Той е просветлен ум, който обича да смесва не само сюжети и цитати, но и напитки, реалности и нива на възприятия. С него можеш да се посмееш, но и да намериш най-неочаквано забравена детска снимка или пък, защо не новото си вдъхновение. Той умее да се забавлява, да разпищолва съзнанието си и да се съблича до когнитивна чистота. Владее езиците на мълчанието и геометрията на въображението. Понякога е твърде бъбрив, но най-често е нахилен, без консерванти.

Снимки  Марина Чамуркова – Недекова

Той е Иван Владимиров – Нав, автор на „Смешна метафизика за забавноразвиващи се“ , доктор по психология на развитието от Университета на Лас Вегас. След 13 години в САЩ, където преподава, движи бизнес, пътува по света и пише, през 2020 г. се завръща у нас, за да развива образователни и културни инициативи. В момента разработва семинар за когнитивно и личностно развитие и друг за намаляване на стреса и подобряване на благоденствието.

С радост споделям какво си поговорихме по повод новата му книга „Вегаски истории за мистици и простаци“, с божествените илюстрации на Недялко Владимиров –Нечо. И не само.

Здрасти, Нав, къде те хваща пандемията? Как се прави премиера на книга по време на корона истерия? Доколкото разбирам, книгата ти е терапевтична, сиреч лекува чрез смях и потрес!

Пролетта ме заклещи в Лос Анджелис и три месеца се отдадох на четене, писане и двучасови разходки. Тук не усещам пандемията особено. Най-вече защото нямам телевизор. Културните събития си вървят и аз ги попивам с пълна сила. Виждам се на редовни „нагревки“ с приятели. Истерията е за безпомощните. За мен корона ситуацията е благотворна възможност за преосмисляне на ценностите и свързване със себе си и околните. Който знае как да живее, ще продължи да го прави с продуктивност и густо.

Онзи ден си говорих с един приятел и той ме попита дали не ме е страх, че на премиерата няма да дойдат хора, от коронно шубе. Аз му отвърнах, че има и достатъчно свръх хора, които не се връзват на страха и знаят, че с оптимизъм, смях и разумна доза предпазливост (носете си презерватив;)), всичко ще е наред. Книгата наистина е терапевтична, защото пробужда, разсмива, замисля и стопля. Науката е доказала, че положителните емоции, особено в комбо със съзнателно отношение, правят организма перфектна машина за справяне с всичко.

Много любими писатели са казали за книгата ласкави и яки думи, това е голяма отговорност и сигурен знак, че „Вегаски истории“ е високоградусова. Какви са за теб Людмил Станев, Калин Терзийски  и Радослав Парушев, защо се обърна към тях? Може би са твоя кръвна група, боя, вкус?

Людмил Станев е любимият ми български писател, защото може да ме разсмее, разплаче и размисли едновременно. Смятам се за своеобразен негов наследник; моите книги се опитват да правят същото. Навремето той се изказа страхотно за предишната ми книга („Смешна метафизика за забавноразвиващи се“), а откакто се върнах, си станахме близки и това ме кара да се чувствам щастлив от избора си да живея в България.

Кайо и Чарли Парушев много харесаха книгата и оцениха нейната многоизмерност, това че всяко нещо съдържа и своята противоположност, профанното е и сакрално, забавленията са медитативни. Мисля, че книгата има много общи пространства с тяхното творчество. Това ни сродява. Трябва да кажа, че Кайо не спря да ме хвали пред познати и непознати в степен, която граничи с мисионерство. Много ме трогна с това отношение. Направо ми е като втора майка. Невероятно е, че все още има такива хора в България. Още една причина да съм щастлив, че съм тук.

Ясно е, че за теб естествен наркотик  са книгите, те са твоя мая, твоя естествен хабитат. Но кои са ти мерките и теглилките сред тях по-точно? Посветил си книгата на Бунюел, Линч, Том Робинс.

Обичам изкуството, онова, което пробужда, провокира и ни прави повече хора. Като доктор по психология, моята специалност е менталното развитие. Основен закон там е да излизаме от зоната си на комфорт, от рутината на механичното съществуване в навика. Това най-често става чрез смях, чрез шок, чрез счупване на очакванията ни и менталните ни модели. Обичам творците, които умеят да правят това с топлина, общочовечност, хумор и неочакваност едновременно.

За мен тези принципи са част от светогледа ми и начина ми на живот. Влагам ги във всичко, което правя – писане, работа, фитнес, секс, хранене. Във всяко нещо трябва да има еротика, игра, споделеност, израстване. Тогава всичко е неописуемо красиво и смислено.

Как би обяснил на дете „когнитивния диесеквилибририум“?

С аналогии и примери. За да порасне пълноценно детето, то трябва да пада, да се цапа, да си пъха в устата каквото свари, да задава въпроси, да се изненадва. Буквално трябва да излезе извън себе си с преживявания, които го запращат в непознатото, неудобното, страшното. Затова приказките на братя Грим и Андерсен са толкова важни за всяко дете. То трябва да се научи да приема неизвестното и новото (страшното) като свои незаменими приятели.

Книгата ти е пълна с препратки, цитати, бележки под линия. На пръв поглед леките и забавни разкази изглеждат като серия от „Последния ергенски запой“ , но най-неочаквано те зашеметява някой скок към високата философия и литература. Не се ли страхуваш, че някой може да падне и да ожули коляно?

