треперенето започва още по време на пробните снимки. Тя, не много известната още актриса, трябва да застане срещу актьора, по когото са запленени почти всички жени, а самата тя го обожава. Докато е студентка, няма негово представление, което да не е гледала по няколко пъти. Станчева е в миманса на „Ромео и Жулиета“ в Народния театър и единствена си извоюва правото да гледа постановката от портала, когато не участва в масовите сцени. Апостол е Ромео, Мила Павлова и Ирина Тасева се дублират като Жулиета. Гледа ги отблизо Гинка и има чувството, че участва в техните любовни преживявания.

 

И ето, че има шанс да играе заедно с идола си във филм.

 

Когато рано сутринта пристига в киноцентър „Бояна“, Карамитев вече е там. „Видях го и си помислих, че ще припадна от вълнение. Но той ме посрещна с такава топлота и сърдечна усмивка, че изведнъж бариерата между този голям актьор, когото боготворях, и мен, начинаещата актриса, рухна…“, разказва актрисата. Пробните снимки са великолепни. Тя и досега си мисли, че е одобрена заради неговото великолепно партньорство.

На кастинга за „Любимец 13“ Станчева изживява друг ужас – трябва да зашлеви плесница на Апостол, както във филма удря героя му, близнака нахалник Радосвет. И страшно се притеснява как така ще шамароса идола си. Но, изглежда, го прави добре, защото в крайна сметка е одобрена за ролята на Елена.

„Любимец 13“ е първата комедия на Гинка Станчева. Най-трудната сцена е, когато скача от лодката в морето, за да избяга от ухажора си (Любомир Бодуров). Във водата обаче пресреща Апостол като близнака Радослав и той напира да се запознае с нея. Снимат епизода в морето срещу сегашния курорт „Св. Св. Константин и Елена“. Гинка плува добре, но обича да усеща дъното под себе си. От екипа я уверяват, че мястото не е дълбоко и при първия дубъл тя смело и със самочувствие скача от лодката. Обаче не докосва дъно и започва да маха с ръце като удавник, нагълтва се и с вода…

Най-приятната сцена в „Любимец 13“ за Гинка е, когато в края на филма с Апостол пият вода и се целуват до чешмичката недалеч от езерото „Ариана“.  И докато двамата се целуват, идва пазачът (Лео Конфорти) и ги глобява три лева. Правят много дубли с целуването, Володя Янчев все повтаря: „Я още един да направим, я още един…“ Обаче не успяват да подобрят рекорда от „Точка първа“ със 17-те дубъла.

След двата „любовни“ филма с Апостол Карамитев, плюс участието им и в „Специалист по всичко“

 

тръгва слухът, че двамата са любовници.

„Нали бях актриса в Благоевградския театър, цяла Пиринска Македония говореше, че имам връзка с Апостол. Хората наистина бяха убедени, че е така“, казва актрисата.

Веднъж тя и съпругът й Пейчо Пейчев отиват в градската баня в Петрич и касиерката, жена на средна възраст, я познава: „Много ми харесва как играете, другарко Станчева, но нали вие с Апостол Карамитев сте по-така…“. „Недейте да си мислите нищо, другарко – казва през смях Гинка. – Апостол има великолепно семейство, жена му е Маргарита Дупаринова и тя също е чудесна актриса. Аз съм омъжена, ето това е съпругът ми, който играе с мен в театъра, елате да ни гледате довечера в „Ромео и Жулиета“. Така и не можах да я убедя, че ние с Апостол нямаме „нещо по-така“.“

„Е, не отричам, че понякога наистина това във филма се случва и в живота на актьорите, но при нас с Апостол нямаше нищо. Абсолютно нищо! Много се обичахме двамата, където се срещнехме, Апостол се хвърляше да ме целува. Но всичко се свеждаше до едно огромно приятелство и творческа обич…“, казва Гинка.

Тя самата става героиня на филм, който направи за нея известната кинокритичка Олга Маркова. На премиерата на „Призвание актриса“ Гинка Станчева пак минава по червения килим в народна носия.

Въпреки звездния си статус се явява на кастинг през 2019 г. На 87 години! “Ами такива са правилата, казва актрисата. – Едно време го наричаха прослушване. Защо да се дърпам сега и да се отказвам? Това беше такава интересна възможност!“. Екипът на филма „Рая на Данте“ търсел възрастна дама, която да играе майката на главния герой. С много респект и уважение поканили и Гинка Станчева. И печели с убеждението – пенсиониран артист няма!

Любопитна подробност е, че немалко италиански кинаджии готвят нейния прочут боб. Покойният съпруг Пейчо Пейчев дълги години играе в копродукции с колеги от Рим. И като всеки бохем ненадейно “изсипва” гости без предупреждение у тях. А Гинка им готви. Вкусно. Дори боб.  Защото каквото и да прави, го прави с любов. Любовта е основната „подправка“ за нея – и за роля, и в кухнята. А италианците прилежно записвали рецептата.