Журналистът, телевизионен водещ, сценарист и писател Иво Сиромахов изненадва читателите си с може би най-личната си книга до момента – документалния сборник „Моите вдъхновители“, в който са поместени над 60 текста за някои от най-бележитите българи от миналото до днес.
Всяка глава от книгата разказва за по една личност, оставила дълбока следа в съзнанието на Иво Сиромахов, оформила го като човек и вдъхновила творчеството му. По страниците на „Моите вдъхновители“ оживява споменът за велики българи от нашата история като Васил Левски и Христо Ботев, незабравими поети и писатели като Пейо Яворов, Виктор Пасков и Валери Петров, спортисти като Гунди и още десетки учители, артисти, лекари, благотворители.
Изплетена с много любов, отдаденост и почит, „Моите вдъхновители“ отключва вратата към мащабна галерия от личности, източник за вдъхновение на всеки българин.
Разгръщайки някои от по-непознатите страници на историята ни,
Иво Сиромахов ни среща с велики личности като:
- първата българска дипломирана лекарка Тота Венкова;
- българския офицер и герой от войните за национално обединение Борис Дрангов;
- четиримата книжари, които жертват живота си за българската свобода, в чиято чест са издигнати скулптурите на четирите лъва на Лъвов мост;
- антикомунистическото движение на горяните – първото и най-масово в цяла Източна Европа.
Лирична и топла, възторжена и смирена, книгата на Иво Сиромахов е настолна енциклопедия за българската памет и гордост, противовес на шумното и фалшиво родолюбие. Напомняне, че добрият пример е навсякъде около нас. И че човек е сбор от личностите, които е срещнал през живота си – до някои се е докоснал лично, а до други – косвено чрез примера, духа и героичните им постъпки.
„Тези истории са дълбоко лични. С тази книга реших да ги направя публични, воден от плахата надежда, че някои читатели вероятно също са били вдъхновени от подобни личности. И че оглеждайки се в тях, може да открият доброто, заради което си заслужава да живеем. Или ще се сетят за свои истории, свързани с хората, за които разказвам. Или пък просто ще научат нещо за личности, които според мен не бива да забравяме.“, казва Иво Сиромахов.
Всичко за другите, нищо за себе си ( откъс )
25 април 1932 година. В кантората на софийски нотариус е отворено завещанието на жена, починала преди единайсет години. Завещанието повелява да бъдат дарени 40 000 лева на Софийския университет, 500 000 лева за построяването на павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца в Искрецкия санаториум за гръдноболни „Фердинанд I“ и 500 000 лева на Габровското девическо училище.
Снимка: Уикипедия/ Danya Fuchedzhieva
Тази щедра дарителка се нарича Тота Венкова Чехларова. Родена е през 1855 година в Габрово. Осиротява рано и е отгледана от по-голямата си сестра.
През 1873 година завършва с отличие девическо училище и става учителка.
По време на Руско-турската война Тота Венкова е доброволка във военния лазарет, който се помещава в сградата на Априловската гимназия.
Тук тя се влюбва в ранения руски лекар Иван Янич Пясецкий. Любовта им обаче е кратка. Докторът умира от раните си. Погребан е в Габрово, а на паметната му плоча Тота Венкова написва:
Няма по-голяма любов от тази, да положиш живота си за своите другари.
Младата жена така и не успява да прежали своята голяма любов. До края на живота си не се омъжва.
След края на войната Тота Венкова получава стипендия от Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург и заминава там да учи медицина. През 1886 година завършва с отличие Петербургската медицинска академия и става първата българка дипломиран лекар.
Връща се в родината си и работи в болниците в Русе, Варна, Търново и София.
Прави две специализации. Първата е в Петербург – детски и вътрешни болести, а втората във Виена – акушерство и гинекология. Преподава в първите курсове по акушерство, организирани от Българския червен кръст.
Веднъж споделя:
Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело мога да кажа: „Учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар занаятчия, а не лекар майстор, създател и творец на човешкото здраве“.
Последните години от живота си Тота Венкова прекарва в двуетажната си къща на ъгъла на „Солунска“ и „Христо Белчев“.
Там приютява бедни и бездомни жени, грижи се за тях и ги лекува.
Умира през 1921 година и завещава цялото си имущество за благотворителни цели.
Девизът ѝ бил:
Всичко за другите, нищо за себе си.
0 Коментара