Книгата е своеобразен наръчник по ментално израстване. Литературна йога. Тя смесва множество реалности и кара читателя да стои в неудобни пози, да прави семантични шпагати, да гледа всичко „на пръв поглед“ с втория поглед на авторефлексията. В този смисъл книгата е „неудобна“ за свикналите с лесни четива тип „ментално канапе“. Ръждясалите умствено ще скърцат, отпуснатите ще получат мускулна треска. Но само ако искат да израстват. Книгата може да се прочете и с лекотата на мръсен виц. Понеже съм преподавал в университета стратегии на четенето, моят съвет е читателят да прецени колко дълбоко в измеренията и препратките иска да влезе. Ако усети, че му идват байгън, да ги прескача и да се смее на лафчетата, да се носи в приключенията с лекотата на дете в лунапарк.

Един студентски лаф твърди , че „Бог и етимолог могат всичко“, ако перифразираме – дали може да кажем, че „Бог и психолог на развитието могат всичко“?

Животът е конструкция и всичко зависи доколко ни бива с „легото“. Изследванията в моята наука показват, че високо развитите личности могат да сменят менталните модели, режимите на мислене, нагласите, гледните точки и емоциите си както се сменят обувки и дрехи. Те имат множество лица, персони, и знаят как да накарат това разнообразие от личности да танцува красив калейдоскопичен танц на вечно споделяне, израстване и преоткриване на себе си и другите. В този смисъл, разликата между шизофреника и просветления е единствено в осмислянето и целенасочения контрол. Когато човек се научи да разбира процеса на конструкция, това, което допреди е било страшно цунами (нагълтване със солена вода и пясък), става възможност за красиво сърфиране.

Кажи ни пак синхроничностите, полиреалностите, струнната теория и кръговото време, обичаме да те слушаме…

Прекарах последните двайсет години в страстно обладаване на всякакви форми на знание. Психология, философия, наука, изкуство, квантова теория, религия и мистични традиции. Едно от най-големите удоволствия в живота е да съумееш да провидиш взаимовръзките в нещата, как всичко е проекция на всичко останало в красива холографска цялост. Или както казват алхимиците, „каквото долу, такова и горе“. Малкото е в голямото, едното е в многото, вселената е в орехова черупка (Шекспир), вечността – във всеки час (Уилям Блейк), плътта – във стръкчето трева (Уитман), понятията – в тишината (Иван Методиев).

Кой е най-големият ти порок, ако имаш, де?-:)

Хората. Обичам да се свързвам и споделям в трансперсонално сливане, където границите между теб и мен се размиват и споделените ни усмивки рисуват лицето на Бог. Ричард Линклейтър ги нарича „свещени моменти“ и има един такъв велик епизод в „Waking life”. Пол Остър има подобен в „Дим“. Понякога откарвам така с любими хора до късни доби, които се превръщат в ранни зори. А сънят е важно нещо. Във всичко друго съм контролирано умерен. Например пуша с кеф по 1-2 цигари на ден вече двайсет и пет години.

Каква е цената на свободата – на изказа, мисълта, духа?

Цената е понякога да не бъдеш разбиран. Робството на стереотипите е непосилно за мен, но ме прави „различен“ в очите на някои хора, които обичат удобството на познатите категории, колкото и да са абсурдни. (Защо да говориш за вагината, едно от чудесата на вселената, е нещо мръсно?). Някои хора намират „Вегаски истории“ за вулгарна книга, дори за цинична. А това е толкова далеч от истината. Аз нося душата на поет и виждам поезия във всичко, включително в кюфтето, кючека и свирките. Написал съм над петстотин стиха, разкази и есета, в които има безкрайна красота, лиричност, нежност, светлина. Годините ми във Вегас ме научиха да виждам светлината и в най-прозаичните неща, да чуя в чалгата ехо от Моцарт и Бах.

Помага ли ти и как докторската ти теза в писането на книги? А в общуването с хората?

Много. Седем години четох научна литература на тема ум, емоции, общуване, израстване. Това допълни наученото интуитивно от няколко хиляди книги, от Даоизма, Будизма, Хиндуизма и езотеричното християнство. Сега всичко, което пиша и правя, е подчинено на няколко фундаментални принципа – наблюдавай и изследвай, експериментирай и израствай, свързвай се и се споделяй, забърквай битието във вкусен омлет (или няколко риби), с който да нахраниш околните.

Книгата ти „Вегаски истории“ прилича на дневник, но със сигурност има и доста художествена измислица и/или обработка. Неизбежно читателите ще търсят автобиоргафичност и ще се питат това дали се е случило? Както обичайно се казва „Всички съвпадения с действителни събития и лица“ са неслучайни, нали?

Историите наистина са се случили, с изключение на три. Две са събирателни, тоест непряко действителни. А в една превърнах един от жалките ми вегаски познайници в нещо красиво. Случих му приказка, ей така, за да му пожелая красота, въпреки кофти преживяванията ми с него. Има и няколко истории, където съм вкарал свои случки в други персонажи. Например разказа за тъщата си е за моята бивша тъща-дзвер. Но реших да не съм отмъстителен и да я опиша през очите на измислен герой. Като цяло, 90% от нещата са действителни. Някои от имената са сменени, но основните герои – бат Трой (Траян), Васото, Миле, Владо, Станчо, Бачето и Стамен са си те.

Кой не трябва да прочете тази книга?

Буквалистите. За тях ще е буквално болезнено, хахах. Тази книга изисква въображение и абстрактно мислене. Или поне отворен ум и желанието да ги придобиеш.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара