Има нещо възбуждащо в това русофил да представя русофобска книга. До прочитането на “Русия през 1839 година” мислех, че русофобството е омраза към Русия, сега разбрах, че то е фобия, страх от могъщата държава. Книгата на маркиз Астолф дьо Кюстин, предизвикала сензацията на времето си, актуална днес, показва защо Запада се плаши от Русия: „ Тя иска, и най-важното, може, да завладее целия останал свят”.
Когато император Николай Първи прочел книгата на френски, така се разгневил, че я хвърлил на земята и започнал да я тъпче с крака. Незабавно забранил да припарва в Русия и до сега тя все още е легенда там.
Германката Екатерина Втора, станала руска императрица след дворцов преврат, силно желаела да се хареса на Запада. През 1765 година тя закупила за 16 000 ливри библиотеката на писателя и философ Дени Дидро, като му отстъпила пожизнено право за ползване и издръжка от 1000 ливри. Дидро, който не бил виждал толкова пари на куп, посветил следващите 20 години от живота си да подържа мита за „просветената императрица”, под скиптъра на която Русия процъфтявала. Той владеел думите и успял да убеди не само своите приятели Русо и Волтер, но и голяма част от френското висше общество. Митът е жив и до днес, макар че цъфтели само Петербург и Петерхоф, а останалата Русия тънела в нищета; помешчиците продавали крепостните си като роби и дори ги проигравали на карти. Това довело до най-голямата в история на страната Селска война, водена от Емелян Пугачов.
Николай Първи, чиято репутация се сринала,
след като казаците жестоко потушили Полското въстание, решил да последва примера на прабаба си. Изборът за „имиджмейкър” паднал върху Астолф дьо Кюстин, 49-годишен потомък на стар аристократичен род. Той бил вече известен в Европа с пътешествията и пътеписите си. В 1839 година Николай Първи го приел в Петербург, водил с него дълги разговори и дори му назначил сина си, бъдещия император Александър Втори, за екскурзовод.
Когато се завърнал във Франция, дьо Кюстин написал и издал книга, в която в 32 писма разказва за Русия. Тя веднага станала сензация, била преведена на немски и английски и достигнала съвкупен тираж от 700 000 бройки.
В нея огромната страна е нарисувана като изостанала, авторитарна държава, в която вилнее императорът:
„В Русия всеки индивид може да напредва само по волята на императора. Веднага щом подаде глава над тълпата, той придобива правото, но и задължението, да малтретира другите като им препредава ударите, които сам получава от висшестоящите. По този начин слиза, стъпало след стъпало, надолу, духът на произвола-чак до основите на това нещастно общество. Защото то съществува единствено чрез насилието. И от всичкия произвол се ражда руският обществен ред-мрачно спокойствие, ужасяващ гробовен мир.”
Дьо Кюстин е първият, който нарича Русия „тюрма на народите”: „Колкото и да е необятна тази империя, тя не е нищо друго освен затвор, ключа от който се държи от императора-надзирател на една трета от земното кълбо. Организацията на обществото поражда такава трескава завист, такава постоянна амбиция, че руският народ се е превърнал в народ, който не е годен за нищо друго, освен за завладяване на света. Не намирам друга компенсация да се родиш при този режим освен мечтателната гордост един ден да господстваш над другите.”
В съзнанието на френския маркиз явно още е бил жив споменът за премеждията на Наполеон в Русия: „Видях този колос от близо и ще е трудно някои да ме убеди, че това творение на Сатаната е орисано да намали варварството в Азия. То е предназначено да накаже гибелната цивилизация на Европа с ново нашествие. Руският котел все повече се нажежава и всеки момент може да експлодира. Руският човек живее като войник. Като войник-завоевател.”
Разбира се, на много места дьо Кюстин е пресолил гозбата: „Руската литература не съществува. Пушкин е заимствал своите краски от новата поетична школа на Западна Европа. В много по-малка степен той е славянски поет от Мицкевич… Православието е глупашкият плод на схизмата, езичество.”
„Русия през 1839 година” направила дьо Кюстин
личен враг на Николай Първи.
По нареждане на шефа на жандармерията граф Бекендорф, руски писатели написали множество опровержения, а „охранката” пуснала слухове, че маркизът е „аморален, извратен тип, с нетрадиционна сексуална ориентация”.
Независимо от всички усилия и до днес книгата на дьо Кюстин продължава да е актуална на Запад. През 1951 година тя е преиздадена в САЩ с предговор на директора на ЦРУ Бедел Смит, в който се подчертава, че е „най-доброто произведение, написано за Съветския съюз”.
Затова е задължително четиво за всички западни дипломати в Русия и стои на централно място в библиотеката на Главната квартира на НАТО.
0 Коментара