В Париж, през 60-те, попитали Джоу Ен Лай какво мисли за Френската революция? „Рано е да се каже“, отговорил мъдрият китаец. Сигурно и аз скоро няма да разбера какво точно се е случило през тревожните времена на Октомврийската революция.
В младостта си бях прочел Христо Смирненски, Владимир Маяковски, Исак Бабел, Максим Горки и Михаил Шолохов. И възторжено започнах да си мисля за революцията като за нова ера в живота на човечеството, която му донася равенство, братство и щастие.
След това в София започнаха да се появяват, „под тезгяха“, оръфани книжки, наричани „самиздат“ и „тамиздат“. В работите на Роберт Конкуест, Варлаам Шаламов, Рой Медведев, Ана Ахматова, Марина Цветаева и Александър Солженицин, роденият от революцията, „по волята на народа“, единен, велик и могъщ Съветски съюз започна да добива ледените очертания на „архипелаг ГУЛАГ“.
Къде е истината?
Наричат Зинаида Гипиус „руската Пития“ и „декадентската мадона“. Прозаик, литературен критик, драматург, съпруга на Дмитрий Мережковски, приятелка на Андрей Бели, Александър Блок и Валери Брюсов, тя оказва огромно влияние върху целия литературен и духовен живот на „северната столица“ на Русия Санкт Петербург.
Дневникът „Черната тетрадка“, който тя води от началото на Първата световна война до 1919 година, се смята за един от най-ужасяващите документи на 20-ти век.
Книгата „Петербургски дневници“, част от „Черната тетрадка“, ми даде една трета гледна точка към революцията. Тази на дворците (Гипиус е лична приятелка на Керенски) и на „Бялата гвардия“. От многото дребни, битови, делнични случки в дневника, Октомврийската революция започна зловещо да изплува като метеж, поставил началото на най-голямата трагедия в историята на човечеството.
„Единственото, което си струва да записвам, са подробностите. Останалото историята ще запише и без нас“.
А ето и една подробност: „Вчера застреляха професора. Жена му полудя. Конфискуваха библиотеката. А комисарят попита сина му: Знаете ли къде е татенцето? Нахранихме с него животните в Зоопарка.“
0 Коментара