„В очакване на Боджангълс” е история, за която трябват сетива. Френският писател Оливие Бурдо с лекота изгражда впечатляващ роман за любовта, танца, смисъла от изкуството и липсата на необходимост от всякаква реалност.
Нито една страница на романа не показва онова, което се случва на всички ни. Но на всеки ред се рисува семейството, което трябва да изграждаме. Момчето разказва за безграничната и нетрадиционна любов на родителите си.
Така в рамките на един коктейл и на един танц една луда жена с шапка с крила ме накара да се влюбя до полуда в нея, приканвайки ме да споделя безумието й.
Приказка в черно и бяло. И малко червено за разкош. За страст и топлина. Приказка, в която от грамофонът звучи само „Мистър Боджангълс” на Нина Симон. Салоните са пълни с хора и лекият и нежен танц не спира.
Историята на семейството се преплита с откъси от бащиния дневник. Бавно и постепенно парченцата от пъзела се нареждат в такъв пейзаж, който има силата и мощта да изненадва. Лекичко да наранява и да оставя въпросителни след себе си.
Романът е за любовта, но и за музиката. За семейството, но и за мъжа и жената. За радостта от живота. Книга, която трябва да се чете бавно и с наслада. С чаша шампанско и желание за луд живот. Защото разполагаме само с един. Защото трябва да се обичаме и да танцуваме, танцуваме, танцуваме…
И тогава, когато светът е ролкова en rose, плочата започва да прескача, нестандартността се превръща в обсесивна лудост и бавните и леки танци се превръщат в бледи музикални сенки едва помръдващи скованите души.
„В очакване на Боджангълс” е блестящ и съкровен роман с потенциал да се превърне в класика. Книга, която лесно се обича.
0 Коментара