Премиерата на „Розариум“, новият роман на Георги Томов, е на 15 юни в DaDa Cultural Bar (ул. Георги Бенковски 10 в София) от 18.30 часа.
Проф. Амелия Личева ще разгледа творбата в контекста на епохата, а специален гост на събитието ще е писятелят Иво Иванов.
„Розариум“ е четвъртата книга на Георги Томов, след сборниците с разкази „Не беше тук и си отиде” и „Всичките дни”, както и на „Докато дишам” – роман в съавторство с Дейна Бренченс. Георги Томов е и един от талантливите автори на „Жената днес“.
Съвършената любов, правото на лично отмъщение, вярата в Бог или науката, справедливостта срещу морала, личностната трансформация – коя е главната тема на романа „Розариум“?
Животът е главната тема. Тоест всичко гореказано, както и още знакови теми, пречупени през призмата на преживяното, изстраданото и осмисленото от героите. Но – доколкото е важен главният герой – това е роман за съзряването му от юноша в мъж, от мъж в личност и последващото желание за себепознание.
Какво провокира желание за себепознание в един човек? Всички ли достигат до него?
Далеч не всички достигат дори до втория етап – личност. В случая не е ясно дали и Бранимир – главният герой – не би продължил безметежното си луксозно съществуване, ако дъщеря му не бе станала жертва на жестока катастрофа. Внезапно сполетялото го нещастие е катализаторът, който го „дарява“ с нови очи за света и хората. А желанието да разбереш света неминуемо води до необходимост да опознаеш себе си и мястото си в него.
Какъв е начинът човек да се опознае – да чете „правилните“ книги, да се вгледа в себе си, с размисъл…?
А как според вас как една мисъл – говоря за нещо нетривиално, за някакво прозрение – се появява в нечия глава? Едва ли е „от нищото“. Според Юнг този процес на индивидуация е съзнателно ровене на индивида в собственото му несъзнавано и обръщане към колективното несъзнавано с цел изваждане на знания в полезрението на Аз-а. Това е – образно казано – като да отвориш захвърления на тавана кашон с отдавна забравени играчки от детството и да разлистиш прашните албуми със снимки на хора, които никога не си познавал. Самият аз съм го правил и си спомням трепета, с който четях надписите с химически молив по гърбовете им. Да не говорим за писмата и подчертаните – кой знае от кого – редове във вехти книги.
Какво представлява „Розариум Философорум“ и каква е връзката му с историята, която разказвате?
Трактат, публикуван през 1550 г. в Германия – философската база на алхимията. Съдържа 22 гравюри върху дърво и дебат по проблемите на трансформацията и трансмутацията – както на веществено, така и на духовно ниво. Коментарите засягат възможността за единението на мъжа и жената, които – с помощта на любовта си един към друг и Божията любов – стават едно цяло. Достигат съвършенството.
Все пак, възможна ли е „съвършена любов“? И какво значи въобще това?
Значи да запазиш себе си и да се откриеш в ново качество, на ново духовно ниво.
С друга душа?
С обща душа.
Вярвате ли в личностната трансформация и катарзис в живота – не само в литературата и сериалите?
Известно е, че животът копира литературата. Литературата е логос, а логосът освен традиционното „слово“ означава и „смисъл“.
Вярвате ли в Бог?
За предишните си произведения казвате, че съдържат 95% истина и 5% спестена истина. Какво е тук съотношението и има ли личен елемент в повествованието?
Съотношението е относително устойчива величина и зависи от личностните нагласи на всеки автор. А иначе за личния елемент – има го, но точно в този роман, за разлика от разказите,- не исках да е в центъра на сюжета. За мен този роман е много важен, защото затваря „олимпийския“ цикъл от 4 произведения, формирали ме творчески. От тук насетне би трябвало да последва нов, различен, по-прекрасен етап, изпълнен с удоволствие за читателите и удоволетворение за автора.
0 Коментара