Защо диетите не действат
Чудили ли сте се защо някои хора ядат каквото си поискат и не напълняват, докато вие качвате половин килограм дори само като помиришете парче торта? Или защо, независимо от строгата диета и активните физически упражнения, така и не успявате да се отървете от излишните мазнини, лепнали се точно в областта на талията? Или може би отслабвате, но после бързо си връщате изгубените килограми?
Всичко се свежда до метаболизма
Нашият метаболизъм оказва съществено влияние върху всичко: работата на клетките ни, глада, хормони- те, каналите на детоксикация, енергията, риска от заболявания, остаряването и разбира се, теглото ни. Хората, които могат да си хапват спокойно торта, без да напълняват, просто имат по-добър метаболизъм. Жена, която изглежда по-млада от друга на същата възраст, вероятно има по-балансиран метаболизъм. Човек, който тренира във фитнес залата, но не може да отслабне, изпитва ефекта от неправилния метаболизъм. Много хора се самообвиняват, че им липсва достатъчно воля или че не могат да задържат постигнатото тегло, но това, което не знаят, е… че са се провалили не те, а се е провалил начинът им на хранене.
Броим калории, изключваме мазнините, ядем умерено, опитваме се да спортуваме повече и да приемаме по-малко количество храна. Правим го, защото са ни казали, че така ще отслабнем. За съжаление, повечето от тези подходи не дават резултат или дори по-лошо – вредят ни, като засилват усещането за глад, забавят метаболизма ни, повишават кръвната захар и влияят отрицателно на хормоните.
Въпреки че спазването на диета и намаляването на калориите може в краткосрочен план да бъде ефикасно за някои хора, ако не регулираме метаболизма си, отслабването ще бъде краткотрайно.
Нека се спрем на някои от основните причини за неуспеха на диетите.
Осем най-често срещани заблуди за отслабването
Първа заблуда: „Всекидневно трябва да приемаме по-малко калории, отколкото изгаряме“. Математически погледнато, съветът има смисъл: внасяме по-малко калории, отколкото изразходваме, и отслабваме. Пресмятането на калории щеше да дава чудесен резултат, ако тялото ни беше калкулатор. За съжаление, не е така. Първо, калориите не са еднакви: мастната калория се различава от въглехидратната по начина, по който се обработва от организма. Хормоните ни си взаимодействат различно с различните видове калории. Ако те не работят правилно, както е при състояния като инсулиновата или лептиновата резистентност, тялото няма да се справя ефективно с разграждането на някои видове калории. Броенето на калории е безсмислено, ако метаболизмът е дебалансиран. Прекаленото лишение може да доведе и до обратен на желания резултат, защото в отговор метаболизмът се забавя, получава се йо-йо ефект, а в някои случаи се стига и до загуба на мускулна маса.
Втора заблуда: „Храните с ниско съдържание на мазнини са по-полезни за здравето и ни помагат да отслабнем“. Всички се бяхме хванали на тази въдица! На пръв поглед това твърдение също има смисъл: консумирането на мазнини ви кара да пълнеете и запушва артериите. Но истината е, че от хранителните мазнини нито се пълнее, нито артериите се запушват (е, естествено, има и мазнини, които го причиняват, и затова трябва всячески да ги избягваме). Като цяло, диетите с ниско съдържание на мазнини усилват усещането за глад, влияят зле на кръвната захар и водят до напълняване и дори до опасни състояния като инсулинова резистентност, смущения в настроението, проблеми с жлъчния мехур и преддиабетно състояние. Диетите с ниско съдържание на мазнини могат дори да ни състарят преждевременно! Разбулването на заблудата, че храните с ниско съдържание на мазнини са по-здравословни, е ключово за контрола върху метаболизма ни, но понеже са ни промивали мозъка толкова дълго време, тази заблуда може да се окаже една от най-трудните за преодоляване! Във втора глава се занимаваме подробно с това, кои мазнини са здравословни и кои да избягваме на всяка цена (те може да не са онези, за които си мислите!).
Трета заблуда: „Диетичните напитки са по-подходящи за нас, ако искаме да отслабнем“. Дълго време и аз поддържах тази заблуда. Диетичните безалкохолни напитки не могат да предизвикат напълняване, защото не съдържат калории, нали? Иска ни се да вярваме, че можем да пием или да ядем нещо сладко, без да повлияем на теглото или на здравето си. Само че, когато навлезем малко по-дълбоко в темата, откриваме, че най-различни изследвания са свързали изкуствените подсладители със засилване на глада, с проблемите с инсулина, с диабета и напълняването. Изкуствените подсладители са средно 200 пъти по-сладки от захарта, затова тяхната повишена сладост стимулира желанието ни да приемаме още захар и да ядем повече, а не по-малко. Смята се, че изкуствените подсладители объркват нашите системи за регулация и мозъкът не отчита, че сме изяли нещо сладко.
Четвърта заблуда: „Всичко в умерени количества е полезно“. Само ако ми даваха монета от пет цента всеки път, когато някой го казваше! Според това правило бихме могли да направим извода, че „умереното количество алкохол“ е приемливо за алкохолика, защото, виждате ли, всичко е приемливо, когато е в умерена доза! Добре, знам, че малко драматизирам, но както ще научите в първа глава, някои проучвания са доказали, че към захарта може да се пристрастиш също като към кокаина! Това, което формулата „всичко в умерени количества“ не взема предвид, е, че много съставки и химикали в храните са създадени така, че човек лесно да се пристрасти към тях, за да продължи да ги търси. Определени храни влияят зле на хормоните ни, а именно те „казват“ на тялото да складира мазнини. Като консумираме силно преработени храни или храни, към които имаме непоносимост, може да развием зависимост, да получим възпаления и да увеличим риска от заболявания. Така че за много хора не съществува понятието „умерено“ количество захар, пшеница или силно преработени храни.
Пета заблуда: „Трябва просто да ям по-малко и да спортувам повече“. Това е теория, сходна с теорията за калориите: ако спортуваме и изгаряме повече калории, отколкото поемаме, ще отслабнем. В това има малка доза истина. Физическите упражнения са много важни, ако искаме да имаме добър метаболизъм. Но както ще научите в десета глава, физическите усилия не са равностойни. Мнозина смятат, че правилният подход е да наблягат на кардиотренировките за „изгаряне“ на калории. Истината обаче е, че прекаляването с кардиотренировки води до повишаване на нивата на хормоните на стреса, което пък може да предизвика напълняване! Хората понякога използват спорта като извинение за това, че се хранят нездравословно; залъгват се, че могат да си вземат една мелба и после да се втурнат във фитнеса и да изгорят калориите! Не това се случва на практика обаче. Желанието да компенсираш нездравословното хранене с физически упражнения със сигурност ще има обратен ефект и може просто да доведе до хронична умора. Научете се как да спортувате по-разумно, а не по-усилено, като се запознаете с информацията в десета глава.
Откъс от книгата „Идеалният метаболизъм“
0 Коментара