Александър Урумов е роден през 1969 г. Завършва „Българска филология” в СУ „Климент Охридски“. Автор е на три сборника с разкази: „Приказки в края на времето“, „Малкото име на дните“ и „Тиква! Ботаника на чувствата”, както и на драматургичния текст „Лалугер“, отличен с номинация на конкурса „Нова българска драма“ и номинация за „Аскеер“ през 2011 г. За седем месеца моноспектакълът „Лалугер“ с Николай Урумов е изигран над 40 пъти в страната и чужбина и получава две награди – „Най-добър актьор“ („Нова българска драма“ 2011) и „Най-добър актьор“ (Битоля 2011). Автор е и на книгата „Исус Христос – власт и политика”. Последната му творба „Али Безсмъртния” е най-продаваната книга на книжарници „Хеликон” за  месец април.

Al=Urumov

„Али Безсмъртния“ вече седмици наред е в Топ 10 на най-продаваните книги – художествена литература, на книжарници „Хеликон“. Представяш романа си в различни градове – какво чуваш от читателите, защо са привлечени от тази история?

Че е най-вълнуващата книга, която са чели от години. Че е трябвало да знаят предварително колко увлекателна е, защото все пак на другия ден са на работа, а не могат да я оставят и осъмват с нея. Има един сигурен начин да знаете какво казват читателите и той е да я прочетете. Защото казаното от мен знам как звучи – като реклама. Но вие ме питате и аз трябва да ви кажа какво съм чул. Сещам се още, че един ваш колега от едно радио ми каза следното: „Започнах да я чета с пренебрежителната нагласа „кой е пък тоя Али Безсмъртния”, а я завърших дълбоко замислен с въпрос към самия себе си „Кой всъщност съм аз”.

Всичко това те прави щастлив. И още нещо – колко автори са си представяли, че ще се молят на Бог заедно със своя герой и че тяхната молитва ще цели в центъра на читателското внимание да бъдат не техните имена, а името на Създателя?

Срещите и разговорите ни с Али винаги бяха придружавани с молитва за това Бог да докосне сърцата на хората с тази история. Да ги докосне с безкрайната и напълно неразбираема за ума своя безусловна любов, която единствено сърцето може да разбере и да приеме.

Какъв е резултатът? „Али Безсмъртния” е най-продаваната книга за април, широко коментирана и търсена из цялата страна, стигнала до читатели в САЩ, Западна Европа, Азия и Нова Зеландия. Един дебютант в този жанр застана на първото място в най-авторитетната класация за книги у нас. Без рекламен бюджет, без голямо издателство.

Защото историята е разтърсваща и защото тази книга беше написана за Божия слава.

А Бог не може да бъде N2. Затова „Али Безсмъртния” e N1.

Кой е Али Безсмъртния?

В предишния си живот – дясна ръка на Дявола, както се самоопределя той самият. Ужасяващ изпълнител на поръчки в ъндърграунда у нас, 14 години в затвор, от които 4 – изолация. Убийство, отвличане, наркоразпространение, побой, обири, нелегално минаване на границата, подправени документи за самоличност – това са само част от престъпленията, за които се знае от предишния му живот. Останалите, а и тези също, са заличени в момента, в който Али в затворническата си килия коленичи пред Христос и го приема за свой спасител.

urumov koricaИ оттук започва неговият нов живот – на отдаден християнин, на ревностен апостол, за когото Христос е начин на живот, а не новозаветна притча, останала 2000 години назад във времето. Чрез неговата жар, любов и всеотдайност десетки бежанци-мюсюлмани са станали действени, истински християни. А когато един мюсюлманин приеме Христос, това не са игрички, каквито нерядко ние, родените в християнска среда, си играем. Това е избор на живот и смърт. Което е и истинската духовна реалност, просто много хора не я осъзнават.

Накратко, Али е мъж със силен характер и воля, мъж на думата си, каквито не се срещат често. Прекрасно е да имаш такъв приятел.

Знам, че си дълбоко вярващ християнин. Фактът, че Али, вярващ мюсюлманин, открива Библията и християнството и се покръства ли те привлече в тази история?

