Благовеста – момичето, което подарява време и бъдеще

Благовеста Пугьова е една забележителна жена, която подарява време и бъдеще на сираците. Всичко започва през 2010 г., когато Блага подарява книги на момиче, настанено в дом за деца, лишени от родителски грижи. Тази среща се оказва ключова за всичко, което ще последва след това. Ражда се инициативата „Подари книга“, която привлича хиляди доброволци през годините. След това кампанията се разширява, за да стане фондация „Подари време“, тъй като Блага и доброволците вярват, че за децата има нещо по-ценно от книгите – времето, прекарано с хората и създаването на истински приятелства.

Снимки: Надежда Чипева

В кампанията „Подари време“ в момента са ангажирани 300 доброволци, 300 деца, над 30 центъра от семеен тип. Днес, 15 години по-късно, статистиката показва, че повече от 3000 доброволци подаряват над 100 хил. часа на децата.

Едновременно с благотворителната си дейност, Благовеста развива и успешна кариера в корпоративния свят. Тя е финансист по образование и през 2018 г., заедно с нейния приятел Андрей Нончев, създават софтуерна компания, фокусирана в разработката на решения с изкуствения интелект. Двамата намират начин да съчетаят бизнеса с каузата. „Така решихме да дадем 50% половината от дяловете си във фирмата на фондацията, т.е. започнахме с една иновативна структура, която не беше типична за България, в момента не е“, казва Блага. По този начин фондацията е независима от външни дарения, тъй като частта от печалбата, която ѝ се полага, изцяло покрива бюджета ѝ за годината, а моделът печели наградата Forbes Business Awards 2022 в категория „Обществено отговорна компания“. Блага е и сред номинираните „Будител на годината 2025 “ на БНР.

Оределяш себе си като нестихващ мечтател и оптимист. Откъде черпиш сила и кураж да се занимаваш с доброволчество в България?

Отстрани често изглежда, че при активните хора всичко се получава естествено и без усилие. Определено има доза неизбежност – не можеш да не правиш това, в което вярваш и да не се питаш дали да го правиш или не. Но това изобщо не означава, че силата е константна. Има много моменти, в които поставям под въпрос дали правим най-доброто, дали това е най-добрият начин, дали въобще трябва да се месим в живота на тези деца и кои сме ние да го правим.

Ако няма съмнение в борбата за една кауза, има риск да изпуснеш смисъла. Има много дни, в които си казвам: „Май трябва да спрем всички инициативи, да я закрием тази фондация“ – и след малко срещам поредното дете или поредната история на променен живот, на млад човек, порснал младеж, или на щастлива млада дама, които благодарение на нас са излезли от омагьосания кръг на изоставянето. И тогава силата и куражът за секунди стигат до небето.

Вече 15 години сираците са твоя кауза. Как започна всичко?

Преди 15 години, като наивен млад човек, който вярва, че ние можем да променим всичко и че ние държим ключа, се срещнах с няколко деца, които живееха в институция. Животът и неизбежността им ме шоркира, исках да помогна, и в самоувереността на младостта си, нямах съмнение, че не само трябва, но и че мога да им помогна!

Започнах да събирам книги от доброволци, които да подаряваме на децата в домовете, защото на мен самата книгите бяха дали криле и сила. Нямах ни най-малко съмнение, че ако подарим книги на тези деца, те ще ги прочетат и ще намерят място и смисъл как да продължат и те сами напред… Изобщо не стана така, книгите почти никой не ги четеше, не защото нямаха тази сила, а защото децата имаха нужда от нещо друго преди това — значим възрастен, пред когото да се докажат, който да ги напътства и подкрепя.

Имаше една друга пирамида на Маслоу за тези деца, където сигурността се изразяваше в нещо, което доброволците можеха да им дадат: приятелството и подкрепата, които станаха нашият фокус.

Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскваш по пътя?

Преди да се захвана с „Подари книга“ и „Подари време“, мислех, че каузата е достатъчна да движи напред и да дава смисъл на всяка една добра инициатива и добро дело. Но когато го виждаш отвътре и особено когато приложиш бизнес опит в каузата, се изправяш пред много предизвикателства.

Основната рамка, която прилагам за всяко предизвикателство е наистина да измерваме ефекта и това какво връща всеки един ден и всеки един лев, инвестиран в каузата. Колкото и странно да изглежда смесването на добрината с конкретни измерители, това е изключително полезен инструмент и може да бъде пътеводител за всяко едно добро дело. Мисля, че това е и едно от нещата, които ни помагат да сме толкова устойчиви вече години наред и да продължаваме да растем.

Всеки вложен ден в подкрепата и образованието на едно дете се връща като ефект на пеперудата в неговото бъдеще и това ни помага да преодоляваме всякакви препятствия по пътя, каквито и да са те.

Чувствала ли си се някога изгубена – във всеки смисъл на думата?

Много често. Основните моменти са, когато виждаш, че сме вложили много енергия в някое дете, а то след 5 години все пак се връща в гетото и става родител на 5 деца, които отново изоставя.

Тези случаи могат да те смачкат много, но и ми е било надменно да мислим, че формулата да променяме живота и пътя на човешко същество е линейна формула и има 100% успеваемост. Сипваш малко внимание, плащаш уроци  по математика и български, помагаш му да спре лошата компания, ангажираш психолог да му помага, намираш му хоби и вдъхновение и хоп — ето ти самостоятелен, силен и уверен възрастен. Не, не винаги става така.

Винаги има щипка магия и алхимия в тази формула. За щастие, добрите истории са стотици и това е, което ни държи толкова години. И колкото и да съм привикнала към тях, всяка такава история пак ме разплаква и усмихва.

