Роденият на 25 юни 1909 г. в Ловеч Димов израства в бащината си къща в Дупница. От малък демонстрира влечение към книгите, физиката и химията и проявява интерес към изкуството.

След смъртта на баща му на фронта през 1913 г. в Междусъюзническата война, майка му се жени повторно. В София доведеният му баща работи като тютюнев експерт и Димов има възможността да изследва отблизо работниците и процеса на работа в тютюневите складове – ценен опит, който впоследствие ще му послужи в най-известното му литературно произведение – романа „Тютюн“.

През 1928 г. Димитър Димов завършва „Първа мъжка гимназия“ в София и постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. По настояване на втория си баща се прехвърля в Юридическия факултет след първия семестър, но после се връща обратно във Ветеринарномедицинския факултет, който и завършва през 1934 г. Работи по специалността си в София, Бургас, с. Ваксево, Кнежа. От 1939 г. е асистент по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на СУ, а през 1943 г. заминава на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“. Година по-късно се връща в България, а от 1953 г. Димитър Димов е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ „Г. Димитров“ в София.

Въпреки своята последователност и професионален опит в медицината, името на Димитър Димов и до днес се свързва главно с литературата.

Още в последните години в университета той учи испански език и започва работа по първия си роман – „Поручик Бенц“, който вижда бял свят в края на 1938 г. Автор е на повече от 20 научноизследователски трудове и на редица разкази, пиеси и пътеписи. Антивоенният му роман „Осъдени души“, повлиян изцяло от престоя на писателя в Испания, е преведен на сърбохърватски, унгарски и полски език, екранизиран е и му носи държавна награда.

Най-известното му произведение – романът „Тютюн“ – се радва на цялостен превод на 18 езика, сред които немски, унгарски, испански, френски, японски, монголски и китайски, а части от него са преведени на английски, италиански, есперанто и арабски език.

От 1964 г. до сетния си час Димитър Димов е председател на Съюза на българските писатели. На 1 април 1966 г., връщайки се от среща на писателските съюзи на България и Румъния, Димитър Димов получава масивен инсулт и умира.

Във връзка с годишнината на Димов Националният литературен музей организира изложба, посветена на живота му. Откриването на „Димитър Димов в писма и спомени“ е на 27 юни (четвъртък) от 11:30 часа в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Автор на изложбата е гл. уредник на къща музей „Димитър Димов“ – Милена Катошева, а художественото оформление е на Ивелина Велинова.

През май тази година в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна бе връчена и първата Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“, учредена под патронажа на кмета на Община Варна по повод 110 години от рождението на писателя. Приза получи французинът Жером Ферари за романа „Проповед за падането на Рим“, отличен и с „Гонкур“ през 2012 г. Председателят на журито на Европейска литературна награда „Димитър Димов“ – писателката и негова дъщеря Теодора Димова, връчи лично наградата на Ферари, който се пребори за първото място с руснака Дмитрий Глуховски, българина Добромир Байчев, литовеца Саулюс Шалтянис и британката Тайе Селаси.

Нашата награда е по-различна от всички останали. Тя има амбицията да следва мащаба  на писателя, на чието име е учредена. Тя има амбицията да бъде европейска литературна награда, защото е признато отдавна, че романите на Димитър Димов са от европейска величина. Целта, желанието и надеждата ни е наградата да удържи през годините високо европейско ниво – тоест да бъде достойна за името, което носи. Името на Димитър Димов е записано в историята и наградата нито може да прибави, нито може да отнеме нещо от него. Литературата ще спечели и наградата ще се утвърди, ако запази поставените цели и критерии.“

Теодора Димова, писател, дъщеря на Димитър Димов, председател на журито на Европейска литературна награда „Димитър Димов“

Дори следвайки на пръв поглед наставленията в първите години след 1944-та, авторът, или по-скоро неговият почерк, се съпротивлява. Така в „Тютюн“ има страници, които въпреки догмите, цензурата и автоцензурата, съхраняват копнежа по европейското, средиземноморското пространство, надникват в психологически бездни, търсят автентичното битие на изправения пред Голямата история човек. Това е скритата съпротива на онова, което най-общо наричаме талант. Може да звучи малко абстрактно, но в романите на Димитър Димов тази сила на почерка има съвсем конкретни измерения – воля за изграждане на художествени светове, в които българското и европейското живеят заедно. Ето затова днес във Варна връчваме европейска награда за литература „Димитър Димов“.

доц. Пламен Дойнов – поет, драматург, литературен критик, един от членовете на журито на Европейска литературна награда „Димитър Димов“

На 1 октомври 2019 г. започва подаването на заявки за второто издание на Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“

Facebook Twitter Google+

0 Коментара