Как да избегнете някои конфликти

Самоличността израства като последствие от съществуванието.

Сидни Джурард

При все че изпитват фрустрация и чувство на неудовлетвореност от живота си, много хора никога не установяват и не приемат причините за негативните си усещания. Те завиждат на такива, които видимо водят продуктивен живот, но си измислят обяснения (любимо извинение е „лош късмет“ или „никога не ми излиза добра възможност“) за липсата си на постижения и удовлетворение.

Често тази липса на удовлетвореност може да бъде директно проследена до невъзможността човекът да заявява ясно и смислено своите желания и потребности.

Като се научим да използваме откликващите аз-послания, това ни помага да се справим откровено с молбите, на които наистина искаме да откажем, и ни дава по-голям контрол над това как изразходваме времето и енергията си. Очевидно освобождаването от неприемливи задачи, бреме и задължения е

важен крайъгълен камък към лична свобода.

Но свобода от – от пилеене на времето ви по неудовлетворяващ начин – е само половината от отговора. Другата половина е свобода за – за изразходване на времето, енергията и уменията ви по начини, които са значими за вас и водят към постигане на целите ви. Преследването ви на тази позитивна форма на свобода ще ви постави в ситуации, в които ще имате нужда от разбиране, подкрепа, сътрудничество или участие от страна на други хора.

Ако искате сътрудничество от околните, когато то ви е необходимо, те трябва да усещат отношенията ви като реципрочни – нужно им е да усещат, че сте готови да им помогнете да посрещнат своите потребности. Отношенията ви с другите хора винаги ще минават през промени и обрати; в един случай вие ще оказвате помощ, в друг – ще я търсите. При всякакви такива житейски промени вашият най-надежден водач ще е способността да сте наясно за своите
потребности и ценности и винаги да помните да бъдете чувствителни към тези на другите.

Превантивни аз-послания

Когато имате потребност, изискваща някаква форма на сътрудничество или подкрепа от друг човек, пълното разкриване на тази потребност от ваша страна е онова, което наричаме превантивно аз-послание. Това е самоутвърждаване, което ви ангажира в споделено преживяване с хора, с които имате отношения и които могат да помогнат за удовлетворяване на нуждите ви. Като всички аз-послания и това е ясно, директно и утвърдително изразено, избягващо двусмислици и агресивен тон. Помнете, че околните са по-способни и готови да ви помогнат да посрещнете нуждите си,

ако имат ясна картина на онова, което искате.

Превантивното аз-послание е наречено така, защото може да предотвратява конфликти и недоразумения – вашето послание осведомява околните предварително какво ще искате и от какво ще се нуждаете. Информирането на околните за вашите потребности им помага да са по-отблизо ангажирани с вас, предотвратява изненадата им в по-късен момент и ги подготвя за евентуалните промени, които бихте искали да внесете и които биха могли да засегнат тях.

Участничка в курса описва ефективното си използване на превантивни

аз-послания с майки от нейната група:

„Отдавам много време на различни групи като скаутски, спортни и прочее. Имам малко дете и харча много пари за гледачка, а тези разходи ме тревожат. Започна да ме ядосва това, че все аз бях тази, която казва „да“, докато другите майки си стояха у дома. Основната ми тревога бяха сумите, които харчех. Изпратих уведомление (ПРЕВАНТИВНО АЗ-ПОСЛАНИЕ) до някои от другите родители за допълнителните си разходи и молба те да гледат по-малкия ми син, докато аз бях заета да помагам на техните деца. В резултат можех да продължавам да отдавам времето и помощта си без тревога относно разходи за детегледачка, тъй като другите майки проявиха готовност да гледат сина ми.“

Друга участничка предава разговор, който е имала с родителите си:

„В последно време се чувствах длъжна да ходя в родния си град за празниците и да гостувам на родителите си, но тази година реших да си остана у дома. Изразих пред тях чувствата си (вина), потребността да си остана вкъщи и да ги посетя по друго време през годината. Узнах, че те през всичкото време са настоявали да прекарвам празниците с тях, защото се опасявали, че иначе ще се чувствам самотна. Изглеждаха облекчени, че няма да посрещат гостенка, и вместо това заплануваха малко пътешествие.“

Друга разказва за преживяванията със семейството си:

„След работа се прибирам у дома уморена и нямам желание веднага да се заловя с приготвянето на вечерята. А всички са гладни! Разговарях с останалите трима от семейството си и им казах, че също както те са уморени от работа и от училище, и с мен е така; че ако си сътрудничим, след кратка почивка можем всички да се включим в приготвянето на вечерята или пък те да започнат да я приготвят, когато не са твърде уморени. Сега, като се прибера у дома, понякога приготовленията за вечерята вече са започнали, къщата е разтребена (приятно усещане), а друг път решаваме да вечеряме навън.“

Отново и отново установяваме, че когато хората се научат да използват уменията на ефективно самоутвърждаване, те са смаяни и възхитени от новооткритата готовност за сътрудничество от страна на околните. Започват да си дават сметка, че през цялото време са присъствали потенциално приемане, подкрепа или услужливост – както у другите, така и у тях самите. Просто са били в латентно състояние.

Ето диалог, който може да се стори познат на мнозина:

– Но аз не знаех, че се чувстваш така! Защо никога не ми каза?

– Никога не ме попита.

Колко много непосрещнати нужди, неосъществени отношения и непостигнати цели могат да бъдат проследени до факта, че „никога не сте попитали и поискали“ или пък сте го поискали твърде късно, или сте го направили по начин, който е отблъснал хората, вместо да им даде шанс да бъдат отзивчиви въз основа на приятелството ви? Ефективното превантивно аз-послание в общия случай се състои от две части:

1. Самоутвърждаване на вашата потребност

• „Искам да продължа да уча.“
• „Имам нужда от почивка.“
• „Би ми се искало малко развлечение.“
• „Много ще съм благодарна, ако можем да си останем у дома този уикенд.“
• „Реших, че бих искал/а по-добра работа.

2. Причините за потребността (желана последица)

„Искам… защото…“

Важно е да се изтъкнат причините за потребността ви, та посланието ви да не звучи авторитарно или агресивно. Не е трудно да се отгатне как би реагирал брачният ви партньор, ако му кажете:

„Реших да се върна на работа, така че ми е нужна помощта ти в домакинството!“

Като използвате превантивното аз-послание, вместо това бихте могли да кажете:

„Реших да се върна на работа, та да мога да помогна за всички разходи, които имаме. Също така ми е нужен продуктивен труд, който ще ми даде шанс да използвам дипломата си за висше образование. И ще ми е нужна помощ в къщната работа.“

Първото съобщение звучи твърде агресивно и настоятелно; второто е внимателно обмислено самоутвърждаване.

Текстът е част от книгата на Линда Адамс „Дай най-доброто от себе си“, създадена в сътрудничество с Елинор Ленц. Написана на приятен и лек за четене език и с изобилие от примери, в които читателят лесно се разпознава, книгата  може да се използва като наръчник при всякакви ситуации от ежедневието. Тя предлага модел, който ни помага да поемем повече отговорност за собствения си живот и сами да го контролираме, както и да установим удовлетворителни взаимоотношения с околните.