Ти си доказателството, че предприемачеството може да бъде съчетано с кауза, а бизнесът да работи за социална промяна. Как стана така, че софтурената фирма, на която си основател, дари половината от дяловете си на фондацията „Подари време“?

Имали сме много трудности в набирането на средства за фондацията, при все че нашият бюджет е много минимален и в годни сме имали основно разходи за организация на пътуванията на децата и доброволците, уроци и курсове за децата и един или двама човека, които да организират целия поток от 300 доброволци и 300 деца във всеки един момент. Търсейки начин да не бъдем зависими от дарения, се вдъхнових много от западния модел на foundation-owned enterprises, или копмании, които се притежават от фондация или тръст със социална цел. Това е уникален модел, в който бизнеса може да е устойчив само по себе си, но да споделя печалбата или на практика излишъка от ресурси с кауза. Това е идеалът ми за иконимическа структура, който се радвам, че виждам все повече.

Какъв съвет би дала на хора, които искат да вървят по пътя на доброволчеството, но по една или друга причина не го правят?

Да не се отказват, но да гледат с широко отворени очи, едното без другото не работи. Първото е, защото всеки човек с голямо сърце и кауза неизбежно стига до моменти на голямо отчаяние. Помисляйте си в този момент, че злото може би няма това отчаяние, и доброто също не трябва да си го позволява.

Отворените очи са важни, за да пазят от голямото сърце, защото дори в най-дорбата кауза трябва да не забравяме да наблюдаваме хората, на които помагаме, процесите в тях и да не оставаме слепи за това какво можем да подобрим, за да можем да помагаме повече. Тази промяна не означава да се откажеш от идеята си, а да обгърнеш като пашкул проблема, и колкото по-близо си, толкова повече пролуки в него виждаш, учиш се и все по-добре помагаш, така че да задушиш напълно злото.

С какво би направила компромис и за какво си безкомпромисна?

Искам да съм безкомпромисна към неправдата, към грозотата в социалната и политическата обстановка в мометна, към олигарсите и властващите в сянка, които дори в момента се усещам, че ме страх да назова (не че има четящ, който няма да се сети). И защо правя този компромис – защото мисля, че сме малко, а те са цял апарат от хиляди, които крещят и крадат, защото тяхното крещене ме убеждава, че нищо не мога да променя, че ние всички нищо не значим и нищо не можем. Всеки, който е част от тази система е клетка в това чудовище, което ограбва масово като държава и като нация, докато ние се мъчим с малки смешни стъпки да спасяваме единични животи.

Толкова много ме е яд на мен си, че не правя нищо, за да спра това чудовище на системата.

Променяш животи, влияеш на бъдещето. А коя е  срещата, която теб самата те е променила?

Донякъде идеята на фондацията идва и от моите срещи като дете с вдъхновяващи възрастни, които са ме накарали да мечтая за повече от това, което съм имала като възможности в малкия град. Да мечтая да стана космонавт, писател и супермен, докато седя на комина на къщата ни – мисля, че има много истина в това колко много помага визуализирането на мечтите, защото сега наистина се чувствам по малко и от трите ми мечтани професии.

Ако всеки от нас се обърне назад, може да извади спомен за някой, който го е вдъхновил и е променил мечтите и пътя му. Благодарна съм за тези вдъхновяващи хора в моя живот и ми се иска всяко дете да намери своя вдъхновител, това е и което правим в Подари време.

А историята, която те е разтърсила много?

Една от най-показателните за това какво правим е историята на едно момиче, което беше попаднало в трафик на хора в Белгия. След неясно предложение за земеделска работа и заминаването й там, се оказа, че хазяите й я изнудват за нечувано висок наем, но й предлагат начини да си плати чрез проституция, за да не извикат полицията и да я спасят от затвора. Колкото и да си казваме: “Аз ако бях, щях да направя еди какво си…”, но реалността е, че едно уплашено 18-годишно момиче без родители, често няма опита и опората да се справи в такава ситуация.

И все пак – тя се сети да се обади на нейната доброволка, останалите доброволци от групата за този дом събраха пари, за да платят дълга, намериха една доброволка от мрежата ни в същия град, която й помогна и я качи на самолета за България и историята стигна до щастлив край.

Това един от малкото примери, заради които често казваме и на децата, е че да имаш доброволец значи да имаш някой, на когото да се обадиш, когато нямаш на кого друг. Дори два месеца да не си се чувал с детето, с което работиш, силната връзка, която се създадва между едно дете и един доброволец е като въже, което спасява в правилния момент. Като спасителен пояс, който може да не ти послужи дълго, но е важно да го имаш до себе си под ръка.

Кой е бил най-трудният ти избор? И има ли урок, за който си благодарна?

Трудностите са големите уроци, тези моменти, когато разбираш, че изборите не са като в приказките – между крайно добро и крайно зло, между трудно и лесно, а винаги има нюанси във всяко от тях.

Учиш децата да мечтаят, а ти самата за какво мечтаеш?

Мечтая си да съм безкомпромисна и да имам силата да го отстоявам.  Все още не съм го постигнала обаче.

За какво/кого искаш да имаш време?

За повече книги, за много книги! Още тъгувам, че след като 14 години се казвахме “Подарете книга” сменихме името си, за да можем все пак по-ясно да показваме какво правим, но за мен книгите са магия, която може да променя света, не само заради историите, но и заради въобрежнието и способността да мечтаеш, която те развиват.

Ако искате и вие да помогнете на повече деца да мечтаят, открийте ни на podarivreme.org.