Привлече ме безкрайната дълбочина на човешката душа, разкрита в тази история. Привлече ме Божията милост към една изгубена в дъното на ада душа на престъпник. Привлече ме красивото доверие на един пастор – Иводор Ковачев – дръзнал да повярва, че в звяра се крие човек. Привлече ме силата на новородения духовен Али, който минава по всичките си стари пътища, за да накара дълбоко мразещи го надзиратели да признаят промяната му и да наведат глава пред нея. За което той самият плаща цялата цена на своя избор. Дилър, който на единия ден продава дрога в затвора, а на следващия ден им проповядва Библията и се моли за тяхното освобождение от робството на наркотиците. С жар, с вяра, с цялото си същество. Един мъж, превърнал вярата си в дела, а думите си – в действия. И живеещ така от години. Колко такива мъже познаваме?

Казваш, че прототипът на Али е вдъхновил много иранци и афганистанци в България да приемат християнството. Това е един от най-тежките грехове за мюсюлманина – да се отрече от вярата си. Как се случва това? Каква е мотивацията на тези хора?

Божията любов. Това е най-краткият отговор. Преди време гледах личната изповед на Мосаб Хасан Юсуф, син на един от лидерите на „Хамаз”, описал своя живот в книгата „Син на Хамаз”. Той е покорен от духа на Христос в момента, в който отваря Библията и прочита за Божията любов. „Аз бях поразен, когато в книгата на неверниците прочетох, че техният Бог ги призовава да обичат враговете си. Това означаваше да ни обичат нас – тези, които ги убиваме. И това ме пречупи”. Така това закърмено с тероризъм момче става християнин. Именно тази покоряваща Христова любов печели душите на мюсюлманите. Защото любовта отсъства в исляма. Ред, йерархия, авторитет, агресия, насилие, смърт – това извира от фундаменталния ислям. Но любовта я няма. Това е, което ми казват и Али, и други мои приятели – бивши мюсюлмани, приели Христос като свой Бог и смисъл на живота си. All we need is love е изпято от „Бийтълс”, но не е създадено от „Бийтълс”. Любовта, без която не можем, носи лейбъл Made in God.

Плаши ли те религиозният фанатизъм? Твърде много престъпления срещу човечеството се извършват в името уж на вярата…

С течение на времето все повече осъзнавам, че е много кратък животът ни под това небе, за да го живеем като пленници на някакви страхове. Когато летиш със самолет, виждаш как над облаците грее незалязващо слънце. Бог никога няма да се умори да ни обича. Това си говорихме веднъж с Камал, мой приятел – християнин от Йордания. Той е човекът, който ми каза: „Знаеш ли кои са истинските мюсюлмани? Не са тези в Иран или Саудитска Арабия, или Турция, или Ирак. Истинските мюсюлмани са Ислямска държава, защото именно те прилагат Корана напълно дословно”. Така че, като говорим за религиозен фанатизъм и за престъпления с мотив „уж вярата”, нека ясно да назовем фундаменталния ислям като източник на ненавист, насилие и смърт. И то не за да разпалваме вражда към мюсюлманите – напротив! Защото тъкмо мюсюлмани са най-многобройните жертви на исляма. Защото огънят изгаря най-много тези, които са най-близо до него и затова са най-уязвими. Точно така, както руснаците са дали най-много жертви на сталинизма, например.

Много хора са ужасени от стотиците хиляди мюсюлмани, които идват в Европа. Не искат бежанци в България. Какво е твоето мнение, има ли място за страх? Как най-смислено да интегрираме хората, които идват?

Наблюдатели твърдят, че Европа е загърбила своите плодоносни християнски корени още при дебатите за конституция през 2003 г., когато не намери сили да защити своята духовна идентичност пред самата себе си. Споделям това мнение. Този пропуск не е случаен и не е единствен. Вижте тези думи, изречени само преди месец: „Европа не е християнска, аз не вярвам в християнските корени на Европа”. Знаете ли на кого принадлежат? Не на някой ислямски фундаменталист, а на един самозабравил се високопоставен европейски чиновник, на издръжка на християнска Европа. Погледнете в Гугъл, лесно ще намерите името му. И след бурните критики вижте уклончивото му пояснение: „Уважавам християните и не пренебрегвам онова, което нашата история дължи на християнството. Но желанието Европа да бъде сведена само до своите “корени”, означава да се замъгли част от нейната идентичност и да се изключи една част от европейците”. Доста лукаво, нали? И всъщност потвърждение, а не опровержение, на враждебността му спрямо християнството. Е, тогава какво искате от нахлуващите в Европа мюсюлмани? Да се наредят на опашка за неделните служби в катедралите ли? При положение, че с очите си видях една от огромните катедрали в Брюксел затворена и приготвена да бъде предоставена на ислямската общност да бъде превърната в джамия. И вие ме питате как да интегрираме хората, които идват. Дайте първо ние да се интегрираме към собствените си духовни корени, пък тогава да мислим за другите. Защото иначе ние си отиваме. И това е по-страшното, а не тези, които идват.

