Яница Радева е получавала различни национални литературни отличия. Сред тях са наградата „Рашко Сугарев“ – за най-добър публикуван къс разказ, и Славейковата награда. Има издадени две стихосбирки – „Друг ритъм“ (2003) и „Кошерът на думите“ (2012), и три романа – „Бонбониерата“ (2011), „Сезонът на Йоана“ (2015) и „Пътят към Тива“ (2017). През 2014 г. излиза монографията ѝ „Обетован кръг. Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов“. (Монографията е с номинация в раздела за хуманитаристика в конкурса на Портал „Култура“.)

През 2012 г. получава Грамота за млад автор от Министерството на културата за „Бонбониерата“. През същата година „Кошерът на думите“ е номинирана за наградата за поезия „Николай Кънчев“. Романът „Пътят към Тива“ е сред шестте избрани книги за Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ (2018).

Яница Радева е доктор по литература. Сред хобитата ѝ са фотографията, дърворезбата, иконописта и рисуването на коледни картички.

Какво четете в момента?

Вчера привърших романа „Пътуване по посока на сянката“ от Яна Букова – книга, която е добре да се чете повече от един път, а от днес ми предстои да продължа с „Аустерлиц“от В. Г. Зебалд, освен ако някоя извънредна „гостенка“ не се появи.

Коя е книгата, която бихте препоръчали на приятелите си да прочетат?

Не само препоръчвам, но и подарявам книга, която ми е харесала. През тази година една такава книга е „Между рая и ада“ от Йон Калман Стефансон – втората част от трилогията на исландския автор, издаван от „Жанет 45“. Нетърпелива съм кога ще се появи и третата част. Бих препоръчала и със сигурност ще подарявам още една книга, която наскоро излезе, и която наистина е литература от висока класа. Макар че мина повече от месец, откакто я прочетох, продължавам в мислите си да се връщам към нея, а това за мен е знак за среща с голям автор. Рядко се случват такива срещи, макар че излизат много книги. Авторът не беше превеждан доскоро в България. Казва се Владимир Шаров, а романът му – „Репетиции“.

Коя е любимата ви детска книга?

„Роня, дъщерята на разбойника“ от Астрид Линдгрен. Живях с героите и за да съм по-дълго с приключенията им, препрочитах книгата.

Коя книга ви кара да се заливате от смях?

Не чета смешни книги, но ако авторът проявява ирония, усмихвам се. И все пак, без да ровя много в себе си, се сещам за „Автобиография“ от Бранислав Нушич. Хората се заливат от смях от най-разнообразни книги, за мой член на семейството такава книга беше в детството ми „Тартюф“ на Молиер.

А коя ви разплаква?

Човек така е устроен, че, изправен пред трагично събитие, може и да се разплаче, но най-често това се случва ако ни нападнат сантименталните теми.  И все пак авторът, чиито книги са ме довеждали до състоянието, за което питате, но като добавим и онова, което древните гърци са наричали катарзис, е Достоевски.

Коя е книгата, която се е предполагало, че трябва да ви хареса, а въобще не ви е допаднала?

Ако човек каже за една книга, че не му харесва, това не стига, трябва да каже и защо. Най-често имам едно наум с много от рекламираните книги. Приличат на вафли, които трябва да са вкусни, само защото са добре опаковани, и с много похвали за например здравословната захар в тях. А това невинаги е така.

Коя е книгата, която бихте искали вие да сте написала?

Бъдещата ми, тази, която ще поискам да напиша и ще успея да завърша.

Коя е героинята, с която най-много си приличате?

Това може би са някои героини от книгите ми. Просто, за да пише човек, ползва неща от себе си или случки със себе си. Мисля, че това е начинът героите в книгите да бъдат най-убедителни, като едни от нас.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара