Люси Елеазар, писател: Днес хората твърде лесно се отказват един от друг

Люси Елеазар е първият български автор, който прави открита заявка да твори в често подценявания, но изключително популярен жанр на романтичната литература. Когато преди много години Людмила Баровска избира творческия си псевдоним Елеазар, тя го прави интуитивно, без е наясно със значението на Елеазар – „бог помага“ или „бог е с нас“. Днес тя вече има зад гърба си много успешни романи, сред които „Сърце от камък“, „Буря“ и „Срещу вълните“, както и хиляди верни почитатели у нас. За тяхна радост през юни излиза най-новата история на Елеазар – „По ръба“, която е създадена специално за водещата платформа за аудио и е-книги Storytel и звучи с гласа на актрисата Биляна Петринска.

С какви герои ще ни срещне „По ръба“?

Обикновени. Както винаги, обикновена жена и обикновен мъж, живеещи сред предизвикателствата, но и красотата на съвременна България. Мисля, че затова слушателите ще ги усетят близки. Всеки българин може да посочи по една Ани, един Павел, един Кънчо, една Мариана, един Щерю, една Касандра и един Ванката, които познава лично.

Вие сте избрали да пишете в романтичния жанр. Какво Ви привлича и Ви носи радост в него?

Мога да кажа, че от 12-13-годишна съм фен на този жанр. Ако включим и народните приказки, където момъкът и момата се залюбват, значи още по-отдавна.

Винаги съм обичала този тип книги, но особено много ги оцених някъде в 20-те и началото на 30-те си години. Когато ежедневието ми беше изключително бурно, интензивно и натоварено и вечер не можех да заспивам от натрупания стрес. Освен ако не хвана малка романтична книга в ръка, не се пренеса в красивия ѝ свят и не заспя с усмивка на уста.

Обичам и трилърите, обожавах и ужасите като по-малка, но сега не мога да ги чета вечер, защото после в сънищата продължавам с историята на книгата.
Жанрът „любовен роман“ винаги е бил пренебрегван. Сякаш, в нашето общество е под достойнството на човек да чете „любовни романи“ и ще го правим само тайно и скришом, когато друг не го гледа.

В един момент си дадох сметка, че всъщност нямаме български автор на любовни романи. А аз не се притеснявам от това да понеса критика под това определение и си казах „А защо не?“.  Красиви гледки, красив свят и красиви емоции си имаме и тук, съвсем нашенски и родни.

Вие сте много успешен и продуктивен автор. Вече имате зад гърба си доста популярни заглавия, които са достъпни и под формата на аудиокниги в Storytel. Сега за първи път обаче излиза Ваша творба –„По ръба“, първо в аудиоформат по специалната покана на платформата. По същия начин ли я написахте или имаше нещо специфично и различно в процеса този път?

Бих казала, че написах книгата по същия начин, както и всички останали. Аз никога не пиша по зададен план и не знам какво ще се случи накрая. Е, освен, че ще „заживеят щастливо“, разбира се, което е задължително условие за моите истории. Писането за Storytel беше донякъде предизвикателство заради сроковете – аз съм човек, който не обича да нарушава поетите ангажименти, а идеите и доброто писане невинаги идват в срок. Или даже, макар и да звучи леко налудничаво, аз не бих казала, че измислям историите, по-скоро ги гледам като на филм в главата си. В този смисъл, трябва да изчакам следващия епизод от филма, за да мога да го напиша.

„По ръба“ ще звучи с гласа на актрисата Биляна Петринска. Други Ваши книги оживяват в Storytel благодарение на таланта на Гергана Стоянова, на Силвия Петкова и на други актриси. Какво е чувството да чуеш собствената си история? С какво е различно от това да я прочетеш?

Много е хубаво. Има актьори, с които усещам, че свирим на една струна. Които буквално добавят живот към героите, когато прочетат репликите им, описанията им. Има и такива моменти, в които актьорът не ме е разбрал добре, но първо са ужасно малко и второ, аз приемам, че аз не съм го описала достатъчно добре, щом съм останала криворазбрана.
Иначе си признавам, че много обичам да слушам собствените си истории с прочит в Storytel и може би откакто имат аудио версии, ако искам и аз самата да се потопя в някоя от историите, предимно я слушам и много по-рядко я чета.

Сама казвате, че пишете „традиционни“ истории. Но днес, като че ли хората се свързват все по-трудно и вярват все по-малко в голямата, чиста любов. Този дефицит помага или пречи на Вашите истории?

Хората може и да не вярват в голямата любов, но това не им пречи да мечтаят за нея. Това е в основата на всички романтични истории. А и съм малко старомодна и не вярвам в поставянето на „Аз“-а на челно място и във всичко. Имам усещането, че младите в днешно време много страдат от това. Те се измъчват от безкрайни въпроси като „Ама той не ме ли потъпква, не ме ли спира, не заслужавам ли нещо по-добро и няма ли да съм по-добре без него?“ или размисли „Сега трябва да си намеря подходяща работа и после подходящ партньор и той трябва да има капацитета да отгледа семейство“…

А любовта не идва така. И най-красивото на любовта е, че пламва в неподходящи обстоятелства, между неподходящи хора и че всяка любов е самоотричане – поставяш другия на първо място пред себе си.

Самата Вие вярвате ли в любовта, „докато смъртта ни раздели“?

Да, вярвам в това, че възрастни и разумни хора трябва да положат усилия, за да преодолеят различията си. Особено когато има деца. Разбира се, не винаги това е възможно, но ми се струва, че в съвремието твърде лесно хората се отказват един от друг.

А любовта не е даденост. Тя идва и те храни, но после ти трябва да я нахраниш, за да стои при теб.

В „По ръба“ гласът на Биляна Петринска пренася слушателите в далечна планинска хижа, където непознато красиво момиче се приближава до самотно стоящия мъж с въпроса „Господине, може ли да правим любов?“, а след това потъва в нощната, планинска пустош. Дали тя не е на път да сложи край на живота си в мразовитата лунна нощ? Какво ще се случи после? Той ще я намери ли? И ще остане ли верен на приятелката си? А може би съдбата е подредила други планове за тях? Кратката случайна среща ще ги завърти в калейдоскоп от случки, тайни, криминални схеми, пагубна страст, изпепеляващи чувства и още нещо.

„По ръба“ е едно от десетте аудиокниги на Люси Елеазар, които могат да бъдат слушани в Storytel. Те са част от богатата романтична колекция в „библиотеката“ с над 500 000 аудио-, е-книги и подкасти на Storytel. Освен това ако сте нов потребител или с изтекъл абонамент преди повече от 6 месеца, до 31 юли можете да се възползвате от 50% отстъпка за първите три месеца и да слушате или четете цяло лято дори в офлайн режим.