Пътувах през пустинята Сахара. Десет безкрайни дни с едно раздрънкано „Пежо“ 205, шофьор, който не знае английски и книгата „Животът, начин на употреба“. Безмълвие, ослепително слънце, пясъци, пясъци, до където виждат очите, и нищо, направено от човек. Идеалната обстановка за запознаване с последното голямо събитие от историята на европейската литература, с шедьовъра на Жорж Перек. Защото романът му, събрат на „Ад“ на Данте и на „Кентърбърийските разкази“ на Чосър, е безкраен пъзел от вещи и подробности.

На повече от 600 страници в старата парижка сграда на измислената улица „Симон Крюбелие №11 дефилират вещите на нейните обитатели. Апартаментите, стълбищата, коридорите, мазетата, под покривните пространства, парапетите, пощенските кутии, звънците, вратите, антретата, холовете, кабинетите, спалните, трапезариите, кухните, баните, канапетата, столовете, масите, леглата, библиотеките, гардеробите, шкафовете, дрехите-дамски и мъжки, килимите, вазите, чашите, чиниите, тенджерите, тиганите, чайниците, кафеварките, чехлите, пешкирите, сапунерките, нощните лампи, кутиите за пури, книгите, албумите със снимки, чадърите, празните кафези.

Перек изброява и

описва вещите и историите,

спомените за които те пазят, старателно, търпеливо, изчерпателно. И от тази енциклопедия на подробностите някак между другото, някак неусетно, някак на шега, всички житейски съдби в романа намират своите отговори, докато новите парченца от пъзела не започнат да сътворяват поредния разпад на времето.

Един богат аристократ, с разбито сърце, се чудел как да употреби живота си, за да не остане нищо след него. Пътувал до петдесетте най-големи пристанища. Нарисувал ги. Нарязал акварелите на пъзели. Разбъркал парченцата и започнал да ги реди. Щом наредял някоя от картините, отивал отново на пристанището и разпръсквал парченцата.

За да покаже, на себе си и на читателите, че

животът е кръгообразно съвършенство

от свързани помежду си събития, тръгващи от нулата, за да стигнат пак до нея.

Безкрайните вещи на Перек разказват човешкия път като план, който се самоунищожава в хода на собственото си изпълнение.

Но дали парченцата от пъзела изчезват, заедно с хората, от лицето на Земята, или помагат на някой след тях, който да ги използва в  подредбата собствения си пъзел?

Facebook Twitter Google+

0 Коментара