Сексът в главите ни

Оргазъм. Мозъкът се озарява като Везувий. Удоволствие, раз­пространяващо се из цялото тяло – завладяващо, пулсиращо, при­страстяващо. От хипоталамуса, дълбоко в мозъка, мощни изблици на хормони се вливат в кръвообращението, генерирайки толкова прият­на нажеженост, която не ни напуска минути, часове, дни. Ако светът търси удоволствие, мозъкът го осигурява. Сексът се случва в мозъка.

От всички стремежи и форми на поведение, свързани с апетита към нещо – глад, жажда, сън – сексът е може би най-мощният. За­движвани от най-дълбоките части на примитивния мозък, импулсите му се смекчават само от нашите фронтални дялове – чрез придобитите социални ценности, които живеят там и потискат иначе необузданата лимбична система. Лимбичната система, както видяхме в глава 1, ви казва да правите всичко, което майка ви е казала да не правите. Тя е седалището на емоциите:

ярост, агресия, страх и сексуално желание.

В това отношение бихме могли да се съгласим с Фройд, който с повече яснота, отколкото с научна обосновка, ни позиционира като „просто актьори в драмата на [нашия] собствен ум, подтиквани от желание, привлечени от съвпадението“.

Сексът е постигнал този значим (някои биха казали пламенен) статус чрез единствения най-безкомпромисен принцип на еволюци­онната биология: задължението да предаваме на поколенията нашата ДНК. Абсолютно всичко в света на живите същества се основава на този единствен, всеобхватен принцип: възпроизвеждайте се или ще изчезнете. И всичко, свързано с човешкото сексуално поведение, формирано от нравите на обществото в продължение на хиляди годи­ни,

се движи от този импулс.

Такава е силата на човешкото полово влечение – стремеж, без­спорно признат от всички култури – че една черта, обща за всички общества, минали и настоящи, е наличието на морални кодекси и со­циални структури, чрез които се регулира сексуалното поведение. Както ще видим на следващите страници, тези правила са продиктува­ни от това как всяка култура разбира човешката природа и как гледа на обществото. Това включва нейните възгледи относно секса и здра­вето – включително здравето на мозъка – както и различния характер и половите роли на мъжете и жените, включително техните сексуални реакции.

Обсебени от секса жени

В големите трагедии на Древна Гърция, играни на открито пред огромна аудитория от до двадесет хиляди граждани от мъжки и женски пол, важни социални послания са предавани чрез обикновени драма­тични актове, осеяни от весели комедийни прекъсвания. Появяват се Сатирите – полухора, получудовища, безсрамно хвалещи се с огром­ната си ерекция, които забавляват зрителите чрез осмиване на главни­те герои от пиесата, преобръщайки настроението и вдигайки публи­ката, предизвиквайки пристъпи на смях. Тази комедия е съвършената пародия, защото самата тя е натоварена със социални нрави и едва доловими, неписани послания: послания, предаващи смисъл – и със смисъл, механизми за социален

контрол на сексуалните роли

и пове­дение. Именно малкият пенис, както във великите статуи на Юпитер и Зевс, изразява най-важните ценности, залегнали в основата на гръцкия идеал за мъжка красота. Потентността не идва от голям пенис – който, както е пародиран в комедиите на Аристофан, и не само, е видян от гърците като символ на глупостта и липсата на задръжки. Не: потент­ността идва не от големия фалос, а от интелигентността – мозъчната сила, необходима за стимулиране на родителството. А в речника на Аристотел, поддържащ тезата за ойката (домакинството), основната единица на полиса (градът държава) е всичко. Мъжествеността е дес- тилация на

способността на мъжа да доминира над другите.

Гръцката жена от древни времена е скромна, закътана, девствена до момента, в който сключи брак и бъде покорена, живееща с висока почтеност, „отделена от нежеланата компания на непознати мъже“. Или поне в това науката на 20. век би ни накарала да повярваме, включително писателите феминисти от 60-те години, затвърждавай­ки възгледа си за подчиняването на жените. Но ако се консултира­ме с друг източник, като например медицинските текстове от древна Гърция, откриваме много по-малко идеализирана гледна точка. Ранни­те гръцки лекари, внедрени в

култура, почитаща телесността,

красо­тата и невинността на тялото, разпознават гръцката жена като силно сексуално, макар и все пак почтено, същество – гледна точка, която не е напълно в разрез с тази на Аристофан, чиито женски персонажи са жизнени и страстни, обичат да общуват и да пият и обичат непри­личните шеги. Освен това, в продължение на няколкостотин години от времето на Хипократ през 5. и 4. век пр.н.е., гръцките лекари са обеди­нени от възгледа, че редовният секс е необходим за доброто здраве на жената, докато продължителната девственост е вредна – гледна точка, напълно съвместима с атинското законодателство, което стига до не­обичайни измерения, за да гарантира, че

никоя жена няма да остане без мъж.

В своя творчески труд „Аристофан, Хипократ и полуделите жени“ класикът Константинос Капарис категорично заявява:

Медицинската литература, комедията и законите на Атина са единодушни по въпроса, че жените се нуждаят от редовен секс, за да запазят доброто си физическо и психическо здра­ве и баланс. Жените на Аристофан са уважавани и въпреки това обсебени от секса; това е тяхната природа, а мъжки­ят пенис не е просто инструмент за удоволствие, макар и безсрамно да можем да кажем, че е бил и това, но също така е и необходим аксесоар за здравословен живот.

Този благосклонен възглед за влиянието на сексуалната актив­ност върху здравето се разпростира и до „психическото равновесие“, което се постига чрез подходящ баланс на четирите хумора на тялото (кръвта, флегмата, жълтия жлъчен сок и черната жлъчка), както обсъ­дихме в глава 1. По онова време се е смятало, че загубата и обмяната на телесни течности по време на секс

помагат на хуморите на тялото

да запазят равновесието си – което, от своя страна, е в основата както на физическото, така и на психическото здраве.

В обобщение, дори по времето, когато лекарите и обществото, на което са служили, не са знаели нищо за мозъка, те са признавали не­преодолимата природа на човешкото полово влечение, необходимостта от секс както при мъжете, така и при жените, връзката му със здравето и благосъстоянието и ключовата му роля в обществото. Те също така осъзнават, че доброто психично здраве зависи от балансираната сексу­ална активност.

Текстът е откъс от книгата на проф. Джеймс Гудуин  „Мозъкът – твоята суперсила“.