В един горещ август, но преди 191-а години, затваря очи художникът и поетът- мистик Уилям Блейк.
Би Би Си го постави на 38-мо място в анкетата си за 100-те най-велики британци, „отвъд най-големия художник, който Великобритания някога е раждала”. Според Росети той нито изпреварва предшествениците си, нито се отнася към съвременниците си, нито ще може да бъде заменен някога от някого. А пък поетът Атанас Далчев казва, че „този човек пише като самата природа, ако природата можеше да пише”.
Защо? Кое прави толкова специален първия представител на романтизма?
Може би това, че вижда далеч по-далеч от другите: вижда рая по бедните, печални, мърляви улички в покрайнините на Лондон, вижда Бог в стъклата на прозореца, вижда ангелите в клоните на разцъфналото дърво. А може би това, че успява да пресъздаде виденията си по толкова неочакван начин, че сътворява цяла въображаема Вселена от божествени герои. Като създава по едно и също време стихове и рисунки, съчетавайки ги умело и черпейки знания от Библията и гръцките легенди, Блейк изгражда митология, която слага преграда пред разрушаването на човешкия дух от тиранията на разума и предсказва окончателната му победа.
Следовник на шведския мистик Сведеборг, Уилям Блейк става певец на Рая и Ада.
Той вижда божественото във всичко живо, защото „което живее е свято”. Като учениците на Питагор смята, че тялото е гробница, от която човек може само за миг за съзре истинската природа на безбрежния свят. Но ако „дверите на възприятието се изчистят, той ще може да види всичко, такова каквото е, без начало и без край”.
„Не знаеш ли, че всяка птица, която прорязва небето
е безкраен свят, затворен в твоите пет сетива?”
Но докато птицата лети, в черния, зловещ, непроходим лес се промъква с гъвкави стъпки „Тигърът”:
„Тигър, тигър, лумнал с мощ
като факла в черна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?
С тигъра на Блейк пристъпва световното зло, излъчващо ужас и прокоба, че докато броди из джунглата, то не може да бъде победено, пред гледката му дори звездите „мокрят небето със своите сълзи.” Но то, злото, има своята странна красота, която хипнотизира, за да унищожи.
След всичко това не е чудно, че Блейк оказва толкова силно влияние върху по-късните поети. Той свързва всички, които живеят чрез въображението си, с истините за духовния свят. Така вдъхновява романтиците Уърдсуърд, Шели, Кийтс и великия ирландец Йейтс.
А с илюстрациите му оживяват и „Изгубеният рай” на Милтън, и „Ад”-ът на Данте.
0 Коментара