Не си падам по документалните книги, в тях не намирам магия. В монографията на Йордан Баев „КГБ в България. Сътрудничеството между съветските и българските тайни служби. 1944-1991” има обаче толкова магия, изровена от над 15 000 български, руски, британски, американски политически, дипломатически и военни документи, че едва ли ще ми стигне едно кратко ревю, за да я обгърна. От тази, на пръв поглед скучна, документална книжка, за първи път разбрах, че:
Основната дейност на КГБ в България след 9-ти септември 1944 година е била издирването на документи и персонални свидетелства за дейността на германското, италианското, британското, американското, френското и турското разузнаване. Проучени са и секретните български архиви за политиката към СССР, за разкритите съветски разузнавателни групи, за вероятните ни агенти там.
Само описите на документите, иззети от Външно министерство, са над 70 страници. Заедно с препращането им, представителите на ГРУ, СМЕРШ и НКВД организират депортиране в Москва и на бивши регенти, министър-председатели и военни като княз Кирил Преславски, Богдан Филов, Константин Муравиев, Добри Божилов, генералите Хаджипетков и Лукаш, бившите
началници на външното и военното разузнаване.
Съветски инструктори участват в организирането на съдебните процеси срещу Никола Петков и Трайчо Костов.
От 18 октомври 1949 до14 януари 1950 година 668 офицери, сержанти и войници от Втори мото стрелкови полк от Дивизията със специално предназначение „ Дзержински” са командировани в България за изпълнение на „правителствени задачи”.
Задачите са пазени в тайна
„под страх от разстрел” цели 60 години. Едва след това, един от участниците, капитан Перевалов, си позволява да разкаже:
„Бойците са превозени от Одеса до Варна с кораба „Русия” и две подводници. Настанени са в школата в Симеоново до София. Облечени в граждански дрехи, но въоръжени с картечници „Дягтирев” и леки, малокалибрени миномети, те са осигурявали охраната на Централния затвор, ЦК на БКП , Народното събрание, Министерския съвет, Съветското посолство.”
Според доклад на шефа на КГБ Абакумов до Сталин, заедно с още две поделения на Киевския и Минския оперативен полк –общо 4800 души, те е трябвало да предотвратят евентуална контрареволюция.
Цялото следствие и Обвинителния акт срещу Трайчо Костов, както и тези срещу чеха Слански и унгареца Райк, са били пряко наблюдавани от „Бащата на народите”. Когато всичко приключва, той превръща също в жертви организаторите на политическите процеси Абакумов и Филатов, точно както прави това и с шефовете на КГБ Ягода и Ежов.
По-късно са изготвени 2636 персонални дела
с информация за Георги Димитров, Тодор Живков, Людмила Живкова, Владимир Живков, Андрей Луканов, Станко Тодоров, Добри Джуров, Димитър Стоянов, Георги Танев, Огнян Дойнов, Чудомир Александров, Александър Фол, Светлин Русев. Данни са събирани и за „инакомислещи” писатели като Валери Петров, Анжел Вагенщайн и Христо Ганев.
Някъде по това време българското Черноморие няколко пъти е посетено от разузнавача Ким Филби и хората от Кембриджската четворка-Блънт, Блейк, Бърджис и Маклийн.
Колкото и невероятно да звучи през цялото си време в България, хората на КГБ са били с неотслабващ интерес към две теми – урановите рудници и „феномена” Ванга, който според тях бил свързан с проблема за контрол върху човешкото поведение.
0 Коментара