Да се върнем на романа. Ти избра сам да го издадеш и разпространяваш без голямо издателство зад гърба ти. Как успя?

Вярвах, че тази история ще докосне сърцата на хората. Не бих я написал, ако не вярвах. Вярата е в основата на успеха. В съчетание с Божията помощ и помощта на приятели. Както казва един от тях, „Божието благоволение се изразява в такива отворени врати пред теб, за които си наясно, че заслугата не е твоя”. Така че ако традиционно се приема, че успехът има много бащи, то в моя случай Бащата е само един.

Кои са добрите примери за теб в българската литература в последните 10 години, да речем?

Добрите примери са литературните примери. Не е добър пример липсата на съдържание, компенсаторно рефлектираща само в ПР и реклама. И то само защото един или друг е изчерпил всички свои социални роли и смисълът на живота му се свежда единствено до публичния му живот. Мисля, че и това е вълна, която ще отмине.

Защото писането не се извършва в телевизионните студия. Писането е занимание самотно. Само ти и мониторът пред теб. Видимо. А невидимо – цели вселени в теб и край теб. Писателят е създател на нови светове. Той има силата да извика в съществувание несъществуващи неща и да пленява сърца със своята творческа фантазия. А това е божествена привилегия.

Какво четеш в момента?

Послание на апостол Павел до римляните.

Коя е книгата, която би препоръчал на приятелите си да прочетат?

Библията. Но не да я прочетат, а да я четат. Защото в тази книга има скрита свръхестествена дълбочина, която с всеки прочит те допуска все по-навътре и по-навътре. Разбира се, ако имаш сърце на изследовател и отношение на почит към Автора й. Тогава вече Святият дух повежда сърцето ти през безкрайната й мъдрост и красота. И един съвет към желаещите да го направят – не започвайте от първата книга, която е Битие. Това начало не е за начинаещи. Започнете от Евангелие на Йоан – „В началото бе Словото…” Започнете от това начало и ще бъдете изумени колко неземна красота ще откриете там.

Коя е любимата ти детска книга?

Не ме измъчвайте така, как само една детска книга да ви кажа? Нека поне няколко – „Пипи Дългото чорапче”, „Робинзон Крузо”, „Островът на съкровищата”, „Баскервилското куче” и „Изгубеният свят” на Артър Конан Дойл, „Повест за Настрадин Ходжа” с цялата пъстрота на Изтока – автор Леонид Соловьов. От българските автори – „Приказен свят” на Ангел Каралийчев, „Краят на едно детство” на Тодор Харманджиев, „Гонитба из южните морета” на Петър Бобев, „Остров Тамбукту” на Марко Марковски – последните две безвъзвратно заселиха част от мен някъде в Океания и затова съм сигурен, че един ден ще отида там да се срещна с едно познато момче. Някъде в Кирибати, Тувалу, Вануату или Нова Каледония.

Коя книга те кара да се заливаш от смях?

Джером К. Джером, Илф и Петров, Алеко Константинов – текстовете на тези автори винаги ме разсмиват. Нещо повече, те събуждат здравословна самоирония в читателя. Което вече е гениално.

А коя те разплаква?

Не се сещам за такава книга, а ако се сетя – хич няма да я отворя повече. Не искам нищо да ме разплаква. Но има една книга, която ме просълзява – Библията.

Коя е книгата, която би искал ти да си написал?

Вече чух от двама мои приятели – уважавани пишещи братя, че биха искали те да са написали „Али Безсмъртния”. Това е по-добрият отговор на този въпрос.

Пишеш ли в момента нещо?

Толкова скоро сред първия си роман – не. Но знам какъв ще бъде следващият ми роман, ако не ме изненада Господ с някоя неочаквана идея като „Али Безсмъртния”.

Много отдавна, в една отдалечена галактика, при поредния срив в Империята шепа корави мъже дръзват да въстанат за свободата си и са се приготвили да умрат за нея. Моето родно Брацигово, седем дни устояващо само срещу Османската империя. История за силни българи, която още от детство нося в сърцето си. Искам да разкажа по един необикновен начин.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара