Деликатност. Тази толкова тиха и дискретна дума съпровожда романа от първата до последната страница. Дори и след това остава да витае около читателя, придавайки усещане за спокойствие и доброта.
Действието се развива бързо и леко, и все пак неусетно успява да свие сърцето. Още в първите страници изтънчената Натали, която върви въздушно, като героиня в италиански филм от 1967-а, среща своя любим Франсис и докато Фоенкинос разхожда читателя из техните срещи, кафета, разговори, трепети и вълнения, неусетно се стига до сватбата и безоблачния живот на една красива и вълнуваща двойка.
Книгата е лека и приятна като летен следобед навън, докато в един момент красивата обич не се счупва, оставяйки Натали и читателите безмълвни. Неделя е. Натали чете. Франсис излиза да тича. Натали заспива над книгата, Франсис заспива завинаги. Злощастен инцидент отнема живота му. Как бе възможно подобно щастие да се разбие така?
В един миг всичко става празно. Черно. Безсмислено. Натали се учи на живот отново. Решава да посвети времето си в отдаденост на работното място, вместо да потъва в мрачната тъга, обзела душата й. В офиса шефът е демонстративно доволен, че Натали е свободна, но тя не открива място за него в сърцето и живота си. Дори и след смъртта, тя е вярна на своя любим, докато един ден не се случва нещо. Натали среща колега, който ще осмисли дните й отново. Маркюс – висок швед, грубоват и в никакъв случай красавец, до известна степен самотник, дискретен като точка и запетая в роман от 800 страници, забавен и мил, посвоему романтичен. Правилният човек, появил се в точния миг? Може би.
В крайна сметка бихме могли да се запитаме дали въобще съществува случайност. Може би всички хора, с които се разминаваме, вървят из нашия периметър с вечната надежда да ни срещнат? Ако се замислим, те наистина често изглеждат задъхани.
Страницата, в която се появява Маркюс, е тази, в която читателят започва да се усмихва по-често, защото Маркюс е онази светлина, от която се нуждае всяка Натали. Бавно и леко, деликатно и постепенно, той отваря сърцето й и се настанява вътре. Кара звънкият й смях да звучи по-често, осмисля нощите й, прокрадвайки се в мислите й. Прави любовта възможна и лека, макар и нелогична. Красивата и елегантна, умна и преуспяла жена, чието сърце се вълнува от едрия и грозноват, срамежлив швед. Но това е любовта, нали? Никой не е казал, че трябва да е логична.
Шекспир описва само ярките моменти, изживени от героите му. Но е сигурно, че в някакъв коридор, на другата сутрин след прекрасната вечер, Ромео и Жулиета не биха имали какво да си кажат.
Е, героите на Фоенкинос имат. На другата сутрин след прекрасната вечер тичат щастливи из градината от детството на Натали и дават началото на една обич, която ще трае вечно, защото двамата с Маркюс винаги има какво да си кажат и залезите и изгревите им са еднакво вълнуващи.
0 Коментара