„Разкази от фризьорския салон“ от Елвира Семинара, „Колибри“, 2021 г., превод: Дария Карапеткова
В ревюто си за тази книга Джузепе Патерно Раддуза пита къде е онова вглеждане на мъжете, проследяващо детайлите така, че да ги селектира в микрокосмоси. Раддуза не отвежда мъжете по-далече от бара и разговорите, не успява да намери кое за тях е така силно, подобно на фризьорството за жените. Опитвам и аз. Без сексистки дуели, но може би най-банално съпоставимо избирам футбола – Футбол/Фризьорство, а и на италиански би могло също да се опонира фонетично – Partita/Parrucchiere. И така си давам сметка, че независимо от пола и от избора, за страстта е важно единствено в какво е ритуалът.
За ритуализираните действия на ръцете си мислех през цялото време докато четях разказите на Елвира Семинара. Онова ритуално измиване на косата, подсушаването ѝ, стилистичните похвати на ножицата, оформянето на къдриците, заличаването им, потвърждаване на предишен контекст, задаване на нов – да,
фризьорът е като редактор на книга.
Четем и осмеляването, и плахостта му.
Достатъчно е да си припомним разбъбрянето във фризьорските салони. Тематично, невротично, хаотично. Много успешно Семинара е дала живот на репликите, превръщайки ги в разговори, а разговорите в разкази. Намирам самотата за обединяваща тези „Разкази от фризьорския салон“. Клиентките, които идват, но косите им са само формален повод за кратка победа над самотата. Стилизиран опит за продължение (в Париж, в манастир, във вестник…), бягство от старостта, от спрялото време, от досадната младост.
Скриване за кратко от мъжете,
разкриване на неподозирани възможности да бъдеш жена. Дори оттатък мъжете и жените (един от персонажите е транс).
Това е писане с микроскопични подробности и четенето те превръща в съучастник. Разбира се, че фризьорският салон няма никакво значение. Той е само мястото, където умират коси и се раждат истории, умират истории и се възстановяват увредени коси. В контекста, който задава Елвира Семинара – и
увредените истории, могат да бъдат поправени,
дългите – скъсени, скучните – оцветени. Защото и в живота, и в салона всичко е въпрос на нюанс.
Препоръчвам тази книга и защото я намирам за красиво потвърждение на философията на италианците за долче фар ниенте. И защото особено харесвам некомерсиални сюжети, на които може да забравиш същината, но ще помниш детайлите им.
0 Коментара